Поклон, Гришо!

Поклон, Гришо! Това са думите, които трябва да отправим към нашето момче в елита на тениса. Поклон за това, че ни караш да се гордеем, поклон за това, че ни караш да ставаме на крака, да чакаме мачовете ти, а после в тях ти да ни оставяш без дъх.

Поклон за това, че накара един горделив британец да признае, че те победи с късмет. Да накараш един голям шампион да изрече „и все пак и аз играх добре...”. Това е безценно.

Григор Димитров наистина прави невероятни неща на корта, спасява невъзможни топки и постепенно се превръща в любимец на всички, които обичат тениса. И няма как да бъде иначе. Публиката навсякъде го чака на крака и така го изпраща.

Да, много хора ще напомнят грешките в първия и четвъртия сет. Ще го обвинят за пропуснатата възможност. И може би ще бъдат прави.
Ще бъдат прави и затова, че накрая се помнят резултатът и победителят. Но бъдете сигурни – онова разиграване в тайбрека на втория сет ще се върти цяла година и накрая ще бъде в топ изпълненията за 2015-а. Защото това е обичайно за Григор, защото той е създаден за шоуто, а шоуто е създадено и запазено за него.

И както каза големият Горан Иванишевич: "Ето така се чупи ракета. Ето това ми хареса дори повече от форхенда на Мъри.. Това беше изкуство". Защото дори в яда си Григор твори зрелище, твори шоу, което си заслужава.

Затова вместо да го обвиняваме, че се пречупва във важните моменти, вместо все да повтаряме колко титли имали Надал, Джокович и Федерер на неговите години, ние трябва да му благодарим. Защото напоследък само той ни събира пред екраните, само той ни кара да крещим от радост и да се прекланяме пред изпълненията му. Защото заради онези удари си струва. Струва си да станеш в 2 през нощта, струва си да се гордееш, струва си да кажеш „Аз съм от България - там където е роден Григор Димитров”. Струва си...
ЮРИ СЛАВЧЕВ/БЛИЦ