Под какви заболявания се “маскира” депресията

Понякога в основата на влошеното здраве стоят предимно психологически проблеми.

В такива случаи много зависи от това какъв е нашият психологически тип. При някои хора стресът има психическа проява – явна форма, развитие на фобии, но при други се провокират заболяванията на вътрешните органи.

Психиатрите ги наричат маскирани или соматизирани депресии. Те се лекуват много трудно, защото обикновено нито лекарят, нито болният подозират, че заболяването се дължи на стрес.

При холериците стресът най-често се маскира със сърдечно-съдови заболявания (хипертония, инфаркт), язва на дванадесетопръстника, урологични проблеми.

При меланхолиците депресията може да предизвика язва на стомаха, астма, всевъзможни невродермити.

Сангвиниците и флегматиците имат по-малка склонност към заболяванията на нервна почва. От 5 до 7% от хората въобще не са склонни към депресия. Тези щастливци са наречени от специалистите “слънчеви натури”.

Най-често жертви на депресията стават:

• Циклотимните хора (около 20%) – напълно здрави хора, склонни към безпричинни колебания в настроението, много чувствителни по природа. Те са зависими дори от промените във времето, които предизвикват у тях умора, намаляване на емоционалния фон, главоболие и общо неразположение.

• Хората със слаба вегетативна нервна система (около 15%) - за тях са характерни пристъпите на дистония, скокове в кръвното налягане, депресивна нагласа.

• Най-голямата група се състои от тревожно-мнителните хора.

• Групата хора, силно зависими от хормоните (например жените по време на бременност, климакс) и страдащи от заболявания на щитовидната жлеза. Към тази категория могат да се причислят и тези, които бурно преживяват т.нар. криза на средната възраст.

Как да разпознаем скритата тъга и кога да търсим лекарска помощ

- При лошо настроение, невъзможност за съсредоточаване (повече от 5-7 дни)

- Ако се събуждате с лоши мисли. В такива случаи почти винаги се повишава общата ви раздразнителност.

Когато депресивното настроение не съответства на обективната ситуация, т.е. възниква на фона на общо благополучие.

- При пристъпи на болка, свързани със стресова ситуация или високо емоционално натоварване (например при конфликт в работата често започват силни болки в стомаха)

- При “зацикляне” върху здравословното състояние, човек постоянно се пита “ще ме заболи или не?”.

- При наличие на мисли за самоубийство от типа “без мен на всички ще им е по-добре”, “не разбирам защо живея” и т.н.

При скритите форми на депресия не винаги са необходими антидепресанти.

Важен е комплексният подход - психотерапия плюс индивидуално подбрани дози препарати. Няма универсални схеми. Астеничните депресии се лекуват с помощта на стимулатори, а тревожните – с помощта на успокоителни–седативни медикаменти. За нормализиране на дълбочинните процеси в нервната система са нужни микроскопични дози транквиланти и невролептици. Особено полезни за поддържането на организма са всички витамини от група В, С, фолиевата киселина, а също комплексите с калций, магнезий, селен и лецитин.

Според данните на Световната здравна организация (СЗО), през 2006 г. депресиите заемат второ място сред заболяванията, водещи до загуба на работоспособността. 70% от хроничните заболявания имат психосоматична основа т.е. развиват се на нервна почва.