Почина писателят Калин Терзийски

България загуби един от най-самобитните си и четени съвременни автори. На 55-годишна възраст почина писателят, поет и психиатър Калин Терзийски. Скръбната вест съобщи неговият брат, Светослав Терзийски, в социалните мрежи:

„Вчера, на 22.01. в 20 ч. почина моят брат Калин Терзийски. Една измъчена, но велика душа напусна мизерния ни свят. Тук беше тясно за него, дано небето го побере.“

Смъртта на Терзийски оставя празнота в културния живот на страната, но неговото огромно творчество остава като завет за безкомпромисна честност и дълбок хуманизъм.

Калин Терзийски: Лекарят на човешките души

Калин Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в София. Животът му е динамичен преход между медицината и изкуството – път, който го превърна в истински „анатом“ на човешката психика в литературата ни.

От психиатрията до перото

Завършва медицина и специализира психиатрия, като работи в държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ в Курило. Този опит белязва цялото му творчество, давайки му проницателност, с която малцина автори разполагат. В началото на века той избира пътя на свободен артист и се посвещава на писането.

Европейско признание и „Алкохол“

През 2011 г. Терзийски става първият български писател, отличен с Наградата за литература на Европейския съюз за сборника си с разкази „Има ли кой да ви обича“. Най-голяма популярност сред масовата аудитория му носи автобиографичният роман „Алкохол“ (написан в съавторство с Деяна Драгоева). В него той разтърсващо описва личната си битка със зависимостта, превръщайки я в символ на борбата за себеоткриване. Следват значими творби като романите „Лудост“ и „Световна ротация“, както и множество поетични книги.

Гласът на свободния човек

Калин Терзийски беше сценарист на някои от най-популярните телевизионни предавания, но в сърцето си остана бунтар. Той не се страхуваше да бъде уязвим, да говори за депресията, за болката и за нуждата от обич. Стилът му – експресивен, често болезнено искрен и философски, го направи любимец на няколко поколения читатели.

Неговата „измъчена, но велика душа“ ще продължи да живее чрез стотиците разкази, стихове и есета, в които той винаги търсеше отговор на въпроса: Как да бъдем добри в свят, който ни плаши?