По трасето на „Струма”: Скалите в Кресненското дефиле - пълни с уран

Още проблеми пред строителството на магистрала „Струма” в Кресненското дефиле. Оказва се, че скалите в района съдържат шесторно по-високо съдържание на уран от нормите. Освен това регионът е най-сеизмичният в България. Това стана ясно от пресконференция на експерти геолози.

„Този район - по начало това е един от най-богатите на уранови находища в България. От север, от изток и от юг има уранови находища, които сме изучавали в периода 1950-1990 година”, заяви Илия Божков - бивш главен геолог на Редки метали.

Според него кресненските гранити са доста радиоактивни.

„Кларкът там е 6,5 грама на тон, при обичайна норма от 1 грам на тон. Съдържанието на уран е много високо. Интензивно разлагане на уран показва, че той е твърде подвижен и при строителство на тунел е вероятно повишаване на радиоционния фон от радонови газове”, добави Божков.

Затова ако се премине към строителство на голям тунел по трасето, ще е много важно той да има добра вентилация.

„Това е един от най-благодатните уранови региони. Кресненското дефиле е обградено от север, изток и юг от уранови находища. Находища са се формирали благодарение на тези кресненски гранити. Те са с доста висок радиоактивен фон”, обясни Божков и обясни, че там е около 6,5 пъти повече от нормалното. „Там има високи, аномални съдържания на уран в тези гранити, което може да увеличи радиоактивността. Фиксирани рудни тела аномалии на уран. По трасето с такъв тунел засилването на уранови аномалии по разломите е почти сигурно”, увери той и препоръча да се отделят средства по проекта за продължаващ мониторинг върху околната среда.

Според бившия шеф на НСО ген. Румен Миланов, който е в катедра „Пътища” в Университета по архитектура, геодезия и строителство (УАСГ), изграждането на подземно съоръжение за преминаване крие опасности от пожари и терористични актове, а поддръжката му би била сложна.

„Откритото преминаване също е свързано с проблеми. Единият от тях са срутищата, а другото е организацията на движение по време на строителството, което ще продължи 2-2 и половина години. В Кресненското дефиле аварийността е тройно по-висока от средната у нас”, добави Миланов.

Според шефа на Камарата на строителите инж. Иван Бойков, независимо дали преминаването в региона ще е през тунел или на открито, скоростта в този участък от магистрала „Струма” ще бъде 80 км/ч.

В района има над 65 броя разломи, което е нарушение на скалния масив. Те са перпендикулярни и успоредни на трасето, което усложнява прокарването на тунела. „Тунелната изработка налага да има отводнителни системи, които ще понижат нивата на подземните води, доловете и малките реки ще останат практически сухи и това ще навреди на всяка флора и фауна в района”, уточни Стефчо Стойнев от Минно-геоложкия университет, който е специалист и ръководител на мащабните геоложки, хидрогеоложки и сеизмоложки изследвания.