По делото "Ивайло Янчовичин срещу България": България е осъдена в Страсбург заради ненаказано полицейско насилие

България е осъдена да плати 15 000 евро обезщетение на младеж, малтретиран от полицията, за което не е получил правосъдие.

Това реши вчера Европейският съд по правата на човека в Страсбург по делото "Ивайло Янчовичин срещу България".

Съдът в Страсбург приема, че прокуратурата е направила всичко възможно, за да разследва случая, но съдилищата, които са се занимавали с делото срещу полицая Т.В., изобщо не са преценили, че той е използвал неоправдана и прекомерна сила срещу Янчовичин.

Вечерта на 29 април 2013 г. полицията в Банско получава сигнал за вандалски действия в центъра на града. Изпратена е патрулка. Свидетел дава описание на трима младежи, които са видени да минават край счупени улични лампи. Полицаите започнали да претърсват центъра на Банско. Там попаднали на 26-годишния Янчовичин, брат му и техен приятел, които пиели бира пред магазин. Тъй като тримата съответствали на свидетелското описание, полицаите им поискали документи. Те обаче нямали лични карти и затова били отведени в полицейското управление, за да бъде установена самоличността им.

Българските съдилища, които са се занимавали с казуса, констатират, че Ивайло започнал да псува и обижда полицаите. И бил отделен в друга стая, а брат му и приятелят им останали в коридора. Младежът е предупреден да спре да обижда, но вместо това той рита бюрото, на което един от полицаите пише заповед за задържането му за 24 часа. След това започва да размахва и ръце. Затова полицаят го принудил да легне на пода с физическа сила. Полицаите свидетелстват, че момчето веднага започнало да крещи, че кракът му е счупен.

Янчовичин отрича да е обиждал полицаите. Казва, че си е разменил реплики с полицая Т.В., който започнал да го удря, свалил го на пода и го ритнал в коляното. Момчето било откарано в местната болница. Прегледът констатира, че капачката на лявото му коляно е извадена, а също и хематоми по лицето и лявото рамо. След това бил върнат на паркинга на полицейския участък, където му дали да подпише заповед за задържане. Ивайло отказал и се прибрал. Брат му и приятелят им останали в участъка за 24 часа.

Още на 30 април 2013 г. Янчовичин и майка му подават жалби до началника на полицията в Разлог, че младежът е малтретиран в участъка. Започва вътрешно разследване, което не открива проблеми. Материалите са изпратени до Районната прокуратура в Разлог, но всички магистрати от там се отвежда, защото са работили с Т.В. И казусът отива в прокуратурата в Благоевград. На 2 август 2013 г. тя образува разследване срещу Т.В. За разлика от други случаи на полицейско насилие, този път прокуратурата си свършва работата качествено. През декември полицаят е обвинен, че докато е изпълнявал служебните си задължения, е причинил средна телесна повреда на младежа.

В началото на 2014 г. делото влиза в съда. Между 11 април 2014 г. и 24 юни 2015 г. Районният съд в Благоевград заседава 13 пъти по него. Разпитани са свидетели, направени са очни ставки. Вещото лице по делото обяснява, че посоката на изкълчване на капачката предполага, че е имало пряк удар в коляното на Янчовичин. Съдът обаче оправдава полицая с аргумент, че няма доказателства да е ритал младежа. Върху него била приложена полицейска техника, за да бъде обезвреден, тъй като обиждал полицаите. Съдията-докладчик подписва присъдата с особено мнение, решението е взето с гласовете на двамата съдебни заседатели. Присъдата е потвърдена от Окръжния съд в Благоевград на 13 юни 2016 г. Съдът приема, че нараняванията са причинени косвено от Т. В., когато той е приложил техника за физическо задържане. Съдът приема, че полицаят е използвал сила законно, тъй като Ивайло обидил служителите на реда и опитал да ги удари.

И делото стига до Страсбург. Там Янчовичин се представлява от адвокатите Михайл Екимджиев, Катина Бончева и Снежана Стефанова. Пред съда в Страсбург правителството първо поддържа тезата, че жалбата е недопустима, тъй като не са изчерпани всички вътрешни механизми за обезщетение. Когато съдът отхвърля това, правителството заема позиция, че нараняванията на Янчовичин не са достатъчно сериозни, за да представляват нечовешко и унизително отношение по смисъла на Конвенцията. Властите оспорват и твърденията на младежа как е пострадал. Според тях Ивайло е получил нараняванията, докато му е прилагана полицейска техника за задържане, силата не е била повече от необходимото.

Съдът в Страсбург обаче се произнася, че когато разследването, или съдебното следствие не са убедителни, той сам може да направи преценка на доказателствата. Страсбург отбелязва, че е под въпрос дали действията на Янчовичин, описани от националните съдилища, биха могли да се разглеждат като реална и неизбежна физическа атака срещу полицая, която е наложила използването на специална техника за физическо задържане. Дори да се приеме, че младежът е обиждал полицаите, то няма доказателства, че ги е застрашавал с поведението си. Той доброволно е придружавал полицейските служители и не е бил с белезници по пътя към и вътре в полицейското управление. Писал е обяснения и за евентуалното си участие във вандалските прояви в центъра на Банско. Участвал е и в разпознаване.

Затова съдът приема, че срещу него е употребена неоправдана и прекомерна физическа сила и той е бил подложен на нечовешко и унизително отношение. Това не е било преценено правилно от националните съдилища и правителството трябва да понесе отговорност. Освен че удовлетворява пълната претенция на Янчовичин срещу държавата, съдът присъжда и 1432 евро разноски.

Адвокат Екимджиев: Този случай е важен в контекста на полицейското насилие от летните протести

"Решението на ЕСПЧ е изключително важно, тъй като е пряко относимо към множеството дела, водени пред различни съдилища по повод на полицейската бруталност, проявена в хода на протестите от миналото лято", коментира пред "Сега" адвокат Екимджиев. Той допълни, че още през 1999 г. по делото "Асенов срещу България" Съдът в Страсбург прие, че когато дадено лице получи травми в полицейско управление, следствен арест или затвор, върху служителите, отговарящи за неговата охрана, е тежестта да докажат как са получени уврежданията. "Въпреки това нерядко по подобни дела се стига до ситуации, при които няколко полицаи дават идентични, често пъти откровено неправдоподобни обяснения, написани като под индиго, и смятат, че поради липсата на външни свидетели отговорността за проявеното насилие ще им се размине", каза адвокатът. И допълни, че "този глупав милиционерски номер все още минава, по-често пред прокуратурата, но за съжаление нерядко и пред някои съдебни състави".

Екимджиев обясни и че решението на ЕСПЧ припомня, че в подобни ситуация върху държавата е тежестта да докаже не само причините за употребата на сила, но и че тя е била абсолютно необходима и пропорционална. "В ситуация като разглежданата, когато пострадалият е сам срещу трима полицаи в полицейското управление, е явно неправдоподобна тезата, че той се е държал заплашително и че травмата е причинена при опит на полицая да приложи техника за обезвреждане. За съжаление по една или друга причина благоевградските съдилища са проявили криворазбрана институционална солидарност с насилника. По този начин толерират и дори стимулират възпроизвеждането на подобни недопустими практики", заключи той./в.Сега/