Пластмасата: нашият спасител и поробител

"Целият свят и дори самият живот могат да бъдат пресъздадени в пластмаса", казва френският философ Ролан Барт, очарован от тази "трансформация на природата". В еуфория от пластмасата, той пише в края на 50-те години на миналия век, че от този момент нататък "йерархията на веществата е премахната - едно от тях замества всички останали".

Революцията започва с топката за билярд. През 1868 г., когато слоновата кост е в голям недостиг (на планетата са останали твърде малко слонове), една отчаяна компания от Нова Англия предлага награда от 10 000 долара за подходящ заместител на ценния материал. Малко преди това британците патентоват целулоид - твърд, гъвкав и прозрачен материал, който по онова време никой не желае (въпреки че по-късно дава на света Холивуд). Млад мъж в Ню Йорк купува патент за него и го използва за производство на билярдни топки. След това - да не спираме дотук! - той произвежда незалепващи целулоидни яки, маншети и каишки за небрежните чревоугодници от Златния век, целулоидни протези за възрастни хора, целулоидни играчки за бебета, целулоидни имитации на луксозни черупки от костенурки, слонова кост, корали, рога и перли за дамски бижута.

Това, което последва целулоида, изглежда още по-яко: през 1907 г. е изобретен бакелита, който се втвърдява като камък, свети в различни цветове и запазва всички извивки. Целофанът се появява през 1912 г., ацетатът - през 1927 г., винилът - през 1928 г., плексигласът - през 1930 г., акрилът - през 1936 г., полиестерът и найлонът - през 1940 г. А през 1941 г. Хенри Форд представя автомобил, изработен от пластмаса, получена от соеви зърна.

Форд с удоволствие използва пластмасовата каросерия на собствения си автомобил, за да демонстрира нейната издръжливост. Пластмасата е материалът на бъдещето. Световната война попречва на Форд да осъществи мечтата си и производството на автомобили спира, но тя поставя началото на интензивни изследвания на необикновените възможности на пластмасата. След Втората световна война вместо от соя пластмасите се произвеждат от изобилни и достъпни изкопаеми горива. Това изглежда като решение на почти всички проблеми.

През 70-те години плодовете във вазата са пластмасови, цветята в средата на масата са пластмасови, а мострите на храни по витрините на ресторантите са пластмасови изделия. Но пластмасата не е толкова добра, колкото изглежда. Пластмасовите вилици се чупят; пластмасовите кърпички се замърсяват и пожълтяват; яркостта на пластмасата е твърде преднамерена.

"Моята теория е, че хората са изгубили чувството си за красота през 1976 г., когато пластмасата е станала най-разпространеният наличен материал", пише Сали Руни в "Красив свят, къде си". Пластмасата се оказва и, както добавя един от героите му, "най-уродливото вещество на земята - материал, който не придобива цвят, когато го боядисате, а го излъчва по най-уродливия начин".

Производството на пластмаси започва с преработката на природен газ или нефт, за да се получат етан и пропан, които след това трябва да се нагреят и да се "разделят" на мономери (прости атоми или молекули). Добавя се катализатор, така че малките мономери да се свържат в прахообразен полимерен "пух". После пухчето се разтопява, след което изтича и се охлажда, като придобива формата на дълги тръби. Сега остава да се нарежат тръбите на малки гранули и да се изпратят в заводи по целия свят, за да бъдат претопени отново и превърнати в нещо. Съществуват толкова много видове пластмаса и толкова много приложения за тях, че е направо изумително.

Носим дрехи от дишаща материя, но с пластмасови копчета. Купуваме си стъклени съдове за храна, но те са с пластмасови капаци. Носим си и сламка от неръждаема стомана, която поставяме в чашата от Starbucks, покрита с полиетилен, който е почти невъзможно да се рециклира. Вкъщи вечеряме на дървената кухненска маса; всички петна и вдлъбнатини по нея са замаскирани с рисунка във формата на слънчоглед, нарисувана с нещо, което е течна пластмаса.

Дори и да правите всичко по силите си, за да се освободите от нея, знайте, че от пластмасата не може да се избяга. Дори за кралица Елизабет се твърди, че използва пластмасови продукти Tupperware.

Последният път, когато някой ми предложи пластмасова бутилка за вода, ми се прииска да я избия от ръцете му и да извикам: "Четиристотин и петдесет! Четиристотин и петдесет години тази идиотска бутилка ще се разлага на сметището!"

За друга зависимост. Около 4,5 трилиона угарки от цигари попадат в почвата, езерата и водните потоци всяка година. Те отделят отровни вещества, включително арсен. В рамките на едно десетилетие пластмасовите филтри на цигарите се разпадат на парчета и се разпространяват по цялата планета. Те падат с дъждовете в Пиренеите и Скалистите планини.

Морските животни поглъщат угарки от цигари, които се носят по блестящите сини вълни. Птиците ги използват, за да обзаведат гнездата си, а пиленцата им отварят малките си човчици и поглъщат токсините. Цигарените угарки вредят и на растенията - едно проучване показва, че те са довели до свиване на корените на бялата детелина с близо 60%.

Преминаване към вайпинг? Уви, корпусът на електронната цигара е изцяло пластмасов. Дъвка? Някога канадските индианци ни учеха да дъвчем подсладена дървесна смола. Какво направихме? Заменихме я със синтетична смола, изработена от каучук, парафин, петролен етер, полиетилен, полиизобутилен и поливинилацетат. Изплювате тази сдъвкана топка под някой крайпътен храст, където тя ще лежи непроменена поне пет години. Освен ако не попадне в червата на някое животно, което също обича мента и ще носи в себе си несмилаемите остатъци от чуждото удоволствие.

Част от приблизително 8-те милиона тона пластмаса, които се вливат в океана всяка година, са потопени в дълбините. Микропластмасата се абсорбира, предимно от планктона, който губи способността си да абсорбира въглероден диоксид и да отделя кислород. Вместо да освежава въздуха, океанът, който ни връща телата на удавени хора, разбити кораби и послания в бутилки, сега изплюва и нашата пластмаса, превръщайки я в безтегловен прах, за да може крайбрежният бриз да я разнесе във въздуха. Но ние не виждаме нищо от това, забелязваме само пластмасата, която се върти в огромни кръгове - Голямото тихоокеанско петно от отпадъци, Северноатлантическото петно от отпадъци - или замърсява крайбрежието.

Живеем в епохата на пластмасата, период от антропоцена, т.е. епоха, в която хората са разграбили цялата планета за кратко време. Но епохата на пластмасата е специален период, защото 8,3-те милиарда тона пластмаса, произведени от хората, са оставили отличителен отпечатък в летописите на фосилите. Проучете непокътнатите седименти от 40-те години на миналия век и ще видите, че количеството микропластмаса в тях се удвоява на всеки 15 години.

В коя държава се произвеждат най-много пластмасови отпадъци? САЩ. В проучване от 2020 г. това количество се оценява на 130 килограма на човек годишно. Един американец изяжда повече от 2 килограма пластмаса за десетилетие и около 20 килограма за целия си живот. Все още не знаем всички възможни последици от това.

Разрежете стомаха ми, както се разрязват труповете на мъртви албатроси, и в двата случая ще намерите пластмаса. Тя се смесва със солта, плува във водата, извлича се от пирамидалните пакетчета чай (едно такова пакетче може да бъде източник на 11,6 милиарда частици микропластмаса). Храните ли бебето си от шише? Трескавото бебе в ръцете ви поглъща от 1,5 до 4 милиона микропластмасови частици на ден. Има и нано-пластмаса - частици, които са толкова малки, че могат да преминат от червата в кръвта ни.

Знаем, че пластмасовите молекули имитират определени хормони и нарушават работата на ендокринната система. Микропластмасите могат да раздразнят белодробната тъкан, а проучванията ги свързват с хронични белодробни заболявания. Във вода с примес от микропластмаса морските стриди произвеждат по-малко яйца и сперматозоидите им се забавят.

Тъжната статистика на Световния икономически форум е, че 40% от пластмасата се депонира, 32% се изхвърлят като боклук, 14% се изгарят, а 14% се рециклират. Опитвам се да се зарадвам поне малко на тези 14%, но научавам, че само 2% се рециклират ефективно (т.е. превръщат се в полезни стоки).

Мултинационалните корпорации (Unilever, Nestlé) разкопават сметищата и изгарят пластмасата, произвеждайки от нея евтино гориво. Те могат да продават това гориво например на циментови заводи, които в крайна сметка използват по-малко въглища.

Пластмасата гори с адска скорост и интензивност, защото се състои от петролни продукти. В същото време във въздуха се отделят вредни вещества като диоксини и фурани, които могат да причинят рак, да нарушат хормоналната функция и да потиснат имунната система. Така че отпадъците от инсинераторите също трябва да се рециклират.

Другият начин е чрез химическо рециклиране. Химикалите и топлината разграждат дори и най-трудните пластмаси, като например подноси за храна, цветни бутилки за шампоан и лепкави бурканчета за фъстъчено масло, които домакините не искат да мият. Но за да се газифицират тези полимери, те трябва да се нагреят до хиляди градуси по Целзий, което изисква много енергия. За разграждането им могат да се използват токсични вещества като метанол и амоняк. И в двата случая се отделят токсични странични продукти, като формалдехид, етилен, стирен, епоксидни смоли, съдържащи бисфенол А, и винилхлорид.

Има и направо плашещи идеи. Бактериите преработват полимерите в годна за консумация маса и всички започваме да пием протеинови шейкове от пластмаса. Генетично модифицирани бактерии E. coli превръщат пластмасовите бутилки във ванилин за приготвяне на любимите ви шоколадови бисквити.

Но има някои интересни предложения. Бактерии, които се хранят с пластмаса, както ние пием пластмасови коктейли; микроби дрожди, които разграждат пластмасата, за да отделят мастни киселини, които могат да се използват за производство на бои, разтворители и промишлени смазочни материали. Търговци на хранителни стоки без отпадъци, които продават стоки без пластмасови опаковки. Мобилни автомати за продажба, които разпределят перилни препарати в контейнери за многократна употреба. Нови технологии, като пералната машина Arçelik, която улавя микропластмасите, вместо да ги изпуска в канализацията.

През първите десет години на нашето хилядолетие сме произвели повече пластмаса, отколкото през целия 20-ти век. Защо? Защото фракингът направи добива на нефт и газ много по-евтин. Това е капиталистическият отговор. Пластмасата вече се съдържа във водата, въздуха, храната и дори в праха. И независимо колко дълбоко сме заровили пластмасовите отпадъци, химикалите от тях ще проникнат в подпочвените води.

"Водата и въздухът, двете основни среди, от които зависи животът, се превърнаха в световни кофи за боклук", казва Жак-Ив Кусто преди десетилетия. "Само ние, хората, произвеждаме отпадъци, които природата не е в състояние да усвои", добавя океанографът Чарлз Мур.

През последните пет години един от крокодилите в река Палу в Индонезия живее с гума на врата си. Гумата му пречи да погълне твърде голяма плячка и по този начин го поставя в по-неблагоприятно положение от неговите събратя, но той продължава да пълзи, като по някакъв начин се приспособява към обемистата си огърлица. Ние сме като този крокодил, който носи цялата си пластмаса, примирява се с този странен багаж и дори не осъзнаваме колко здраво ни държи той за гърлото. Един от химиците в компания "DuPont", който вече е пенсионер, прогнозира, че всички ще "загинем, задушени в пластмаса". /БГНЕС

----------------------------

Сергей Кондратиев, "Naked Science"