Планинският спасител Ивайло Валеов: Става опасно в планината, носете по 2 батерии за GSM!

08 Декември 2023 | 16:39
0 коментара
Общество
Благоевград
Планинският спасител Ивайло Валеов: Става опасно в планината, носете по 2 батерии за GSM!

- Г-н Валеов, знаем, че планината винаги е опасна, ако се подцени. Но рискът по-голям ли е през зимните месеци?

- Риск в планината винаги има. Този риск е навсякъде, ако се подцени ситуацията. Затова планинарите трябва да са разумни, да преценяват обективно своите възможности, в никакъв случай да не се надценяват. А не да играят като на руска рулетка. Това важи особено за онези любители на екстремните спускания със ски или сноуборд, които карат извън пистите, в улеите под връх Тодорка. Ние няма как да вдигнем ограда в планината и да ги спрем.

При преходите из планината хората е важно да познават добре маршрута, по който ще вървят, да са наясно къде точно отиват. Напоследък се увеличават случаите, в които някои туристи сами тръгват из гората, при това го правят в тъмните часове на денонощието. Съвсем скоро се наложи да реагираме на сигнал през нощта, че мъж е без обувки и се намира в района на хижа „Бъндерица“. Успяхме бързо да го открием, при забавяне можеше да премръзне при тези минусови температури високо в Пирин планина.

 

 


Личен архив

 

През зимните месеци най-голяма е опасността от измръзване. Трябва да се знае, че при преходи се натрупва умора. При здравословен проблем се обострят заболяванията, изтощението води до хипогликемия, пада кръвната захар на човек, притъмнява му. Нужно е подсигуряване с алпийска екипировка, както и нейното правилно използване. В България голяма грешка се прави при ползването на алпийски котки, много туристи си купиха такива, на достъпна цена са. Но не знаят да ги ползват правилно.

Пренебрегва се основното правило, че алпийската котка ни прикрепя към склона, но не ни дава гаранции за закрепване. Стъпваме с шиповете върху склона, но стъпим ли върху камък или се подхлъзнем, ние падаме и след това тръгваме да се плъзгаме, защото нищо не ни осигурява. Алпийските котки вървят с пикел, който при падане има техника на задържане и може да ни спаси. Сигурно е и тогава, когато ни осигурява някой друг с въже. Защото при падане ще увиснем на въжето, ще се хлъзнем метър, два, но не повече. Това е най-добрата техника за самоосигуряване.

- ПСС-Банско е сред най-натоварените в страната. За какво най-често излизате на спасителни акции в Пирин?

- Всякакви случаи ни вдигат по тревога. Най-общо казано става въпрос за хора, които са в трудна ситуация. Най-често се налага да правим акции за пострадали планинари, които са претърпели някакви травми. По-рядко са случаите на тези, които са загубили ориентация в гората. Тогава обаче е най-трудно, защото липсва информация къде точно се намират, губи се много време да ги локализираме. Но ние сме готови винаги да се отзовем, да помогнем, да спасим човешки живот.

- Как се организирате за една спасителна акция, имате ли алгоритъм, който следвате?

- Независимо къде е подаден сигналът – на телефон 112, на този в нашата централа или на личен телефон на някой от нас, то ние правим мигновена организация. Най-бързо това става през нашата група във вайбър. Там се пише за случая, а който може да участва в спасителната акция, дава знак.

Понякога човек може да не си види вайбъра, тогава дежурният наш колега в базата го прозвънява по телефона. Съберем ли се достатъчно хора, то останалите са на изчакване, при нужда и те идват на помощ. Нашият район е много сложен и труден за преминаване - пресечен, стръмен, планината има алпийски характер. Затова са необходими повече хора при акциите.

 

 


Личен архив

 

Трудно се носи километри наред пострадал турист в носилка. Искам да подчертая, че в ПСС-Банско сме 8 щатните планински спасители. Другите са доброволци, но без тях няма как да спасяваме живот в планината. Огромна е тяхната подкрепа, това са хора с огромни сърца.

Аз също, когато не съм на смяна, на практика съм доброволец. Изскочи ли случай на пострадал турист, съм готов да помогна на колегите. В такива моменти няма време за мислене, за мотаене. Скачаш и тръгваш, зарязваш всичко, понеже си наясно, че нечий живот зависи от твоите усилия, умения и отдаденост.

- Кои са най-ценните съвети към планинарите, които решават да правят преходи?

- Най-важно е да са добре физически, да имат добра екипировка и да проучат много добре маршрута си. Случвало се е да намираме хора с маратонки в гората насред зима. Това е несериозно. Хората, които се качват в планината, да информират свои близки къде смятат точно да отидат, по кое време ще вървят в планината, кога ще се приберат.

За да може, ако не се върнат в дадения час или пък няма връзка с тях, докато са на преход в планината, да се реагира навреме, да се подаде сигнал от техните близки. Защото всяка минута е ценна и може да е фатално всяко забавяне. Особено през зимата, когато е студено във високите части на Пирин, а и дебнат на места големи и опасни лавини. Моят съвет е никога да не тръгват сами, тъй като едно подхлъзване, едно падане може да се окаже пагубно, ако нямат спътник, който да подаде сигнал при нас и да окаже на място първа помощ на пострадалия.

Има приложение на ПСС, в което с един клик на телефона хора в нужда могат да ни изпратят точни координати къде се намират. Но е задължително и да се обадят, за да кажат, че имат нужда от нашата помощ. Само изпращане на координати не се счита за подаден сигнал за бедстващ планинар, защото може някой да натисне бутона и без да иска. Да са със заредени батерии на телефоните си, да имат резервна батерия.

- Разполагате ли с необходимата и модерна техника и оборудване, за да вършите по най-добрия начин работата си?

- Отрядът в Банско напоследък успява да подобри оборудването си. Закупуват се нови моторни шейни. Но колите ни са стари, често са на ремонт. През лятото на тази година благодарение на една кампания получихме специален микробус за транспортиране на спасителните кучета, фирма ни подари да ползване за период от 1 година високопроходим пикап. Бусът за кучетата е важна придобивка, тъй като доскоро животните пътуваха със своите водачи, а това ги държи нащрек.

И при пристигането си на терен са уморени, а не отпочинали и готови за работа. С екипировката всеки един от нас няма проблем. Тук е мястото да благодаря от мое и от името на колегите си на община Банско. Това е институцията, която никога не ни забравя и всяка година отделя финансови средства, за да подпомага нашата дейност. Тази година ни дадоха повече пари от миналата, закупихме хубави зимни обувки за всеки от спасителите.

Сега вече кмет на общината е Стойчо Баненски, който дълги години е един от нас, той също е планински спасител. Така че най-добре познава проблемите ни и вярвам, че доброто ни партньорство ще продължи, както и подкрепата на местната власт за ПСС-Банско. Само с модерно оборудване можем да сме адекватни и да вършим нормално своята работа.

- Говорите за подкрепата на община Банско. А подкрепата на държавата усещате ли я?

- Ще кажа със съжаление, че не усещаме подкрепата на държавата. По-точно е да кажа, че не усещаме никаква подкрепа от държавата. От колко години алармираме за нуждата от спасителен хеликоптер! Ако зависи от нас, отдавна да има спасителни хеликоптери в страната.

Чрез медиите отдавна отправяме непрекъснато призиви. Уморихме се вече. Единствената държава сме в Европейския съюз, която няма спасителен хеликоптер. Това е срамно. Идват чужди туристи, претърпяват някакъв инцидент в планината и ние отиваме да ги спасим. Те ни казват, че имат застраховка за хеликоптер, а ние им казваме, че такова чудо в България няма. Налага се да разчитаме на помощ от военните, те ни оказват съдействие, за което им благодарим.

Липсва ни много помощ от въздуха. За да можем да стигаме бързо до труднодостъпни места. Защото бързото достигане до пострадалите понякога е въпрос на живот и смърт. Преди няколко десетилетия вдигането на хеликоптер за пострадал в планината е ставало лесно. Имало е и летателни машини, и достатъчно обучени пилоти, дори са се провеждали съвместни курсове в ПСС. Нашата служба е имала механизъм и за обучение, и за достъп до въздушно спасяване, било е практика да се правят спасителни акции по въздуха. Сега няма такива обучения, тъй като няма хеликоптер. Не вървим напред, а назад.

- Закон за доброволчеството ще помогне ли за по-лесното участие на доброволците в акциите на ПСС?

- Закон за доброволчеството много ще ни улесни. Защото спасители не могат да се включат в акции, когато са на работа. Ако си тръгнат, рискуват да бъдат уволнени за „самоотлъчка”, което е недопустимо. Да отидеш да спасиш някого и резултатът за теб да е уволнение. Това трябва да се урегулира.

 

 


Личен архив

 

Държавата в другите страни се е погрижила за този проблем. При спасителна акция работодателят освобождава работника. Понеже човешкият живот е над всичко. А ние сме призвани да правим точно това - да спасяваме човешки живот. И не бива да има никакви пречки да изпълняваме тази своя мисия. Всяка фирма, всеки бизнесмен, всяка институция трябва да се гордее, че има в редиците си доброволци. Хора, които оставят и семействата си, за да са в гората и да спасят човешки живот.

В другите държави има привилегии за такива хора - безплатно паркиране, освободени са от някои видове данъци, това са жестове на внимание към тяхната работа. И не на последно място - едно заслужено признание от страна на обществото към една благородна професия, която спасява човешки живот.

- Вие сте хора, които спасявате човешки живот, като рискувате собствения си живот. Адекватни ли са възнагражденията ви на фона на опасностите, които трябва да преодолявате по време на многобройните си акции в планината?

- Заплащането на труда ни е много болезнена тема. Чак не ми се ще да я засягам, че ми става тъжно. А е тъжно, защото заплатата ни е смешна като стойност. След Нова година минималната заплата ще стане 930 лева, това означава, че ние ще взимаме малко над минималната. Ние сме на разположение 24/7, за да спасяваме хора в планината. Професията ни не е нито в първа, нито във втора категория труд. Чувстваме се недооценени. И така е от години.

Трудно издържаме семействата си с тези възнаграждения. Налага се да търсим друга работа, за да вържем двата края. Това пък пречи на същинската ни работа, нямаме време за допълнителна физическа подготовка, за обход на района. Преди години тези 1000 лева ми стигаха за месеца, сега не стигат и за две седмици. Досега бюджетът за ПСС бе много нисък.

В момента имаме уверения, че ще е два пъти по-висок. Ако се приеме, вярвам, че заплатите ни ще се актуализират. Не се ли вдигнат заплатите, то скоро няма да има кой да рискува живота си, за да спаси чужд живот.

- Защо избрахте това призвание - да сте планински спасител?

- Работата за мен е хоби, доставя ми удоволствие. Обичам планината от дете, там се чувствам прекрасно. Затова и отивам на дежурство с усмивка. Нямам търпение да съм на поста си, да помагам. Но всичко това е комплексна и екипна работа. Ние в ПСС-Банско сме отличен отбор от мотивирани хора, които си помагат взаимно.

Всеки разчита и се доверява на другия, само така можем да сме максимално полезни и ефективни за тези, които имат нужда от нашата помощ. Това е допълнителен стимул за всеки от нас да дава всичко от себе си по време на спасителните акции.

Това е той:

Ивайло Валеов е типичен банскалия, за когото Пирин планина е като втори дом

Роден е преди 37 години в града под Тодорка

През 2005 година започва курсовете за планински спасител, които завършва успешно през 2007 година

Има висше образование от Националната спортна академия

Обича екстремни спортове. Кара мотори и моторни шейни

Семеен е, има две деца

източник - Телеграф

Добавете Вашия коментар

TOP