Пламен Николов: Луканов беше храненик на “Мултигруп”
Пламен Николов е парламентарен секретар в кабинета на Жан Виденов през 1995 година, но напуска поста си със скандал. След това прекарва няколко години в „Мултигруп”, където ръководи "Стратегическо и корпоративно планиране" и стопански звена на компанията. Преди 10 ноември десет години работи в Института за съвременни социални теории към Секретариата на ЦК на БКП, бил е и преводач към Единния държавен протокол, тоест запознат е с много строго секретни разговори на най-високо ниво, за които отказва да говори и до ден-днешен. В момента се занимава с частен консултантски бизнес. Защитен свидетел по делото “Октопод”.
Пламен Николов разкрива ексклузивно пред “ШОУ” какви са били отношенията между “Газпром” и “Топенерджи”, каква роля са играли Илия Павлов и Андрей Луканов и защо смята “Южен поток” за бандитски проект!
- Пламене, ти твърдиш, че “Южен поток” е бандитски проект. Какви са аргументите ти?
- Проект, който непрекъснато генерира корупция, е наистина един бандитски проект! С “Южен поток” Русия и “Газпром” искат не само да заобиколят Украйна, но и частично да заобиколят България. Ако той беше реализиран през България, така, както беше замислен, това значи един участък между 80 и 100 км от българската транспортна система на “Булгаргаз”, българските тръби, да бъдат изолирани, за тях да не се плаща транзитна такса, по тях на практика да не се транспортира! Защото тяхното намерение беше от мястото край Варна, където излиза тръбопроводът от водата, да се направят разклоненията и оттам да се транспортира за Турция. За да може транзитът до Турция да не зависи от Украйна, Молдова и Румъния. В случая имаме геополитически бандитизъм! Те казват: Ние няма да се съобразяваме със законните интереси на държавите, през които транспортираме, които са си построили тази инфраструктура и тя си е тяхна собственост, а са ги построили, защото ние сме им обещали за 100 години напред да транспортираме по техните тръби! Дошъл ни е друг акъл, на друг кеф сме, Путин е станал с левия крак днес, влязъл е в критическата, и няма вече през тези страни да транспортираме, ще бухнем едни 50 млрд. и ще си построим нов тръбопровод, а тези, лошите, дето не искат да ни играят по свирката, ги заобикаляме!
Това е едно бандитско поведение и отказ от нормални международни отношения, от преговори!
- Каква е целта на “Газпром”?
- Да монополизират както пазара, така и трасетата, така и преноса! Всяко нормално общество, за да се отърве от монопола, се стреми да създаде пазар и конкуренция. Те правят точно обратното. Бандитски мотив, бандитско поведение! Стремят се да унищожат пазара и конкуренцията, за да могат те за 20-30-50-100 години напред да продават на монополно високи цени само своята продукция, контролирайки както собствеността на стоката, която продават, така и собствеността върху средствата за транспорт - тръбопроводите.
Защо за тях е важно тръбите да са тяхна собственост? Все по-малка част от природния газ, който те транспортират, се добива на територията на Руската федерация. Все по-голяма част от него се добива на територията на държави, които са около тях. Примерно, на територията на Туркменистан. На тях те им плащат по 80 долара за 1000 куб. м, а на нас, докаран дотук, ни го продават за 500 долара!
Истински грабеж!
И за Туркменистан, и за нас! Това е начинът те да държат в подчинение средноазиатските държави, където също има находища и които искат да стигнат до платежоспособни пазари! Отново чиста проба бандитизъм!
Русия и “Газпром” изсмукват национален доход от всички свои потребители, харчат го за въоръжаване, защото нищо друго не направиха през тези 25 години, освен да прахосат парите, да ги откраднат или да ги дават за въоръжаване!
И сега стигаме до ситуация, в която те, заради тази бандитска политика, счупиха собственото си корито! Ще загубят пазари, ще им паднат цените! Ясно им беше заявено, че това няма да бъде толерирано по никакъв начин от цивилизования свят и че правилата затова са създадени, за да се спазват.
Путин тези дни, когато рублата се срина, кърши пръсти пред западни журналисти: “Ние трябва да започнем нещо да произвеждаме!”.
Защото досега те живеят само от бандитска продажба на петрол и природен газ! Вместо през тези 25 години да си развият производството, да създадат ново поколение мениджъри, те отгледаха ново поколение бандити, олигарси, които не са склонни да имат нормални търговски взаимоотношения с никого в света! Вследствие на политиката на Путин!
България, колкото и да е учудващо, засега успя да опази своя национален интерес. Ключово в това отношение беше делегирането към Европейския съюз, той да води преговорите за трасето през България!
- Твоето мнение е, че Съветският съюз беше по-демократичен от Русия. Доста скандално твърдение. Защо така мислиш?
- Съветският империализъм не беше толкова нагъл, колкото е руският империализъм. Така е, защото тогава се приемаше по-висока степен на стопански суверенитет на всички страни от т. нар. източен блок, или от Варшавския договор, отколкото степента на стопански суверенитет на същите страни, която Русия беше склонна да допусне след 1990 г.
Ще дам пример. В нито една страна от Варшавския договор тръбопроводите, без значение дали през тях се транспортира природен газ или петрол, не бяха собственост на Съветския съюз или на смесени дружества! Те си бяха собственост на съответната страна, която си ги строеше и ползваше и в рамките на своя стопански суверенитет определяше ползването им от този, който иска да извърши транспортирането на природен газ, петрол или някакво гориво. На никого от съветската върхушка не можеше дори да му се появи илюзията, че може до такава степен нагло да се погази суверенитетът на държавите от източния блок и да им се каже: “Ето, тази инфраструктура е ваша, но ще стане наша, ще ви я заграбим, или ще бъде съвместна, но де факто - наша!”.
Няма такъв филм!
Дори в споразуменията, които се сключваха, изрично се уточняваше. Например в Ямбургското споразумение, за около 1 млрд. долара, които България трябваше да инвестира във “великия” Съветски съюз, се казва, че тръбопроводът, който ще се построи, е от Ямбургското находище до западната граница. Те имаха доста ясна представа преди къде е тяхната граница. И че зад тяхната граница започват териториите на държави, които, макар и съюзнически, имат свой суверенитет. Този суверенитет се изразяваше в това, че съоръженията на територията на тези държави си бяха тяхна собственост. Те сами си ги изграждаха и съответно инкасираха приходите от транзитните такси.
- Какво се случи след разпадането на Съветския съюз?
- Съветският съюз се разпадна по Коледа 1991 г., беше “разпуснат”, така да се каже, от трима почерпени президенти, в сауната, някъде в Беловежката гора – президентът Елцин и президентите на Украйна и Белорусия. Държавите, които са учредили Съветския съюз пак по Коледа през 1922 г., по изключително неграмотен начин.
Горбачов, който продължава да се изживява като велик политик на 20-и век, всъщност допусна да се събуди сутринта и да научи от телевизията, че държавата, на която е президент, вече я няма!
Та какво се случи след това? “Газпром” още беше слабичък, тепърва имаше да се бори за пазарен дял. Русия още не беше осъзнала, че “Газпром” може да бъде използван като геополитическо оръжие, с което да се опита да подчини както съседните, така по-далечните страни. Първо те бандитстваха през едно дружество, което се наричаше РАО „ЕЭС”. Бандитстването се свеждаше до транспорт и продажба на електроенергия. Кирил Цочев примерно, който беше вицепремиер и министър на търговията в правителството на Виденов,
подписа бандитски споразумения с Москва, ощетяващи България с десетки милиони долара!
Към 1994-1995 г. кремълската администрация вече беше осъзнала, че “Газпром” може да бъде геополитическо оръжие! Пазарният дял на “Газпром” беше достатъчно голям в цяла Европа. “Газпром” започна съвсем откровено да корумпира чуждите администрации. Германският канцлер Герхард Шрьодер изцяло им игра по свирката, продаде до голяма степен интересите на цяла Северна Европа на “Газпром”, вследствие на което беше възнаграден с един изключително богато заплатен пост в самия “Газпром”! Не знам след войната немската нация да е изживявала по-голямо унижение от това – ексканцлерът на Германия да стане директор в една бандитска търговска компания! Но това се случи!
След 1995 г. “Газпром” започна да изнудва за цени, да заграбва инфраструктурата. И Русия, и големите й корпорации 25 години се опитват да погазват международния правов ред, да го изменят, до го подчиняват на имперските си интереси и на бандитските си претенции!
- Как “Газпром” действаше в България?
- В България това изнудване се осъществяваше с активното съдействие на Андрей Карлович през дружеството “Топенерджи”! Освен това с активното съдействие на Евгений Бакърджиев, на Сашо Дончев, Иван Колев и на ред други хора. Те всячески помагаха на “Газпром” да заграби българската преносна мрежа, по която се транзитира природен газ към Турция.
- А каква беше позицията на Илия Павлов?
- Истинската причина за разрива между Илия Павлов и Сашо Дончев е именно това, че Илия отказа да участва в обсебването от “Газпром” на транзитната преносна мрежа на “Булгаргаз” към Турция. И не просто отказа, а започна да им пречи активно! Освен това отказа да участва по неравнопоставен за България начин в проекта “Бургас - Александруполис”, първия от тези, които Гоце нарича “голям шлем”... Настъпи разрив. В крайна сметка “Овъргаз” се отдели от “Мултигруп”. Илия се раздели със Сашо Дончев, защото той нямаше никакви задръжки да обслужва руските интереси докрай. Тогава започнаха проблемите с Кредитна банка, защото голяма част от финансирането на общите проекти минаваше през нея и голяма част от кредитните експозиции започнаха да не се обслужват.
- Какво беше отношението на шефа на “Газпром” Рем Вяхирев към българските партньори?
- Презрително. Илия Павлов обаче не допускаше примерно в негово присъствие наглецът Рем Вяхирев да произнася фрази като: “Хайде, вие се разберете с вашето правителство, с “этими злостными неплательщиками”!” /такива, които не си плащат сметките – б. а./ Обикновено от летището отиваше в сауната и питаше: “А девочки будут? /Ще има ли момичета? – б. а./
Напиваше се свински
и на третия ден, като изтрезнее и трябва да си ходи, на летището нареждаше: “Илья, ты все можешь, сделай нам...” /Илия ти можеш всичко, направи за нас...- б. а./ И казваше какво иска. Опитваше се да го постави в подчинено положение! Илия Павлов отказваше подобни неща, той искаше преговори – по същество, съдържателни - да е ясно какво иска “Газпром”, но да се формулира ясно и българският интерес, за да се намери пресечната точка.
Човекът от “Газпром”, който се опитваше да компенсира това отношение на Рем Вяхирев, с когото можеше да се разговаря що-годе съдържателно и делово, беше Богдан Будзуляк - един от неговите заместници. Той винаги се осведомяваше какви са българските очаквания и не проявяваше надменност.
- Ти какво знаеш по въпроса - казвал ли е директно Илия Павлов на Луканов: “Е.и си майката, аз карам влака сега!”?
- Не, бай Павел е вложил малко повечко бащина емоция в спомена си. Тази фраза е казана по време на почивката на едно от заседанията на смесената комисия на “Топенерджи” в Москва. Там Илия Павлов дава ясно да се разбере, че няма да се допусне “Топенерджи” да бъде използвана, за да ощети българските интереси и през нея да бъде заграбена инфраструктурата на “Булгаргаз”, по която се транзитира природен газ към Турция. Луканов се опитва да отправи назидателни реплики към Илия. Назидателни реплики от Андрей Карлович, който беше до голяма степен наш храненик /на “Мултигруп” – б. а./, му идват малко вповече!
Ще ти кажа фразата така, както Илия ми я препредаде на мен. Тя е била изречена без никаква емоция. Илия му е казал: “Андрей, не е тука мястото за разправия. Сега аз карам влака!”. Илия никога не се е изказвал арогантно за някого. Той имаше прилично поведение, приличен изказ. Най-грозната фраза, която съм чувал от Илия през годините, беше: “За голямо съжаление има хора, от които трябва да се отървеш! Но преди това трябва да им усвоиш знанията”. Просто защото са некачествени като хора, но има какво да научиш от тях...
- Защо твърдиш, че Луканов е бил храненик на “Мултигруп”?
- Луканов по милост попадна в “Топенерджи”! По милостта на “Мултигруп”! Него не го искаха руснаците! За всички беше ясно, че
Андрей Карлович иска там да осребри единствено лични интереси!
Той шумно обяви, че напуска депутатството, защото му предстоят велики дела и ще бъде велик човек в „проекта на века” - “Топенерджи”, но в един момент увисна! Стана ясно, че не го щат в “Топенерджи”! Ако не беше Илия, той нямаше да бъде никакъв в “Топенерджи”! Идваше по вечерно време тайно в резиденцията “Бистрица” с едно пеженце 206 и го удряше на молба пред Илия! Илия всъщност му измоли мястото! Те искаха да се отърват от него! Защото той търсеше повече за себе си, търсеше как да въвлече американците, уж искаше да намери баланс на територията на България между „големите братя” – Русия и САЩ, за да може той „да го играе „център нападател”! При една наша среща Тодор Живков попита Илия Павлов: “Защо му помогна на Карлович да остане в „Топенерджи”? Той само интриги ще върти!”. Илия му отговори: „Интриги той ще върти така или иначе, но това е начинът да го сложа в кабинет и да го държа под око!”.
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА