Писателят Р. Леонидов за предупреждението на Преподобна Стойна: България ще опустее, младите ще избягат, старите ще измрат

Румен Леонидов от години изследва житието на светицата

"Питат ме какво ще стане с България? Много работи ще станат. Ако политикантите скарат народа и той почне да се мрази, ще дойде глад и мор. Деца и старци ще умират без лек и лекарства. Обич, обич требе на хората! На нас, българите, ни е дадена вечност. Щото сме ние най-дълголетни измежду другите и сме още калемът на Небесата, що може да драще и по трева, и по камен, и по вода... Че и по небето пише. Де минат българи, белег на книга оставят. Но България ще опустее откъм народ. Младите ще забегнат, старите ще измрат. Който остане тук, няма да знае какво да прави със земята и ще я зареже неосветена от труд. Самите люде първо ще подивеят и ако не се един друг избият, ще се един друг намразят. България ще лети все по-надоле и по-надоле като на празен геран ведрото. Докато удари дъното и не остави надежда на никой жадуващ. Тогава онези, що са били прокудени по чужди земи, ще се върнат чрез внуци и правнуци. Те затуй някога са били от Бога изпратени далече оттук, за да бъдат опазени, защитени и съхранени за новото време. Ще се върнат и ще направят от България храм с древна позлата и нови икони. И това няма да има градове, а само села и чифлици. И децата ще са повече от звездите. Третият български дар за света ще бъде Духът." Това пророчество на Преподобна Стойна е записал поетът Румен Леонидов. И още:

"Последно предупреждение от Мама Стойна Преподобна беше: "Ке биде проклетисан секой, който краде от даренията на бедните и от щедростта на заможните! Они си знаят кои са... Ако продължавате - ке затворя черквата и людето ке престанат да идват в нея заради моята помощ и заради брат ми - Светлий Георги".

С тези думи Леонидов, изследовател на житието на Преподобна Стойна, се обърна към приятелите си във фейсбук, които могат да помогнат да не се унищожава храмът на пророчицата светица - "Свети Георги" в село Златолист.

"Сградата е в опасност, има влага, която разяжда основата на една от стените му, търся спешно читав хидроинженер, за да проверим ситуацията на място", алармира Леонидов, който се страхува да не се сбъдне тъжното пророчество на Стойна, че ако продължаваме да живеем не по християнски: "България ще лети все по-надоле и по-надоле като на празен геран ведрото", както е споделяла неведнъж Преподобната.

Църквата е без свещеник, но в нея непрестанно звучат църковни песнопения. Храмът "Свети Георги" е построен през 1857 година, изрисуван е през 1876-а от Теофил Минов, който по онова време е бил едва 11-годишен. Стенописите са странни. На едната стена има гола жена и дявол с арбалет, на друга пък дявол е впрегнал човек в каруца. Изрисуван е и светец с глава на кон, а под купола се намира мраморна плоча с двуглав орел, който е емблема на Цариградската патриаршия. Туристи събуват обувките си и стъпват върху плочата, защото има поверие, че камъкът излъчва целебна сила. Всъщност оригиналната плоча е открадната и е подменена с друга. Но местните са убедени, че това няма значение, защото не плочата е лековита, а самото място. Посетителите, колкото и да са много, пристъпват тихо и шептят. Сякаш пазят покоя на Преподобната, която ей сега ще се появи отнейде. Усещането за това е толкова реално.

"Така е. Преподобна Стойна е висок дух с мисия за България. Пророчица и мъченица, тя е пратеник на Бога за спасение на вярата, за изпитание на пътниците, които си отиват, но и за надежда на пътниците, които идват. Който не е посетил скромната й собичка в църквата "Св. Георги Победоносец" в Златолист и не е стъпил в двора, където е гробът й, ще умре, без да се е разтворил в тази божествена частица от рая. Това място е свято, най-магичното в България, където душата ви най-неочаквано ще поиска да проговори", сподели поетът Леонидов. Самият той десетки пъти е ставал свидетел на чудеса, които се случват в храма. "Най-често съм усещал как нещо ме залюлява, отначало леко, сетне по-силно и накрая направо ме люшка, като че съм се подпрял върху дъното на плоскодънна лодка и всеки миг вълнението ще ме изхвърли извън нея. Преди години с Кирчо, мой млад приятел, кинооператор, правихме филм, в който включихме и посещение ни на този храм. Аз като стар познайник на мястото, го въведох в собичката, казах му да прави това, което правя и аз, а когато креватчето се разлюля със страшна сила, той издаде нещо между въздишка и стон. След като излязохме на двора, Кирчо веднага ме попита: "Ти усети ли? Отвърнах му: Нали точно това исках да ти покажа. Че тя съществува, бе има Бог, че невидимия свят е реален, че Отгоре всичко виждат и чуват", споделя Леонидов. За първи път съвсем скоро той усетил и въздействието на каменната плоча с двуглавия орел. "Казват, че това е едно от трите най-силно енергийни места заедно със стаичката, където е живяла, и хилядолетния чинар на двора. Но до енергията на плочата доскоро не бях допуснат. Но последният път и това ми се случи. Беше около Великден. Заведох Вергиния Мартева, жена с доказана набожност, душевна чистота и наистина необикновени паранормални възможности да види българския Йерусалим, както наричам това свещено място. Но още докато пътувахме натам, Вергиния ме помоли от името на Стойна да убедя хората, които се грижат всекидневно за храма, да възкачат статуетката на Дева Мария нависоко, защото, когато е поставена на земята, част от силата й се губи, а не трябва. Едва есента успях да го сторя, след като намерих време да ида пак в Златолист. Обясних за какво става дума на Пандо и жена му, те са прекрасното семейство, което от години се грижи за чистотата и светостта на църквата. И два дни оглеждах всички кътчета на храма, но едва на третата сутрин - сякаш някой ми подсказа - видях това, което търсех - малка, здрава масичка, затрупана с черги, козяци и килими. Още пред обяд Девата заблестя с цялото си великолепие - статуетката е висока около метър, но вече възкачена има нормален човешки ръст. И тогава на сбогуване - за първи път и плочата ми "проговори" - бях съвсем сам в храма, стъпих бос върху нея и постоях загледан в иконостаса. Вместо слаб ток в стъпалата или приливи на тръпки до кръста, за които са ми разказвали различни поклонници, усетих гальовно, нежно придихание, нещо ме понесе леко назад, сетне леко напред, без тласъци, без сила, сякаш стоях изправен върху плоскодънна лодка, която се плъзга по водата и вълнението тихо я полюшва. После Вергиния ми сподели: "Винаги, когато имаш възможност, казвай заръката на Преподобна: всеки посетител да обръща специално внимание на статуетката на Дева Мария, която вече стои върху малка масичка, заобиколена от детски кукли и плюшени играчки. Светата Богородица е закрилница на храма, независимо че той носи името на свети Георги". И Дева Мария, както и Преподобна Стойна бдят над майките, над децата, над семейната хармония, целебната им енергия е достъпна до отворените към тях души", обясни поетът Румен Леонидов.

Несекващ поток от поклонници и туристи приижда в селцето Златолист, чиито жители се броят на пръстите на двете ръце. Така е през последните десетина години, като с всяка стават все повече. Разказите за чудесата на Преподобна Стойна отдавна са надскочили границите на България.

Предсказала е кога ще умре, владеела левитацията

Преподобна Стойна е притежавала способността да се издига във въздуха, умеела е да "примира", да напуска тялото си и да се връща в предварително обявен ден и час. Стойна Преподобна е умеела да се телепортира, за което има писмени свидетелства. За нея пророчицата Ванга казва: "Таа е светица. Она целиот живот го е страдала като светица. Как ме гледаш мене, она е десет пате по-голема от мене! Аз апнувам, пийнувам, такива работи, а она - нищо - ни месо е туряла в уста, ни ракия, само водичка и трошка лебец. Она сите работи със свети Георги ги е онаждала. Целио свет ке научи за таа жена, тва от мен да го знаете". Преподобна Стойна е лекувала всякакви болести с билки, треви, камъни и вода, а най-много с молитви и думи. Казвали й отгоре: "Душите лекувай, душите! Тогаз и телата ке оздравеят!"

Предсказанията на Преподобна Стойна:

- Никога не предвещавах смърт, дори, когато я виждах. Защото и днес вярвам, че макар много рядко, Бог може да помилва душата и да я върне към земен живот.

- Понякога човек се гнуси да бъде брат на човека, но нека бъде брат поне на природата.

- Бог не пречи на хората да грешат, щото за Него човешката воля е свещена и недосегаема. От мен да знаеш, чедо, за три неща никогаш не се плаче - за жив човек, за развален пазарлък и за мъжка рожба... Понякога като те ощетява, Бог те предпазва.

- В очите на Небесата нищо не е зло. Всичко е само наука. А никоя наука не е развлечение.

- Бог е добър и дава на човека онези болести, за които в околната на човека природа има лековити води, треви и камъни.

- За светиите ме питате. И те са хора като нас. Само дето мисълта им е такава, че ги кара да светят и светлината им избива отвътре навън. Туй е разликата. Светецът не се ражда. Светец се става. Кога сътворявал земя и небе, Господ не е предвидил светии. Само някой и друг ангел, колкото да не е самин. След време всички ще станем светци, но не едновременно.