Петровден е! Православната църква почита светите апостоли Петър и Павел

На 29 юни православната църква почита светите апостоли Петър и Павел – едни от най-важните фигури в християнството, смятани за стълбове на вярата и разпространители на Божието слово.

Празникът е известен сред народа, като Петровден и е сред най-значимите летни християнски празници в българския календар.

Свети Петър е един от най-близките ученици на Христос – рибарят Симон, когото Исус нарича „Камък“ (на латински Petrus) и му поверява "ключовете от Небесното царство". Той се смята за първия римски папа и символизира устойчивата вяра.

Свети Павел, макар и първоначално гонител на християните, преживява дълбоко духовно преображение и става един от най-ревностните апостоли. Неговите послания до християнските общности са част от Новия завет.

Двамата апостоли умират мъченически в Рим и на една и съща дата – 29 юни, което обединява честването им.

Петровден се смята за официално начало на жътвата в много райони на България. На този ден се вярва, че свети Петър „отключва“ небето и слънцето започва най-силно да напича, за да узрее житото.

Част от обичаите, които съпътстват този ден е жертването на „петровско пиле“. По традиция се коли младо пиле, което се пече и носи в църква за освещаване. След това то се раздава за здраве и се нарича „жертвено пиле“. Според народните вярвания, по този начин семейството ще бъде здраво и плодовито през годината.

Не се работи – грехота е да се жъне

В народните вярвания битува поверието, че този, който работи на Петровден, ще бъде сполетян от нещастие – ще го „удари“ градушка или ще има злополука. За жените пък е от особена важност да не перат, тъкат или предат. В някои райони на България се боядисват червени яйца (като на Великден, които се наричат „петровски яйца“. Тези яйца се раздават за здраве, особено на деца и близки. Вероятно този обичай е свързан с вярването, че яйцето символизира новото начало и сила.

Душите на мъртвите отлитат към небето

В някои вярвания се казва, че на Петровден душите на починалите, които са били „на гости“ на Земята след Велики четвъртък, се връщат на небето. Затова се правят и помени – раздават се хляб, яйца, плодове.

Времето на Петровден показва каква ще е годината – вярвало се, че ако денят е хубав и слънчев, годината ще бъде плодородна.

Не се работи тежка работа – на празника не се върши полска работа, не се жъне и не се копае, за да не се разгневят светците и да не пострадат нивите от градушки и бури.

Петровден бележи узряването на плодовете – според традицията след този ден започват да се берат първите ябълки и други летни плодове.

Петровската ябълка е специален символ на празника. На много места първите узрели ябълки не се ядат преди Петровден, а се освещават и раздават за здраве.

Петровден носи горещините – идва Петровото пекло

Петровден поставя началото на най-горещото време от лятото. Според народните вярвания, след Петровден не се седи дълго на слънце, защото то „гори като огън“.

Петровден е наситен с обреди, вярвания и фолклорни традиции:
На трапезата задължително присъстват ястия с пиле – „петровско пиле“ – символ на жертвата и чистотата.

На много места се правят събори и народни веселия, особено в селските райони, където това е ден за среща на рода и близките.

В народното съзнание Свети Петър е възприеман като строг, но справедлив „ключар на Рая“, който разполага с власт над гръмотевиците, пожарищата и небесния огън. Поради това на този ден хората избягват да палят огън и не се вършат тежки работи, за да не разгневят светията.

Да почерпят:
Петър, Петя, Петра, Петранка, Петьо, Павел, Павлина, Павлин, Полина, Камен, Кремена, Пенка, Пенчо, Пейо и производните им.

Честит имен ден на всички, които носят тези силни, красиви и свещени имена! Носете ги с гордост и достойнство!