На 4 октомври 1990 г. към 9 ч. сутринта червената звезда над Партийния дом в центъра на София е демонтирана, закачена на стоманени въжета и отнесена с хеликоптер.
Всичко приключва само за 3 минути, след като повече от 30 години петолъчката е доминирала над сърцето на българската столица.
Най-новото видео от документалната поредица "5 минути София" ни разказва за съдбата на червената звезда над Партийния дом, след като е демонтирана.
Николай Ущавалийски, завеждащ Музея на социалистическото изкуство – филиал на Националната художествена галерия, споделя:
"Ние си спомняме за сърпа и чука, за развятото червено знаме, за свития юмрук. Но така може би най-знаковият и най-разпознаваем символ на социализма това е червената петолъчна звезда“, казва Николай.
Години по-късно, любопитството на младите поколения, интересът на чуждите туристи и вероятно носталгията на някои съвременници водят към Музея на социалистическото изкуство в София, където са събрани артефакти от едно отминало време.
Сред статуи на комунистически вождове и застинали свидетелства от онзи тоталитарен режим, сякаш няма по-подходящо място за нея – петолъчката от Партийния дом.
Тук започва нова история.
Защото това не е звездата, свалена през 1990 г., а нейната предшественица.
Всъщност музеят съхранява първата петолъчка на Партийния дом – далеч по-стара и използвана много по-дълго време – цели 30 години.
Тя е монтирана още след построяването на сградата през 1954 г. и трябва да наподобява тази, която болшевиките поставят на Кремълската кула в Москва през 30-те години.
Макар да я наричат рубинена, звездата е направена от червено стъкло.
Нощем свети, но с отразена светлина, защото е осветявана с прожектори от съседните сгради.
"Символиката на петолъчката в исторически план е много по-стара, отколкото зараждането на социалистическото движение. Да си припомним само за витрувианския човек на Леонардо да Винчи", каза Николай Ущавалийски.
В християнството пентаграма символизира петте рани на Христос.
Във варианта си на символ на социализма с нейните пет лъча всъщност символизира петте световни континента, на които би трябвалo социалистическото движение да бъде разпространено.
През 1984 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия взема решение да я смени с такава, която сияе отвъртре.
Българската част на проекта е под ръководството на арх. Иван Иванчев.
Технологията, производството и съоръженията към звездата, поръчана в Съветския съюз, както и транспортните и монтажните разходи са около 590 хил. преводни рубли или близо половин милион долара, според тогавашния курс.
Новата петолъчка е 3 метра в диаметър и тежи 1200 кг.
Във вътрешността й е монтиран източник на светлина и обемен рефрактор от огледала, който разпределя светлинния поток равномерно през всички „фасети“ при мощност от 5 квт.
Предвидена е система за вентилация и такава против обледеняване.
През 1985 г. след 30 годишна служба старата петолъчка е свалена от пилона над Партийния дом, тихо, без камери и аплодисменти.
По-късно става част от инвентара на Музея на София, но поради липса на място прекарва години наред в двора на бившата Централна баня. Истинският й втори живот започва с отварянето на Музея на социалистическото изкуство.