Пет популярни мита за имунитета и тяхната достоверност
18 Януари 2016 | 02:50
0 коментара
Любопитно
В зимните месеци много хора боледуват по-често, а ако разчитаме на съветите в интернет да повишим имунитета си, може да се объркаме. В глобалната мрежа се срещат какви ли не препоръки, които в голяма част от случаите си противоречат. Предлагаме на вашето внимание няколко мита за имунитета и тяхната достоверност през погледа на специалистите.
Мит 1: Витамин С укрепва имунитета
Това твърдение води началото си от 1970 година, когато американецът Лайнус Полинг, лауреат на две Нобелови награди (за биохимия и за мир), издава книгата „Витамин С и простудата“. В нея авторът твърди, че конски дози витамин С (аскорбинова киселина) могат да предотвратят простудата, а и я лекуват. Полинг предлага от един до четири грама витамин С на ден. Това е многократно повече от денонощната потребност на организма ни от този витамин, която е 60-80 милиграма. Тъй като не бива да се пренебрегва мнението на заслужил учен като Полинг, медиците проведоха редица сериозни изследвания, които коригираха неговите твърдения. Експертите доказаха, че при простуда има полза от витамин С. Но конските дози като профилактика са абсолютно излишни. По време на самото заболяване обаче витамин С облекчава състоянието и съдейства за по-бързото оздравяване. Но в никакъв случай ефектът не е чудодеен.
Мит 2: Имуномодулаторите не помагат
Имуномодулатори се наричат препаратите, които позитивно влияят на имунитета и усилват защитните сили на организма. Механизмът, по който действат, е различен: едни влияят на клетките на имунната система, други – на извънклетъчни фактори, някои предпазват от вируси или различни от тях микроорганизми. Отношението към тези препарати се променяше през годините. Отначало бяха бурно приветствани, а впоследствие изпаднаха в немилост като неефективни. Някои даже твърдяха, че те трябва да се назначават след имунограма – специално лабораторно изследване на имунната система. В края на краищата последните изследвания, проведени през близките години, доказаха, че тези препарати действително са ефективни и предпазват от различни заболявания. Като най-активно действат синтетичните продукти, а не билките на баба, както много хора си мислеха. Приемът на имуномодулатори се нарича неспецифична имунопрофилактика, която усилва защитата на организма. Най-добре е да се приемат в средата на есента, но има и такива, които може да се пият екстремно като профилактика, когато епидемията вече е факт.
Мит 3: Ваксините рушат имунитета
Това е доста странен мит, чиито произход и основания не са особено ясни. Ваксините формират специфичен имунитет срещу някое конкретно заболяване – грип, коклюш, хепатит и т.н., без да вредят на общия имунитет на организма. Ваксините създават такава защита, каквато би имал човек, ако е преболедувал от въпросните инфекции и организмът му е изработил имунитет срещу тях, т.е. появили са се защитни фактори, готови да противостоят на причинителите на заболяването. Така че всякакви опити да се омаловажат ваксините или още по-зле – да се изкарат вредни, са напълно безпочвени.
Мит 4: Закаляването усилва имунитета
В самото закаляване няма нищо, особено ако ви харесва и не ви причинява дискомфорт. Проблемът е, че на много хора не им понася. Това е добре известно на общопрактикуващите лекари. Започва например човек да взима студени душове или вани и се разболява от ангина или хрема. При много хора това се случва и за тях закаляването е по-скоро вредно, отколкото полезно. Има и правило – ако ще се закаляваш, започни през лятото, а не през студените месеци.
Мит 5: Смяната на сезоните вреди на имунитета
Преходът от лятото към зимата действително може да доведе до простуда. Това е свързано със слънцето, защото ултравиолетовите лъчи действително могат да отслабят имунната система. Слънчевите лъчи имат способността да проникват през повърхностния слой на кожата и да облъчват кръвните клетки, намиращи се в капилярите. На първо място от това страдат клетките на имунната система и съпротивителните сили срещу инфекциите може да отслабнат. Този факт не бива да се подценява, защото е изчислено, че за 11 минути през тези най-малки кръвоносни съдове на кожата преминава практически цялата кръв, съдържаща се в организма на човека. Преминаването обаче от зимния към летния сезон не влияе на имунитета.
Източник: Животът днес
Още медицински новини четете на най-полезния здравен сайт zdrave.to
Това твърдение води началото си от 1970 година, когато американецът Лайнус Полинг, лауреат на две Нобелови награди (за биохимия и за мир), издава книгата „Витамин С и простудата“. В нея авторът твърди, че конски дози витамин С (аскорбинова киселина) могат да предотвратят простудата, а и я лекуват. Полинг предлага от един до четири грама витамин С на ден. Това е многократно повече от денонощната потребност на организма ни от този витамин, която е 60-80 милиграма. Тъй като не бива да се пренебрегва мнението на заслужил учен като Полинг, медиците проведоха редица сериозни изследвания, които коригираха неговите твърдения. Експертите доказаха, че при простуда има полза от витамин С. Но конските дози като профилактика са абсолютно излишни. По време на самото заболяване обаче витамин С облекчава състоянието и съдейства за по-бързото оздравяване. Но в никакъв случай ефектът не е чудодеен.
Мит 2: Имуномодулаторите не помагат
Имуномодулатори се наричат препаратите, които позитивно влияят на имунитета и усилват защитните сили на организма. Механизмът, по който действат, е различен: едни влияят на клетките на имунната система, други – на извънклетъчни фактори, някои предпазват от вируси или различни от тях микроорганизми. Отношението към тези препарати се променяше през годините. Отначало бяха бурно приветствани, а впоследствие изпаднаха в немилост като неефективни. Някои даже твърдяха, че те трябва да се назначават след имунограма – специално лабораторно изследване на имунната система. В края на краищата последните изследвания, проведени през близките години, доказаха, че тези препарати действително са ефективни и предпазват от различни заболявания. Като най-активно действат синтетичните продукти, а не билките на баба, както много хора си мислеха. Приемът на имуномодулатори се нарича неспецифична имунопрофилактика, която усилва защитата на организма. Най-добре е да се приемат в средата на есента, но има и такива, които може да се пият екстремно като профилактика, когато епидемията вече е факт.
Мит 3: Ваксините рушат имунитета
Това е доста странен мит, чиито произход и основания не са особено ясни. Ваксините формират специфичен имунитет срещу някое конкретно заболяване – грип, коклюш, хепатит и т.н., без да вредят на общия имунитет на организма. Ваксините създават такава защита, каквато би имал човек, ако е преболедувал от въпросните инфекции и организмът му е изработил имунитет срещу тях, т.е. появили са се защитни фактори, готови да противостоят на причинителите на заболяването. Така че всякакви опити да се омаловажат ваксините или още по-зле – да се изкарат вредни, са напълно безпочвени.
Мит 4: Закаляването усилва имунитета
В самото закаляване няма нищо, особено ако ви харесва и не ви причинява дискомфорт. Проблемът е, че на много хора не им понася. Това е добре известно на общопрактикуващите лекари. Започва например човек да взима студени душове или вани и се разболява от ангина или хрема. При много хора това се случва и за тях закаляването е по-скоро вредно, отколкото полезно. Има и правило – ако ще се закаляваш, започни през лятото, а не през студените месеци.
Мит 5: Смяната на сезоните вреди на имунитета
Преходът от лятото към зимата действително може да доведе до простуда. Това е свързано със слънцето, защото ултравиолетовите лъчи действително могат да отслабят имунната система. Слънчевите лъчи имат способността да проникват през повърхностния слой на кожата и да облъчват кръвните клетки, намиращи се в капилярите. На първо място от това страдат клетките на имунната система и съпротивителните сили срещу инфекциите може да отслабнат. Този факт не бива да се подценява, защото е изчислено, че за 11 минути през тези най-малки кръвоносни съдове на кожата преминава практически цялата кръв, съдържаща се в организма на човека. Преминаването обаче от зимния към летния сезон не влияе на имунитета.
Източник: Животът днес
Още медицински новини четете на най-полезния здравен сайт zdrave.to