Песимизъм: Болшинството българи очакват 2024 година да е по-лоша

Близо половината от българите смятат, че 2024 година ще е още по-проблемна за световния мир. Също толкова очакват догодина да имат финансови затруднения.

Данните от ежегодното глобално изследване на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ показват, че българите ясно се числят към Запада в своите настроения – по-малко оптимизъм и надежда за просперитет и повече тревоги за мира и бъдещето.

В края на 2023 г. повечето от запитаните у нас (38%) очакват по-лоша 2024 г., около една пета (18%) са оптимисти за следващите 12 месеца, а 31% очакват новата година да е същата като отминаващата. Останалите не могат да преценят. 

Очаквания за икономически просперитет имат една десета от българите. Половината от запитаните (49%) очакват трудности, а около една трета (29%) не очакват промени в икономическото положение.

Във връзка с  войните в Украйна и Газа  всеки четвърти по света очаква по-мирна 2024 г., но двама от всеки петима очакват обратното – по-конфликтна година. Почти всички останали очакват годината да е същата като предишната.

В самата Украйна 26% очакват по-мирна година, а 33% – година с повече трудности. 36% очакват 2024 да е същата като 2023 г. В Русия нагласите са: 12% очакват повече мир, 35% по-проблемна година, а 29 на сто очакват годината да е същата.

Двама от всеки петима интервюирани по света очакват по-добра нова година, а всеки четвърти очаква по-лоша. Близо 30% очакват същата година като предишната. Данните изглеждат по-оптимистични от тези, регистрирани преди 12 месеца, макар и съвсем минимално.

Западът като цяло изглежда угрижен. На противоположния полюс се открояват държави от световния юг и изток, с примери като Афганистан и Индонезия, където дяловете позитивни очаквания по отношение на войната и мира достигат до 68%.

Европейският съюз остава по-скоро песимистично място на световната карта.