Печатът на Паисий - асктичен символ за личността и копнежите му

03 Март 2016 | 09:56
1 коментара
Общество
Печатът на Паисий - асктичен символ за личността и копнежите му

Основоположникът на българското Възраждане Паисий Хилендарски, който пробуди българския народ след столетия на тъмно османско иго и го вдъхнови да извоюва своята духовна и национална свобода, е имал свой личен печат – нещо необикновено за българите от XVIII век.

За монаха от Хилендар са изписани много научни трудове и статии, но и днес остават много неизвестни за неговия живот. Една от тях доскоро бе свързана с печата, който той е притежавал. Какво символизира разказва Никола Бояджиев, експерт по фалеристика. Той е пряк потомък на Хаджи Вълчо от Банско, който е брат на Паисий Хилендарски.

„Всичко започна през 2012 г., когато България честваше 290 години от рождението на Паисий Хилендарски и 250 години от написването на „История славянобългарска“, разказа Никола Бояджиев. „Тези две големи национални събития съвпаднаха с последната книга на Екатерина Бояджиева за Паисий Хилендарски и неговия живот, която излезе през 2012 г.“.

Книгата е биографично издание, разказващо за живота и делото на хилендарския монах. Целият й тираж е предназначен за музейния комплекс на град Банско, който трябва да я разпространява. В края на същата година Екатерина и Никола Бояджиеви издават за втори път монографията, но този път в нея са включени две нови открития. Никола Бояджиев е пряк потомък на Хаджи Вълчо от Банско, брат на Паисий Хилендарски.

Първото е изображението на Паисий в една иконографска копирка, собственост на гръцки колекционер, която е изложена в Криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“. Нейното гостуване у нас съвпада с юбилея. Става дума за копирката от Антивола – Богородица със светци. В центъра й е изобразена Божията майка, а отстрани има фриз със светци и видни деятели на българската църква.

„Тази копирка, която датира от по-късен период – началото на XIX век, будеше изключително любопитство и беше едно много интересно откритие, защото във фриза около Богородица между светците имаше изображение на Паисий“, отбеляза Никола Бояджиев и добави: „Интересното е, че не само българите, но и самите гърци много са го уважавали Паисий, защото това е една гръцка икона, правена от гръцки зографи“.

Второто откритие е свързано със самия печат. Той е открит от сръбския учен Иларион Руварац през 1900 г. в една разписка, която се съхранява в Митрополията на град Сремски Карловци. За пръв път печатът е публикуван в България от професор Йордан Иванов през 1908 г. в книгата му „Български старини из Македония“. „Ние винаги говорим за пластичния отпечатък на този печат, а не за оригинала, защото той все още не е открит и не се знае дали съществува, дали е оцелял и дали някога ще бъде намерен“, веднага побърза да уточни Бояджиев.

Първият документ, в който ние се запознаваме с изображението на този печат, е една разписка от 1761 г. „Известен факт е пътуването на проигумен Паисий в Сремски Карловци по дела на Хилендарския манастир. Самият той споменава, че това му пътуване е и с цел запознаване на литература, която може да използва за завършването на „История славянобългарска“. Сръбският учен Руварац открива именно тази бележка и по-късно проф. Йордан Иванов я публикува в книгата си през 1908 г.“, заяви нашият събеседник.

Но тази публикация не е с цел да се разчете печата. Всъщност никой в българската наука не си поставя това за цел. „Понеже той се е намирал в непосредствена близост до подписа на Паисий всички учени са се занимавали с подписа, с калиграфските особености на почерка на атонския монах. Именно тогава се доказва, че Зографската чернова, която притежаваме в манастира „Св. Георги Зограф“, е първообразът на Паисиевата история“, обяснява причините за това Никола Бояджиев.

Произходът на печата

Върху печата няма текст, а само символи. „Идеята на печатите през XVIII век е да изрази не толкава физическите характеристики, колкото да изрази вътрешния свят на личността на неговия притежател, на неговите амбиции, на неговите желания и цели, на които ще посвети живота си“, заяви Бояджиев. Той обръща специално внимание на факта, че по онова време на Балканския полуостров, в пределите на Османската империя малцина са имали личен печат. Те се появяват едва по-късно в началото на 19 век. Идеята на печатите през XVIII век е да изрази вътрешния свят на личността на неговия притежател.

„Убедително можем да разтълкуваме този печат по неговите стилови особености и по елементите, които той съдържа. Става дума за едно явление, което не е типично за нашите земи. Става дума за един печат, който е изработен по каноните на европейската хералдика. Формата не пачата е изцяло заимствана от европейската хералдика, докато символното му съдържание, за разлика от европейската хералдична система е строго религиозно, дори аскетично в сравнение с печатите в Западна Европа“, отбеляза Бояджиев. Още едно доказателство за европейския произход на печата е отсъствието на символи характерни за Второто българско царство, които срещаме в средновековното българско монетосечене.

Печатът е изработен извън пределите на Османската империя, най-вероятно по време на пътуването на Паисий в земите на тогавашната Австрийска империя, където е бил разположен Сремски Карловци. Според изследователя това е станало по време на тримесечния престой на монаха в града, където е трябвало да подпише редица документи свързани с манастира Хилендар и съответно се е наложило и да ги подпечата.

„Тогава за пръв път се явява този печат. По-късно проф. Божидар Райков открива в едни архиви от Хилендар чак през 1976 г. една втора разписка, която отново е подписана и подпечатана със същия печат. Тя е от същия период 1761 г., в която проигумен Паисий получава едно завещание в полза на манастира“, добави той.

Какво символизира печатът

Печатът е решен в класически стил в една елипса, увенчана отгоре с птица. Според Бояджиев тук става дума за орел, който е по-скоро присъства като задължителен символ за едно служебно лице в атонски манастир. Този орел е много близо до двуглавия орел на Цариградската патриаршия и е много близо до този каноничен орел, който ние познаваме времето на Палеолозите и късната Византийска империя.

„Отдолу под този орел е категоричното доказателство, че това е неговият печат. Това са три букви: ППХ, което не може да значи нищо друго освен проигумен Паисий Хилендарски или Паисий проигумен на Хилендар“, категоричен е ученият.

Централната част на печата представлява щит, който, както хералдиката казва, е разсечен по вертикала и пресечен по хоризонтала и разделен на четири полета. Именно тук европейската хералдика разделя тези четири полета и изрично ги номерира отляво надясно по ред от горе на долу и те са 1, 2, 3, 4.

Първото поле, горе вляво безспорно изобразява Светия грал. Според библейското предание това е онази чаша, в която Йосиф Ариматейски събира христовата кръв. Този символ доказва и потвърждава вярата в Христа. Вторият символ, който е до него, е един стилизиран християнски кръст. Този кръст е знак за служба в името на Бога, т.е. в една пълно отдаденост на монашеството и делата на манастира. По-долу имаме едно трето изображение, което е въображаем небосвод и върху което са изобразени три звезди. То може да бъде разчетено като божественото триединство. Четвъртото изображение долу вдясно е птицата феникс, която е древен символ на излизането от пепелта, на възраждането.

„По този начин, разчитайки тези четири символа, с Екатерина Бояджиева успяхме да синтезираме цялата тази символика в едно изречение. Тези четири символа, ако се опитаме да ги разчетем по хералдичния ред, който са в печата, прочитът излиза така: С вяра в Христа, в служба на Църквата и под небесната закрила на Светата Троица работя за възраждането на българския дух и държавност“, заяви Бояджиев.

Все пак остава уговорката, че всичко това е една хипотеза, вероятно много близка до действителността на идеята и смисъла, вложени от Паисий при поръчването на печата и при избирането на неговите символи.

„Бъдещето ще каже и бъдещите историографи ще решат, защото се надявам, че все още много факти и автентични документи ще бъдат открити във връзка с Паисий и неговия колосален труд. Вероятно те ще докажат всичко това“, заяви Бояджиев. Но той е категоричен в едно, че този печат е още едно доказателство за всичко, което науката е открила. /БГНЕС

Печатът на Паисий - асктичен символ за личността и копнежите му
Печатът на Паисий - асктичен символ за личността и копнежите му

Добавени коментари

!!! публикува:
03 Март 2016 | 12:57
В заглавието-не е ли правилно да се напише"аскЕтичен???

Добавете Вашия коментар

TOP