Патриарх Даниил ще отслужи света литургия в Кюстендил за празника Голяма Богородица

По повод големия богородичен празник Успение на Пресвета Богородица, който се чества на 15 август, Софийският митрополит и български патриарх Даниил ще отслужи света литургия в храма „Успение Богородично“ в град Кюстендил. Това съобщи пресслужбата на Българската православна църква - Българска патриаршия (БПЦ-БП).

Посрещането на патриарх Даниил утре ще е в 8:30 часа, а началото на светата литургия, която той ще отслужи, е от 9:00 часа. 

Духовният празник на Кюстендил ще бъде честван за първи път на 15 август, съобщиха преди дни от общината. Денят ще е празничен и неприсъствен за всички работещи на територията на общината.

Успението на света Богородица, майката на Иисус Христос, се чества от древността като празник за християните, които я почитат заради нейната нравствена чистота и готовността й да стане "вместилище на Невместимия", както я възпява църковният химн.

Тя посветила живота си на Спасителя на света, придружавала Го навсякъде през годините на проповедта Му. А малко преди да умре на кръста Той я поверил на грижите на свети апостол Йоан, като й казал: "Ето сина ти!". И на него: "Ето майка ти!", се казва в информацията за празника в рубриката "Православен календар" на БТА, чийто автор е проф. Иван Желев.

На 15 август Българската православна църква чества празника Успение на Пресвета Богородица, съобщиха от БПЦ-БП. 

История на празника 

Празникът Успение на Пресветата Богородица е установен от самите свети апостоли. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към четвърти век. За него споменават блажените Августин и Йероним, а Йерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на честването на празника е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през 12-и век, по времето на патриарх Лука, определя всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. 

Най-старото място, свързано с почитанието към св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през четвърти век върху мястото, където, според преданието, е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. 

Иконата на празника

Православната иконография на Успение на Пресвета Богородица, както и самият празник, се основава изцяло на Свещеното Предание. Православните икони на празника Успение ни въвеждат в съзерцанието на посмъртната слава на Божията Майка, разкриват ни последното тайнство в Нейния живот - възнасянето й на небето, където Тя е била взета заедно с Нейното тяло. Стенописите, мозайките и изобщо изображенията на Успение Богородично се изпълняват на западната страна на храма. Сцената напомня на вярващия в момента, в който напуска храма, за Успението на света Богородица, както и за временността на настоящия живот и преминаването към вечния.

Бачковският и Троянският манастир честват своите празници

На 15 август два от ставропигиалните манастири в България - Бачковският и Троянският, честват своите съборни храмови празници. 

Бачковският манастир е основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани - велик доместик на западните войски на византийския император Алексий Първи Комнин. Иконостасът в манастирския храм е един най-ранните (от първите десетилетия на 17-и век) дърворезбени иконостаси по българските земи. В манастира се пази чудотворната икона на Майката Божия - Бачковска, както и мощите на свети патриарх Евтимий. В обителта са погребани българският екзарх Стефан и българският патриарх Кирил. 

Троянският манастир е основан около 17-и век. През първата половина на 18-и век манастирът се разраства и се замогва материално. По това време в него започва да функционира и килийно училище, което след 1765 г., когато е поето от даскал Никола Върбанов, става все по-известно. По същото време игуменът Христофор, родом от Сопот, осъществява първите по-големи строежи в манастира. Съборният храм е украсен със стенописи на Захарий Зограф. В него се пази чудотворната икона на Майката Божия - Троеручица. В храма е погребан патриарх Максим. БТА