Партии и коалиции в официална битка за гласовете на българите

Точно в полунощ на втори септември започна предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори, които ще се проведат на 2 октомври, предаде репортер на БГНЕС.

Това са четвъртите поред избори само в рамките на 18 месеца.

Третото правителство на премиера Бойко Борисов, избрано от 44-то Народно събрание на 4 май 2017 г., приключи работа на 16 април 2021 г., изкарвайки пълен 4-годишен мандат.

На редовните избори на 4 април партията на Бойко Борисов спечели 75 депутатски места, на Слави Трифонов – ИТН, получи 51, а БСП за България спечели гласове, достатъчни за 43 депутата.

Трите проучвателни мандата, връчени от Румен Радев на ГЕРБ-СДС, ИТН и БСП, не можаха да съберат достатъчно подкрепа за съставяне на правителство, и това доведе до следващо насрочване на нови избори: на 11 юли 2021 г.

На вторите за годината предсрочни парламентарни избори партията на Слави Трифонов – ИТН, получи най-много депутатски места – 65, ГЕРБ-СДС се наредиха на второ място с 63, а БСП спечели гражданско доверие, достатъчно за 36-ма депутати. Процентно гласовете се разпределиха така: за „Има такъв народ“ – 24,08%, ГЕРБ - СДС - 23,51%, и БСП – 13.39%.

След пореден опит за съставяне на правителство, при който отново три проучвателни мандата бяха връчени на партиите, но никоя от тях не успя да състави кабинет, президентът Румен Радев насрочи трети избори за годината – на 14 ноември. На тях „Продължаваме промяната“ зае първото място, като спечели 25.67% от гласовете, достатъчни за осигуряването на 67 депутатски места. ГЕРБ-СДС се оказа втора политическа сила с 22.74% подкрепа, или 59 депутата, а третото място гражданите отредиха за ДПС – с 13% подкрепа или 34 депутата.

След връчване на проучвателния мандат на „Продължаваме промяната“, които излъчиха Кирил Петков за премиер, бе съставено „Правителството на Кирил Петков“, по-известно като „Четворна коалиция“. То бе избрано точно месец след вота – на 13 декември 2021 г. от 47-ото Народно събрание със 134 гласа „за“ и 104 „против“. На 22 юни 2022 г. бе сложен краят на Четворната коалиция след гласувания вот на недоверие със 123 гласа "за" и 116 гласа "против". За пръв път в най-новата история българско правителство си отива след вот на недоверие.

Последва ново връчване от страна на президента Румен Радев на проучвателни мандати за съставяне на правителство. „Продължаваме промяната“ не успяха да съберат достатъчно гласове, ГЕРБ-СДС получиха и веднага върнаха мандата, а третата партия, на която Радев реши да връчи папката – БСП, също след консултации не успя да състави правителство.

Това доведе до насрочването на нови четвърти избори в рамките година и половина – на 2 октомври 2022 г. За тях са регистрирани 29 партии и коалиции. Единна народна партия, обаче, въпреки заявката си за участие във вота, не регистрира нито една кандидат-депутатска листа в районите на страната, затова на практика няма да участва във вота. Партия "Национално движение Единство" не е регистрирала кандидатски листи в 12-и и 21-ви изборен район - Монтана и Сливен. Затова номерът на партията няма да фигурира в бюлетините в тези населени места.

За трети път в рамките на 18 месеца президентът Румен Радев съставя и служебни правителства, които да управляват страната до провеждането на предсрочния вот. Общо в двата мандата на президента той е съставил 4 служебни кабинета.

Първият служебен кабинет, съставен от Радев по време на вторият му мандат, бе този на Стефан Янев. Правителството действа в периода 12 май – 16 септември 2021 г., като на 14 септември 2021 година става най-продължително управлявалото служебно правителство в българската история, надминавайки продължителността на това на епископ Климент през 1879 – 1880 година.

Вторият служебен кабинет с премиер Стефан Янев започва работа на 16 септември 2021 г. и приключва на 13 декември 2021 г.

Третият служебен кабинет в рамките на 18 месеца е този на Гълъб Донев, който започна работа на 2 август, и ще продължи до избирането на редовно правителство. Служебният кабинет на Донев е и 100-то правителство в историята на страната.

На изборите на 2 октомври ще се гласува с машини – в 9364 секции в страната ще се гласува с машини, в 1104 от тях ще се гласува с една машина, а с 290 машини ще се гласува извън страната.

Според последните социологически проучвания предстои и разместване на конфигурацията на водещите партии. В най-новото социологическо проучване на „Тренд“ през август има лек спад на подкрепата за “Продължаваме промяната” (19,6% сред гласуващите), поради което и преднината на ГЕРБ (24,4% от гласуващите) вече е близо 5%. Силно оспорвана е третата позиция между ДПС (10,6%) и “Възраждане” (10,3%). Гласовете от чужбина за двете формации вероятно ще се окажат решаващи при крайната подредба на самите избори. На пета позиция се нарежда БСП с 8,6% от гласуващите, отбелязвайки лека ерозия спрямо изследването на „Тренд“ през юли. “Демократична България” този месец събира подкрепа на 7,3% от гласуващите, докато партията на Стефан Янев през август вече изглежда близо до парламентарната бариера с 4,5% сред гласуващите. “Има такъв народ” запазва шансове за парламентарно представителство след следващите избори с 3,9%. Под 4% остава формацията около Мая Манолова (1,9%) и ВМРО (1,2%). 61% от всички интервюирани искат редовно правителство на всяка цена след предсрочните парламентарни избори. Само 19% са тези, които смятат, че ако компромисите за редовно правителство са твърде големи, е по-добре отново да има избори.

Официалната предизборна кампания ще продължи до полунощ на 30 септември. 1 октомври по традиция е Ден за размисъл и в него агитацията е забранена. Секциите ще отворят в 7.00 сутринта, и вотът ще продължи до 20.00 ч., или до изчерпване на чакащите да гласуват. /БГНЕС