Парламентът се мести в бившия Партиен дом

Парламентът се мести в сградата на бившия Партиен дом за постоянно, ще заседава тук поне до края на 49-тото НС.

Това потвърди официално пред журналисти председателят на Народното събрание Росен Желязков.

Желязков запозна представителите на медиите с условията, при които парламентът ще работи в сградата на пл. „Княз Александър I“ №1.

"Народните представители ще влязат в реновираната преди няколко години зала "Света София" за първото си редовно заседание след лятната ваканция - на 1 септември", стана ясно от думите му.

Желязков поясни, че традиционната Сграда на съединението се нуждае от сериозен ремонт. По думите му трябва да се направи щателно обследване и да се започне реконструкция, тъй като историческата сграда не е ремонтирана от десетилетия.

"Тя е културна ценност от национално значение и трябва да бъде запазена, като най-належащото, освен инфраструктурата, е ремонтът на покрива, защото дава сериозни течове, което вече си личи и по фасадата на Народното събрание. Това са невидими проблеми, но те могат да бъдат предпоставки да не се работи нормално още през зимния период. Има изтичане на фреон, има големи загуби на вода, трябва да се направи и обследване със сериозна реконструкция на отоплителната система", заяви Желязков.

И добави: "Не говорим за временно преместване. Тази легислатура със сигурност ще работи тук, защото ремонтът на другата сграда ще трае най-малко 3 години. При всяко положение 49-то НС ще работи тук", заяви Желязков. Какво ще се случи след това пък, зависи от следващия парламент.

Относно новата зала в добре познатия Партиен дом Желязков заяви: "Имаше и политическа, и реална полемика, свързана с достъпа на журналистите, надявам се, че виждате, че има доста сериозна промяна в това. От гледна точка провеждането на заседанията, ще е много по-оптимално, защото на едно място ще бъдат и комисиите, и парламентарните групи, както и ръководството на парламента, а и има доста по-съвременни и доста по-добри условия за работата."

И добави, че съгласие между парламентарните групи за тази промяна има, като единствено от "Има такъв народ" са против.

"Няма да има нови оперативни разходи по преместването. Системата за гласуване ще бъде преместена от настоящата зала на площад "Александър I". Предстои изграждането на нова комуникационна видео и аудио система, но това също ще отнеме време. Най-съществени разходи по ремонта на сградата, в която депутатите ще заседават наесен е правено покрай европейското ни председателство - около 45 млн., след това е имало още разходи", посочи още Желязков.

На журналистически въпрос за останалите комунистически символи по фасадата на сградата и по колоните вътре председателят на НС заяви: "Цялостното решение за символ върху сградата на парламента е въпрос от цялостното пространствено решение на Ларгото. Това е една от портите на София и това решение ще бъде взето след обсъждане - дали да има герб, или друг символ".

Според него обаче трябва да се намери място за надписа "Съединението прави силата", защото това е девиз не само на НС, а и на нацията.   

Припомняме - в края на последния си управленски мандат ГЕРБ премести парламента в сградата, която е в непосредствена близост до Министерския съвет и президентството. С идването на власт на "Продължаваме промяната" през 2022 г. депутатите отново се завърнаха в историческата сграда, разположена на площад „Народно събрание“ №2.

Реконструкцията на зала "София" - близо 43 милиона лева и над 15-годишна сага

След 15 години ремонти и похарчени почти 43 млн. лв., сградата на бившия Партиен дом на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) в центъра на София отново става дом на Народното събрание (НС). А историческата сграда на парламента с надписа "Съединението прави силата", в която се провеждат пленарните заседания още от 1885 г., ще затвори временно врати.

Реконтструкцията и вложението от 25 млн. лв. в бивзата зала "Георги Кирков" бяха оправдани с европредседателство и нуждата от повече пространство, но ремонтът така и не бе реализиран в срок.

Новата пленарна разполага с 270 амфитеатрални места. Дървените банки са заменени с нови, значително по-комфортни места за настаняване. Подовата настилка на бившата „Св. София” е демонтирана и на нейно място е изградена нова, величественият таван и колоните с орнаменти пък са запазени и остават част от интериора на залата.

Стъкленият покрив осигурява естествена светлина през целия ден.

Фоайето разполага с 4 асансьора, за да влизат оттам депутатите и да се изкачват до пленарната зала. В центъра на помещението е сложено огромно пиано. 

В новата зала освен общо 270-те места са предвидени и ложи за президента, патриарха и други официални гости. Обичайните кошарки за снимащите - оператори и фоторепортери, също ги има, а в специално оборудвано фоайе с мека мебел и големи екрани ще се помещават представителите на медиите.

Идеята е стара

Идеята парламентът да заседава в Партийния дом е стара. Всичко започва през далечната 1996 г, когато на власт е правителството на БСП с премиер е Жан Виденов, а председател на парламента е акад. Благовест Сендов. Депутатите и служителите смятат, че историческата сграда на Народното събрание е твърде малка, за да поеме тях, журналистите, служители на администрацията и посетители. Сградата на бившия Партиен дом (на БКП) вече се използва за заседания на комисии и лични кабинети на депутатите от няколко години. Сендов обявява архитектурен конкурс за преустройството на залата на Партийния дом - "Света София" - в парламентарна, но всичко замира, защото правителството на Виденов пада след мащабни протести през януари 1997 г.

За известно време - в периода до 2001 г., темата за преместване на парламента не се повдига. Връща се на дневен ред по време на управлението на НДСВ и ДПС. Тогава председател на НС е проф. Огнян Герджиков от партията на тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски.

Проф. Герджиков също обявява архитектурен конкурс за нова парламентарна зала в бившия Партиен дом, но до реализация така и не се стига. Същото прави и наследникът му на поста - Георги Пирински от БСП, по време на управлението на “тройната коалиция” - БСП, НДСВ, ДПС.

Четвърти архитектурен конкурс за превръщане на Партийния дом в парламент е обявен през 2011 г. - в първия мандат на ГЕРБ. Начело на НС е Цецка Цачева. Планът е новата зала и съпътстващите ремонти да приключат за българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Това не се случи.

Но в крайна сметка парламентът е преместен в бившия партиен дом при третия кабинет на Бойко Борисов като премиер. Председател на НС по това време е Цвета Караянчева.

И точно пред нея избухват най.мащабните и ожесточени протести

В горещото лято на 2020 година пред сградата се провежда протест с искане за оставка на правителството и главния прокурор. Стигна се до сблъсък между протестиращи и полиция.

Десетата сесия на 44-ото Народно събрание беше открита на 2 септември 2020 в новата пленарна зала в сградата на парламента на пл."Александър Първи" 1, бившия Партиен дом. Денят е белязан от сблъсъци между протестиращи срещу правителството на Борисов и корупцията, и екипирани с щитове и каски сили на реда. Има пострадали и арестувани. Протестите продължиха и през есента.

Малко история

Историческата сграда на Народното събрание е от първите обществени сгради, построени в следосвобожденския период в София. През февруари 1884 г. Министерският съвет, ръководен от Петко Каравелов, взема решение за нейното изграждане и до края на годината строежът е завършен.

Проектът е на виенския архитект Константин Йованович, негов е и проектът на парламента в Белград. Северното фоайе е част от триетажен павилион, проектиран от архитекта Пенчо Койчев по време на последното обновяване на сградата, започнало през 1925 г. и завършено три години по-късно. Сградата е разширена до северната страна с отделен вход, просторно фоайе, впечатляващи колони, триетажно стълбище, офис помещения и библиотека.

Сградата на българския парламент е в неоренесансов стил. Обявена е за исторически, архитектурен и културен паметник с национално значение

Историята на бившия Партиен дом

Партийният дом е завършен и открит през 1954 г. след 6 години строителство. Той е построен за централна сграда на Българската комунистическата партия (БКП). Има застроена площ от 40 хиляди квадратни метра, а коридорите са с обща дължина над 3 километра. Сградата е била свързана със система от тунели със съседните, в които се помещават Министерския съвет и президентската институция, както и с мавзолея на комунистическия лидер Георги Димитров. Мавзолеят беше съборен през 1999 г. Системата от тунели днес не функционира.

“Идеята е, че сградата трябва да побере ядрото на партийната администрация, тъй като партията държава има много чиновници. Тук работи една голяма част от партийния апарат, тук се съхранява архивът на Българската работническа партия, после комунистическа”.

За БСП и комунизма архитектурата е едно от идеологическите изкуства. Планът за “центъра на властта”, част от който е Партийният дом, трябва да внушава могъщество и “сградите трябва да потискат минувача, да внушават авторитета на партията държава, да карат човек да се чувства незначителен пред историческата сила на тази промяна и този режим, който е установен в България”.

На фасадата на Партийния дом все още има барелефи, останали от времето на БКП, въпреки че комунистическият режим е обявен за престъпен от Народното събрание още през май 2000 г. по време на управлението на Обединените демократични сили (ОДС) с премиер Иван Костов. С падането на комунистическия режим в зората на 90-те години на миналия век е свалена само червената петолъчка, символ на режима, от пилона над покрива на зданието. Сега там се вее националният флаг.Епицентър.бг