Пандемиите не се побеждават с оръжия
Пандемията от COVID-19 показва, че сме сбъркали приоритетите си по отношение на сигурността. В крайна сметка вирусните огнища не могат да бъдат ограничени от военна сила. Дойде време за преосмисляне на концепциите ни.
Запазването на безопасността на гражданите е най-голямата отговорност на всяка държава. Гражданите могат да се наслаждават на свободен и достоен живот само когато са защитени. И икономическият просперитет също зависи от запазването на сигурността на всички. Но това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Продължаващата пандемия от коронавирус показва колко добре или всъщност лошо различните страни държат под контрол и управляват това огнище. И по-важното – колко подготвени бяха за такава криза.
Много експерти казват, че никой не е могъл да го предвиди. Но от 2003 г. сме свидетели на вирусни епидемии: на свинския грип, на MERS, ебола и вируса Зика. С други думи правителствата имаха достатъчно време да се подготвят за възможността за възникване на пандемия. Но лидерите в Северното полукълбо сбъркаха приоритетите си, инвестирайки милиарди в оръжие, вместо да подготвят спешните медицински служби за потенциален сценарий за действие при бедствия.
Резултатът е следният: мощни армии и слабофинансирани системи за здравеопазване.
Танкове, изтребители и самолетоносачи – където много членове на екипажите се разболяха от коронавируса – са безполезни срещу пандемия. И най-мощната армия в света просто няма как да ни опази. Тъкмо обратното: увеличените разходи за отбрана често водят до това, че държавите отклоняват парите от здравните системи, от инфраструктурни проекти и мерки за опазване на околната среда.
Това е сантиментално заключение, повтаряно от бившия президент на САЩ и генерал от армията Дуайт Д. Айзенхауер, който през 1953 г., в първите дни на Студената война, каза: “Всеки пистолет, който е произведен, всеки пуснат в експлоатация военен кораб, всяка изстреляна ракета означават в крайна сметка кражба от тези, които гладуват и не могат да се хранят, от тези, на които им е студено и не могат да се облекат. Този свят на оръжия не харчи само пари. Харчи потта на работниците си, гения на своите учени и надеждите на децата си.”
След атентатите на 11 септември САЩ увеличиха своите въоръжени сили, водейки война срещу радикални ислямисти в чужбина – реални и въображаеми. Сега, жертвите на бомбардировките в Кулите – близнаци може да изглеждат почти тривиални в сравнение с жертвите на пандемията, умиращи от COVID-19 в Съединените щати, да не говорим за останалата част от света.
Разбира се, всяка страна се нуждае от армия, за да защити своите граждани от външни атаки. А флотът на САЩ например играе ключова роля в осигуряването на глобални търговски пътища. Но САЩ и други държави не успяха да разпознаят най-големите заплахи за нашата безопасност: пандемии, изменение на климата и унищожаване на околната среда.
Лидерите са подценили тези заплахи и все още го правят. Освен това настоящата пандемия може също да отприщи и гладни бунтове, особено в Африка и части от Азия.
За пореден път в САЩ има призиви да тръгнем по пътя на изолационизма – но вирусите и изменението на климата не признават националните граници. И протекционизмът също не помага много. Той вреди на експортната индустрия на страната, потиска икономическия растеж и в крайна сметка тласка хората към обедняване. Последствията могат да бъдат много по-лоши от самата вирусна епидемия.
Пандемията, пред която сме изправени, изясни в пълна степен колко глобализиран е нашият свят днес. Нещо, което се случва в далечни страни, може бързо да се разпространи и да засегне хората по целия свят.
Глобализацията е тук, за да остане. Това означава, че глобалната общност трябва да си сътрудничи. И за да работят за това, богатите страни, главно от Север и главно САЩ, трябва да поемат лидерството и да покажат, че са се научили от грешките си в миналото. Само тогава нашият свят може да стане по-безопасно място за човечеството. /БГНЕС
———————
М. Зорич, „Дойче Веле”.