Панахида за свещеник с големи заслуги към Симитли

Панихида в памет на енорийския свещеник на Симитли протойерей Борис Китанов Петров ще бъде отслужена на 13 февруари (сряда) в 09:30 часа на неговия гроб, намиращ се до апсидата на църквата „Рождество Богородично”.

Пред гроба на отеца, отдал живота и здравето си за Симитли, ще сведат глава боголюбиви отци от Неврокопската епархия, роднини на свещеника, членове на църковното настоятелство към храма, общественици и граждани на Симитли, запазили и до днес спомена за добрия свещенослужител, който ги напътствал с мъдрите си слова в трудните времена на атеизъм.

Тази година се отбелязват 90 години от освещаването на църква „Рождество Богородично” от Неврокопския митрополит Макарий. По този повод в град Симитли се организират редица инициативи и дейности. Сред тях е и предложението на Инициативната група, съставена от студенти и докторанти от ЮЗУ „Неофит Рилски” и СУ „Св. Климент Охридски”, отец Борис да бъде удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на град Симитли” заради огромните заслуги, които има към населеното място. Подготвя се и документален сборник за свещеника.

Отец Борис е роден през далечната 1912 г. в горноджумайското село Селище. Първоначалното си образование получава в родното си село, а след това продължава в Логодаж. Завършва Горно-Джумайската смесена гимназия „Св. св. Кирил и Методий” (бивша Солунска). Записва се в богословското училище в Черепиш. През 1935 г. завършва Софийската духовна семинария. Ръкоположен е за свещеник на 13 март 1937 г. Неврокопския митрополит Борис. В различни периоди от служението си – въпреки трудностите – обслужва духовните нужди на енориашите в Дреново, Брежани, Крупник, Тросково, Брестово, Докатичево, Ораново и Градево. Но най-много сили отдава на енорията в Симитли. Първото си богослужение там извършва на 1 ноември 1938 г. Води часове по вероучение с учениците три дни седмични. Липсата на добри условия не го отказва. Създава дамски хор с диригент Анна Абати. Основава и православно християнско братство. Облагородява пространството около местния храм. Негово дело са строежа на кръщелна при храма, както и на навес при местните гробища, които с протокол №4/16.07.1947 г. на общинския съвет на Симитлийската селска община са отстъпени за „вечни времена” на църковното настоятелство.

Електрифицирането на църквата, снабдяването на храма с нотариален акт, закупуването на камбана също са свързани с името на отец Борис.

Свещеникът поставя и основите на родилен дом в Симитли. Три години поддържа подкрепителната станция на БЧК в Симитли. Въпреки трудностите, създавани от местната власт, Партията и „народната милиция”, отец Борис организирал десетки ученически забави в местното читалище и екскурзии до Рилската света обител. В спомените си свещенослужителят пише: „Аз съм доволен от народа, на който съм служил. За мен нека говори същият тоя народ.”

Отец Борис Китанов Петров умира на 13 февруари 1998 г., по думите на местните хора в Симитли – забравен! За активната му духовна, културна и обществена дейност свидетелства обширната кореспонденция, която е водил със Светия Синод, с Неврокопската митрополия, с местната светска управа, с училищните и читалищните власти. „Не престараване, издокарване или пълзене е това, а чиста любов и обич към служба, църква и народ. Това е точната и вярна дефиниция, която вярно и точно сочи пътя, по който съм вървял близо половин век”, пише към края на живота си духовникът.