Паметници на културата в Благоевградско се съсипват, държавата нехае

Една малка и стара къща закрива отчасти големия музей зад нея. Скромната постройка се намира на улица „Славянска” №28 в Благоевград. И по-скоро впечатлява, защото е в противовес на всички съседни нови и големи жилищни кооперации. На стълбите лежи куче, над тях е вдигнат някакъв странен и грозен дървен парапет, на фасадата е монтирана сателитна чиния, вътре има някакви младежи. Прозорците пък са с алуминиева дограма. Нищо необичайно. Но само на пръв поглед.

Защото тази къщичка на почти век е родният дом на партизанина Никола Калъпчиев. И е недвижима културна ценност – исторически паметник на културата с национално значение. Или поне все още е. Защото е на път да бъде съсипана. Както много други такива културни паметници, които с времето губят своето значение. А някои директно се разрушават, за да се вдигне на тяхно място или нова кооперация, или някоя търговска сграда. Този проблем не е само в Благоевград, той е в цялата страна.      

Собственици на архитектурни паметници на културата ги съсипват по начина „Направи си сам”. Проблемът е, че строителните разрешения за реставриране и запазване вида на сградите се издават от съответната община, в която обаче няма експерти с необходимия капацитет. И всеки си решава проблема както намери за добре. Това пък води до ликвидиране на качествата и достойнствата на съответния паметник, категоричен е благоевградският архитект-проектант Костадин Сандев.

Извършва се ново строителство върху вековните постройки, нарушава се средата, мащабът и автентичността им. Благоевградчанинът твърди, че в някои древни църкви са разбити старинните каменни подове и на мястото на камъните са залепени плочки от теракот. Някои сменят дървените дограми на прозорците с алуминиеви.

„Това е недопустимо. Не може да се допуска обитаването на Калъпчиевата къща, толкова ли няма къде на друго място да настанят тези младежи. Не може да се правят каквито и да е промени по фасадата, по стълбите, това нарушава автентиността на постройката. На други места се правят масово аварийни ремонти, които съсипват всичко. Вкарват се стоманенобетонни конструкции, които нямат нищо общо с дървената архитектура от 19 и 20 век - дървените покриви, каменните плочи – тикли, приспособяват се постройките за гости – стават или механи, или спални, или бани”, твърди архитект Сандев, който е член на Управителния съвет на Българския национален комитет на ИКОМОС – Международен съвет за опазване паметниците на културата и забележителните места.

С подобни ремонти културните обекти губят своя статут. Това се случи с църквата „Свети Димитър“ в благоевградското село Марулево, която е на над 150 години. Храмът вече е паметник с местно, а не с национално значение. С отпуснати от Комисията по вероизповеданията средства са подменени покривът и оградата, но са нарушени изискванията. Така едни обекти губят своето национално значение, други пък отпадат от списъка „Обекти с местно значение”.

„От Националния институт за недвижимо културно наследство не могат да контролират нещата, а кметовете не знаят как да го направят – гледат да е лъскаво, да е ново, но по този начин слагат край на обекта като част от списъка на националните паметници”, казва архитектът. В Калъпчиевата къща в Благоевград, която е национален паметник, пък преди години поставиха алуминиева дограма на прозорците, допълва той./кмета бг/