Г-н Премиер, стана това, което си говорехме още преди година. Палачинките започнаха да се обръщат, а сезонът е предизборен. Първият знак дойде от сайта Пик на Недялко Недялков - че откъде другаде.
Казах тогава, че хората, които ти се обясняват в любов и преданост, първи ще ти забият нож в гърба, усетят ли, че келепирът свършва. Казах още: „Ще ти изкопаят гроб, ще те заровят в него и ще се изпикаят отгоре”. Попита ме, защо биха го направили, а аз отвърнах: Защото са такива. Не че ти не си го знаел, но искаше да чуеш мнението ми.
Наистина са такива. Дори шербетът, с който те заливат и панагириците, с които прославят всяка твоя стъпка и дума, са фалшиви и целят да подкопаят управлението.
Шербет от бучиниш. Не си длъжен да ми вярваш, но и сам го разбираш. Вече не важат дори зависимостите и договорките, защото планът се промени. Те го промениха.
Повод да прибягна до тази епистоларна форма е хумореската на Димитър Недков, пусната в Пик от Недялко Недялков като писмо до Ахмед Доган. Пък и вече е много трудно да се общува с управляващи и институции, затова се налага да търся алтернативни варианти. Знам, че това дава възможност да подминеш „някакво си писмо” – всеки може да драсне двайсетина реда за нещо си, но на мен са ми скъпи читателите.
Недков се подвизава в публичното пространство като виден масон, писател, бивш виден мултак и не на последно място като мъж, когото любовта обикновено свързва с дами, от които има полза. Не ти казвам нещо ново. Та този човек пише на Доган, нарича го „Приятелю” с главно „П”, зове да излезе „от дупката” и да „спаси България”. На това се надявали обикновените хора, с които Недков хортувал по села и паланки. От кого да я спаси? Ами от Диктатора, както сам си се убедил от разпечатката, която твоите сътрудници са ти предоставили. Защото България, ако не си разбрал, „живее в Диктатура на Диктатора”.
Дойде време за гробокопането, г-н Премиер. Този, който довчера сваляше звездите с твоето име на уста, който бродеше из България с твоето име на уста и играеше ту автор на книги, ту кинаджия и хроникьор на българските масони с прещедрата финансова подкрепа на КТБ и нейният собственик Цветан Василев, кълнящия се във вярност към теб, вече размахва лопатата. В българската действителност е така: докато има келепир - осанна. Свърши ли келепира – разпни го. И Недков кара по тая традиция. Толкова е развълнуван от „отредената” му историческа роля, че допуска грешка, която показва истинското ниво на упражнението. Той призовава Доган: „Да разсечеш поредния “Дамоклевия меч”, надвиснал над съдбата българска.” Разсича се „Гордиевия възел”, бе, Недков, както е направил Александър Велики. „Дамоклевия меч” е висял на конски косъм над главата на Дамокъл, подмазвачът на цар Дионисий. Случката е описана от Цицерон в неговите „Тускулански беседи”, но Недков не е читател, той е писател...
Всъщност в ролята на мазния Дамокъл се е поставил самият храбър масон и нему подобните недялковци, гочевци, блъсковци, бозуковци и други от личния медиен кръг на Пеевски. Те вече се срамуват, че са там и кроят планове как да се отскубнат. Следващите „закачки” към теб, г-н премиер, очаквай от тях. Те са „партизаните”, които излизат в Балкана на 8 септември, а на 9-ти веят байрака и разпределят благата с новите властници. Подушили са, че пясъците под това правителство са се раздвижили, и бързат да напишат нова страница в „революционните си биографии”. Ще го направят със стара дата, не се съмнявай. Този номер го изпробваха през „онзи” март, когато подаде оставка. Време е за дубъл. Ще го представят като „патриотичен дълг”, ще обяснят чрез замиращите си издания, че винаги са били срещу „Диктатурата на Диктатора”, но... тайно. Тези ерихонските тръби на статуквото!... Гении на мръсната интрига, лицемерието и подлостта. Но не ти казвам нищо ново. Сам си го казвал. И въпреки това си на път да паднеш отново в техния капан с размерите и формата на гроб. Същите хора лъскаха обувките на Цветан Василев, а след това го замеряха с камъни. Ти си наред. Да се готви Пеевски. Пленници не се взимат... Или ти - или те. Ние сме от друга порода.
Всичко това се случва, защото в тази клета страна няма правосъдие. Прокуратурата се изживява като политически играч, а политическата класа се сля с мафията. „Гордиев възел”, който ти не пожела да разсечеш. Затвори си очите за много безобразия, защото се надяваше проблемите да се решат от самосебе си. Делян Пеевски да се засрами от свинщините си и сам да изчезне от страната. Главният прокурор Цацаров да се стресне от общественото недоволство и да погледне към закона. Грешка. Поради тежки зависимости, безконтролност, недосегаемост и нарцисизъм, това няма как да стане.
Не посегна и на корупцията. Намрази Румъния заради примерите на правосъдие там.
Чудиш се как да оправдаеш милионите, които плащаме на Русия заради безобразията покрай АЕЦ – Белене. Не реагираш на разграбването на активите на КТБ, на „раздаването” на обществени поръчки, на картела при горивата, действията на ЛУКойл – за които говореше Ваньо Танов приживе.
Знаеш поименно кои от министрите - не само от твоите правителства - са взимали и вземат подкупи. По 50 000, по 100 000 евро месечно. Само от едно място, а те са доста повече. Знаеш кой е наричал доларите в белия плик „американския художник”, кои са прекарвали часове и нощи наред в х-л „Берлин”, далаверите, в които са замесени.
Знаеш също кой и защо изгони кадърните ченгета от МВР и сложи на тяхно място дупедавци и мерзавци. С мълчанието си насърчаваше убийците на вътрешната сигурност и тя вече е труп... А ме уверяваше много пъти, че ще промениш нещата в полза на истинските професионалисти. Мен можеш да заблуждаваш колкото искаш, това е без значение, но подигравката и предателството към тези хора не се забравят.
Знаеш кой ти изпрати „онзи” есемес от заседанието на ВСС, но го покри. Не очаквай от него благодарност.
Знаеш много и за „спасителя” на България Доган. Много повече, отколкото някои недковци предполагат.
Нито веднъж не се разграничи ясно и категорично от модела #Кой и Пеевски.
Предпочете ълчанието, а то много прилича на сделка. Тя обаче е пред разваляне.
Знаеш също, че българските служби изпълняват политически поръчки. Знаеш, че разкритията за цигарената контрабанда в Турция е плод на чужди служби, а тук това е прикривано. Знаеш и защо е така.
Знаеш, че България е царството на метаамфетамините: кой ги произвежда, трафикира и разпределя печалбите.
Знаеш също кой плати заплатите на стачкуващите работници и служители във военните заводи в Сопот, но после го остави на вълците.
Познаваш и задкулисието, но не го притисна в ъгъла, както се надявахме. Не подгони и мафията. Знаеш кой е взривил джипа на Цветелина Бориславова, жената, с която си живял, но не го разобличаваш, както твърдеше.
Наясно си кой преследва медиите и журналистите със собствено мнение и позиция. Знаеш ролята на следствието, прокуратурата, НАП и МВР в тези репресии, но... Други неща се оказаха по-важни.
Нито аз, нито колегит ми във Фрог нюз са спирали да критикуват слабостите в управлението и корупцията в институциите. Знаем каква е цената и я плащаме всеки ден. Гадно е. Не сме сами обаче, слава Богу.
Вярвах, че нещо може да се случи, когато започнаха акциите срещу организирани престъпни групи в далечната вече 2009-а година. Но всичко свърши там, на старта. Надделяха интересите на разни кръгове, затова сменихте патроните с халосни.
Споделял съм с теб, че единственото мерило за развитие на тази страна е, ако тя отлепи от последното място в ЕС поне по един показател. Да се предвижи поне с едно място напред. Това е задължение на управляващите. Да се строят магистрали, метро, пречиствателни станции и канализация също е тяхно задължение. Постигнатото не е подарък, а платено от нас. Наши са и парите от европрограмите. Само че тези милиони отиват в джобовете на избрани фирми. Те пък „отчисляват” на участниците в хранителната верига. Нарича се корупция.
Нито един политик, нито един министър, нито един мафиот над средно ниво не е вкаран от прокуратурата в съда, а оттам в затвора. А това зависи от волята на управляващите, които и да са те. Липсата на справедливост и възмездие демотивира хората. Можеш да ги убедиш да гласуват за теб десет пъти, но и това има край. Защото лъсва истината.
Сезонът на палачинките... Вече няма значение кой ще спечели изборите за президент. „Лед тронулся, господа присяжные заседатели! Лед тронулся!” Думите са на Остап Бендер от „Дванайсетте стола” на Илф и Петров, прекрасно пасват на ситуацията в момента. Няма връщане назад.
Ще те предадат и изоставят всички, които те венцехвалят. По-сръчните вече въртят лопатите и се оглеждат за нов господар, който не им знае всичките номера. А имаше шансове всичко да е различно. Защото знаеше какво ти бяха намислили същите тези хора: арест и „приключване” в ареста. Но ги остави да превръщат държавата в кочина. Не бежанците, нито войната в Сирия, проблема с Крим и ставащото в Турция са голямата заплаха за нас. Корупцията и тези хора са нашият ад.
Вече и твоят.
Огнян Стефанов/Фрог нюз