Отминаха 12 години от смъртта на боса на ВИС-2 Георги Илиев
12 години, след като куршум от снайпер уби боса на ВИС-2 Георги Илиев в Слънчев бряг, има само версия кой поръча смъртта му. Доказателства обаче няма. Разследването и по това студено досие е възобновявано няколко пъти, но така и остава срещу неизвестен извършител. 10 години след убийството на брат му Васил, смъртта застига млад и пресупял Георги Илиев. На 39 години, въпреки че името му се свързва с търговия с наркотици и други престъпления, той има чист бизнес като президент на „ВАИ холдинг”. Какво се е случило в припомнят от Дир.бг.
На 25 август 2005 г. Илиев е щастлив - неговият отбор “Локомотив” (Пловдив) побеждава ОФК "Белград". Той е на трибуните и там е сниман за последно жив. След мача спонтанно тръгва към Слънчев бряг, за да празнува. В “Буда бар” - едно от заведенията в неговия комплекс “Мултиплейс”, приготвят любимото му сепаре, което винаги е запазено за него и близките му. Заради факта, че този път босът отива изненадващо там, след убийството разследващите подозират изтичане на вътрешна информация.
Жоро Илиев пристига малко преди 23,30 часа, сяда за малко на масата, но се изправя, за да говори по телефона – с изпълнителния шеф на “Локомотив” Емил Наков. В момента, в който приключва разговора, изведнъж Илиев се свлича на земята пред смаяните погледи на охраната си, персонала и клиентите от съседните маси. По-късно свидетели разказват, че са чули нещо като пукот от пиратка. Бизнесменът веднага е откаран от охраната си в Спешна помощ, но вече е мъртъв. По-късно аутопсията установява, че куршумът е минал близо до сърцето, разкъсал е основни кръвоносни съдове и това е предизвикало остра анемия.
Два дни след убийството служител на близкия хотел “Хризантема” открива част от оръжието в зеления плет на градината. Полицията установява, че става дума за два малки лазера, които се използват, за да фиксират траекторията на куршума. Те са закрепени на стативи на стотина метра от “Мултиплейс” - единият насочен към масата на Илиев, а другият към съседна, на която той също сядал понякога с приятели. На следващия ден е намерено и самото оръжие – пъхнато в един от близките храстите. Оказва се, че става дума за скъпа колекционерска пушка - "Аншуц", 22-и калибър, с патрони “Стингър”, които имат т.нар. хидрошоков отвор и предизвикват по-тежки поражения.
Разследването първо се насочва към трупа на едър руснак, намерен на 4 септември във Варненския залив. Тялото е със закрепени тежести и се подозира, че това може да и извършителят, който да е убит от поръчителите. Доказателства обаче не са събрани.
В началото на 2006 г. разследването дори е спряно, защото буксува. Няколко месеца по-късно го възобновяват заради нова версия. Полицаите събират информация, че един от известните членове на подземния свят в Перник - Райко Василев-Кръвта (по-късно прекръстил се на Арарски) е имал конфликти с Илиев в наркобизнеса. Шефът на "ВАИ холдинг" подозирал, че перничанинът има връзка с убийството на Васил Горчев - Кьоравия, влиятелен в подземния свят в Югозападна България и негов кумец. Кръвта обаче е убит на 13 октомври 2005 г. Едва 2 години по-късно е събрана нова информация и делото пък е възобновено, за да бъдат разпитани хора от обкръжението му.
Според свидетелски показания Арарски, негово гадже и приятели прекарали част от лятото на 2005-а в база до Слънчев бряг, като трябвало да проучват навиците на Илиев. Разработени били 2 плана. Според единия Илиев е трябвало да бъде застрелян на яхтата си. Има данни, че Кръвта се е снабдил с водолазен костюм и е проигравал плана в едно от несебърските пристанища. Другият план бил да убият боса на „ВАИ холдинг“ именно в “Буда бар”, където ходел често. Смята се, че прекият извършител е отличен стрелец от обкръжението на Арарски. През 2013 г. тази версия е възкресена публично от тогавашния главен секретар на МВР Светлозар Лазаров.
“Има данни, че членове на пернишките килъри, които вече не са сред живите, са съпричастни към убийствата на Георги Илиев и Васил Горчев”, заявява тогава той. В медиите се появява неофициална информация, че "данък" от 400 000 лева, наложен от Кьоравия на високопоставен пернишки наркодилър е в основата на разстрела на Георги Илиев. Това се случва по времето, когато Кръвта влиза в конфликт с босовете на групировката и се заканва, че Перник ще е негова територия. В началото на 2005 г. един от най-приближените на Арарски - Иван Стойчев-Дилъра, му се обажда уплашен и казва, че Кьоравия иска да му отчита 400 000 лв. от продажбата на дрога, иначе ще го убият. Тогава Кръвта решава да ликвидира Горчев и на 20 януари 2005 г. той е застрелян от снайперист пред хотел "Ален мак" в Благоевград.
Два месеца по-късно Арарски е извикан на среща от Георги Илиев, който го заплашва и унижава през цялото време. Затова решава да си отмъсти. В групата, която организира покушението, влизат и баща му Васил Станков - Бай Васо - обявен от МВР и прокуратурата за лидер на "Килърите 3", и брат му - Румен. Доказателства и за това няма, но не след дълго отмъщението застига и Кръвта.
Общата братска съдба
10 години преди Георги Илиев да бъде убит - на 25 април 1995 г. - точно на рождения ден на майка им, първи е застрелян брат му Васил Илиев. Около 21 ч. 30-годишният бос на ВИС отива към ресторант "Мираж" в столичния кв. "Емил Марков", смятан за централа на групировката. Шофира лично сребристия си "Мерцедес 600 SL", регистриран същия ден в КАТ (твърди се, че е купен от застреляния години по-късно Фатик), а гардовете му го следват със "Сеат Толедо". Към 21,10 ч. колите навлизат в малката и тъмна уличка "Никола Каменов", до която има строеж. Заради лошия път Илиев се движи само с 20 км/ч.
Тогава неизвестни откриват стрелба със заглушител от 2-3 метра. Илиев е убит на място – с един куршум в главата, друг над ухото, а трети в гръбначния стълб. На мястото са изстреляни общо 17 куршума. Оръжието на убийството е намерено случайно от ученик от близкото 73-о училище в найлонов плик, хвърлен под дърво. Пликът е почти стопен, защото е стреляно през него. Картечният пистолет "Заги" е без номер, хърватско производство.
Тези следи не помагат на разследващите и това убийство също остава неразкрито. Вече изтече и давността на престъплението и дори поръчителят и убиецът да бъдат уличени, не могат да бъдат съдени.