Откровената изповед на осиновено момиче от Сандански, което търси роднините си

Разтърсваща изповед на младо момиче, което на 2 август ще навърши 21 години, прикова вниманието на читатели във фейсгрупата „Чакам те, мило дете!“. В тази група осиновени деца, след като навършат пълнолетие, търсят своите биологични родители, братя и сестри. Вестник „Телеграф“ успя да се свърже с младата и красива Весела Красимирова Гаджелова, която се оказа, че от няколко месеца живее в Лимасол, Кипър. С болезнена откровеност Весела разказа своята лична драма. Сподели с голяма надежда, че скоро ще издири своите братя и сестри, каквито е сигурна, че има:

„Родена съм на 2 август 1996 година в родилното отделение на Дом майка и дете в Благоевград, където съм записана с името Дияна. Когато съм била на 3 месеца съм осиновена в Сандански, където живях до 18-годишна възраст. Казвам се Весела Красимирова Гаджелова. Майка ми Даниела Гаджелова, която продължава и сега да се труди като шивачка в Сандански, изчака да навърша пълнолетие и тогава ми сподели, че съм осиновена, а биологичната ми майка се казва Фатме и живее в близко до Гоце Делчев село. Родила ме е в благоевградския Майчин дом, когато е била 15-годишна и ме е оставила там. От леля ми Елка Стоянова разбрах, че селото, в което живее биологичната ми майка е Хаджидимово, но повече или не знаят, или не искаха да ми кажат. Доколко тази информация е вярна, само Господ знае! Знам, усещам че имам братя и сестри. Не търся биологичната си майка, за да я притеснявам. Тя сега би трябвало да е на 35-36 години. Търся своите братя и сестри, за да се запознаем и опознаем взаимно“, разказа в откровената си изповед Весела.

Тя е завършила Професионалната гимназия в Сандански със специалност икономика и мениджмънт. След абитуриентската вечер 1 година работи и живее в Благоевград, точно до Дома, в който се е родила. Търсила е информация от администрацията, но й е била отказана такава според Закона за тайната на осиновяване. После със своя приятел, вече годеник, заминават за Лондон. От около 4 месеца са в Лимасол, Кипър, където продължават да търсят заедно щастието си.

„Искам да се занимавам с мениджмънт“, казва Весела.

„Отгледана съм с много любов и грижи в семейството на майка ми Даниела Гаджелова и татко ми Красимир Гаджелов. Татко ми си отиде от този свят без  време, преди 6 години. Той беше хлебар и съм израснала с аромата на вкусния и топъл истински хляб, който той носеше в къщи всеки ден. Майка ми и сега продължава да работи като шивачка. Ако биологичната ми майка, наистина се казва Фатме не ме е оставила за осиновяване, сега животът ми сигурно щеше да бъде коренно различен. Може би отдавна щях да съм омъжена и родила деца, което според мен за едно 20-21 годишно момиче не е много нормално. В такава среда нямаше да имам някакъв избор, особено като се замисля, че ме е родила на 15 години. Знам ли, може сега да ходех забулена и с шалвари?! Затова аз съм много благодарна и искрено признателна на родителите си, че буквално са ме измъкнали от това място и сега имам една прекрасна възможност да живея своя живот самостоятелно.. Слава на Бога че са ме взели на 3 месеца и нищо не помня, че съм и имала късмет да съм отгледана от такива любящи родители.. Някои деца с моята съдба дори нямат осиновители, използват ги като хамали - да им работят само. Животът е непредсказуем и шарен, хората не са добри в днешно време, но понякога имаш късмета да попаднеш на Човек, което си е благословия и късмет“, завърши своята изповед Весела Гаджелова.