Отбелязваме Световната седмица на хармония между религиите
Първата седмица на февруари е определена с резолюция на Общото събрание на ООН за Световна седмица за хармония между религиите, показва справка на отдел „Справочна“ на БТА. Резолюцията е приета на 20 октомври 2010 г. с цел утвърждаване на взаимното разбирателство и междурелигиозния диалог, както и опазването на мира по света.
По данни на Националния статистически институт (НОИ) след последното преброяване от 2021 г. в България преобладават хората, които се самоопределят като християни - 4 219 270, или 71,5 %. От тях 4 091 780 са източноправославни християни, 69 852 са протестанти, 38 709 – католици, а 5002 са посочили арменско апостолическо вероизповедание. Като мюсюлмани са се самоопределили 638 708 души, или 10,8%, юдейско вероизповедание са посочили 1736, а други вероизповедания - 6451 души.
БТА потърси представители от шестте най-големи религиозни общности в страната, които да коментират възможно ли е да бъде постигната хармония между различните религии.
Благото е трудно постижимо и може да отнеме повече от един човешки живот
Благото, красивото е нещо трудно постижимо, за да го постигнеш понякога трябва повече от един човешки живот. Това каза в интервю за БТА отец Николай Петков от православния храм „Св. Пророк Илия“ в Шумен. По думите му понякога, за да се случи благото, е нужен „каирос“ – това е гръцката дума за „подходящ момент“, в който думите имат своята стойност и тежест, каза отец Николай. „Защото и най-интелигентно казаните думи, ако не са на мястото си, ще звучат като тракане на тенекии“, добави свещеникът.
„Когато питат Христос за последните дни, той казва на апостолите, че и тогава ще има битки, и тогава ще има войни, земетресения, и всичко онова, което винаги го е имало, ще го има и в края на времената. Тоест не бива да си мислим, че с напредването на вярата хората ще стават по-добри“, каза отецът и добави, че няма време, което да е особено добро, особено издигнато над страстите на злото.
Според него въпросът е къде сме ние и доколко пораждаме войните. Това, че винаги ще го има злото, не означава, че трябва да бъдем част от него, добави свещеникът.
Любовта е нещо, което е универсално между всички религии
Любовта е нещо, което е универсално между всички религии, каза за БТА председателят на Обединените евангелски църкви (ОЕЦ) пастор Румен Борджиев. Бог е любов и ние, познавайки Бог, можем да го предадем на хората около нас не само с думи, не само с нашите религиозни практики, но можем да проявим тази любов към човека, стопляйки неговото сърце, показвайки грижа към него самия, добави пасторът.
По повод седмицата на хармония между религиите Борджиев коментира, че е по-правилно да се говори за хармония между различните вери. Всеки човек има някаква вяра, а религията е по-тясно канонизирана, създадена на основа на свещена книга и догми, добави той.
Според пастора, въпреки че в днешно време имаме достъп до повече информация, има духовен глад и празнота. По думите му така, както не всяка храна е полезна за здравето на човека, така и на душата не бива да се дава каквато и да е „духовна храна”.
Всяка религия си има своя глас, своя идентичност
В историята на Католическата църква проблемът с верската нетърпимост и агресивност отдавна е преодолян, каза за БТА отец Петко Вълов, свещеник в Католически катедрален храм „Успение Богородично“ в София и представител на католическата общност в Националния съвет на религиозните общности в България (НСРОБ).
Според него добър пример за междурелигиозни отношения е и създаденият на 20 юни 2008 г. национален съвет, в който участват официални представители на монотеистичните вероизповедания у нас: Българската православна църква (БПЦ) – Врачанска епархия (която впоследствие се оттегли от участие), Мюсюлманското изповедание, Арменската апостолическа православна църква, Централният израилтянски духовен съвет (ЦИДС), Обединените евангелски църкви (ОЕЦ) и Католическата църква, разказа отец Вълов.
Гръцката дума „хармония“ (от harmos – съединяване) музикално и поетично ни говори за съгласуваност от звуци и гласове. Всяка религия си има своя глас, своя идентичност. Естествено за нея е да се смята за тази истинната, правилната, тази, която има пълнотата на божието откровение и пътя за достигането до Бога. Не трябва религиите да бъдат хармонизирани (премахвайки контрастиращите тонове), каза още отец Петко Вълов.
Думите могат да трогнат човека, но делата са това, което убеждават наистина
„Наше поверие гласи, че думите могат да трогнат човека, но делата са това, което убеждава наистина. Според мен човек, ако е истински вярващ, тази негова светла вяра ще го предпази и от извършването на лоши дела, за които би могъл да съжалява в последствие”, каза за БТА отец Кусан Хадавян от Арменската апостолическа църква “Света Богородица” в София.
„Вярата наистина дава лек, но това, което е важно за мен, е ние, духовниците, тези, които сме служители на Бога, да проповядваме християнството не само на думи, но и на дела. Трябва да покажем, че наистина сме застъпници за Бога” допълни той.
Хармонията между религиите се изразява в това да обединят хората в доброто и да ги предпазят от злото
„Накратко терминът „хармония“ може да се определи като връзката на отделните елементи в едно цяло. Между религиите тя се изразява в тяхната основна цел, а именно да обединят хората в доброто, да ги предпазят от злото, да основат справедливостта измежду тях и така да възвърнат човека към неговата естествена човешка природа (фътрат), според която човек се ражда в състояние на невинност и отдаденост на Всевишния Създател“, каза за БТА Джемал Хатип, теолог и експерт в Главно Мюфтийство, отдел „Издателство“.
Според него хармонията в обществото се достига чрез разбирателството на различните звена, което е възможно единствено със справедливото отношение на тези звена едно към друго. Когато везните на справедливостта бъдат неправилно наклонени само към едните, то появата на агресия и конфликти е неизбежна, смята експертът по ислямска теология Джемал Хатип.
Търсенето на баланс и хармония можем да открием във всяка една религия
„Търсенето на баланс и хармония е изключително важно за човека. Това е нещо, което можем да открием във всяка една религия“, каза за БТА председателят на Централния израилтянски духовен съвет (ЦИДС) Максим Делчев.
Според еврейската традиция в нас се борят две сили – йецер тов (позитивната сила) и йецер ара (негативната сила), каза той. „Едната ни кара да сме състрадателни и милостиви, другата - да сме конкурентни и да искаме да надделеем над другите. Но нашата цел не е да смажем „йецер ара“ и да я премахнем. Не – защото в нея се коренят ценни и полезни умения, които водят света напред и водят до иновации и напредък. По-скоро целта е да създадем една хармония между двете в нас и да ги използваме за добро“, каза Максим Делчев.
По думите му гневът и агресията са нормални човешки реакции. „Юдаизмът посочва само един вариант – едно непрекъснато самовглеждане и т.нар. „тшува“ (разкаяние за грешките, които всекидневно допускаме“). Това разкаяние и смирение намалява горделивостта и оттам и гнева, който ни обзема. А с това потушаваме и негативното в нас и стигаме до така желаната хармония“, каза в заключение Делчев. БТА/Юзлем Тефикова