От всички краища на света, добре дошли в Кордопуловата къща в Мелник

Стая с два реда прозорци, по 12 на брой. Богато украсен таван, в средата е изобразено слънце, а дванайсетте геометрични фигури по края, означават дванайсетте Апостоли и дванайсетте месеца в годината. Така изглежда Гостната в Кордопуловата къща – най-голямата възрожденска къща в България и на Балканите в Мелник – един от най-красивите и духовни градове в България. За да разкажем за нея, за историята й, и може би за тайните й БГНЕС разговаря със Стоянка Паспалева, която е съпруга на един от  наследниците на този архитектурен шедьовър.

Кордопуловата къща е построена през 1754 година. „Най-голямата възрожденска къща в България и на Балканите. Къща, в която има съчетаване на богата архитектура със стопанско предназначение. Търгували са с вино из цяла Европа, включително и Венеция”, разказа Паспалева.

Руините пред къщата са на фамилната черква „Света Варвара”. „Къщата е принадлежала на известната мелнишка фамилия Кордопулови, които са търгували с вино из цяла Европа. Построена е на три нива. Първото ниво – приземният етаж е мястото, където се е приготвяло виното, ферментирало, и тунелите, които са около 200 м., копани 12 години, е отлежавало между 250 до 300 тона вино, с естествен хладилник, температурата между 7 и 9 градуса, кладенец, дълбок 57 метра ползвал се е за поене на добитъка. Има два портрета – на Деспот Слав и неговият брат. Мелник е било самостоятелно княжество със столица Мелник с владетел Деспот Слав. 1230 г. е убит, на престола се възкача неговият брат Йоан Владимир”, споделя жената.

На втория етаж са живеели собствениците на къщата. Третият етаж е бил за посрещане на гости, но и за сключване на сделки.

„Когато са се сключвали сделки, те са били между двама човека, трети не се е разрешавало да присъства, а той е стоял зад шкафа и при разговорите е преценявал дали сделката е добра или не. Ако сделката е добра, приемлива, минавали са в гостната стая и да довършвали документи какви е имало за времето”, посочи жената.

Гостната е характерна с двата реда прозорци, по 12 на брой. Горният ред прозорци са смесица от венециански с ориенталски стил. Долният ред е типично български за възрожденския период. Стаята има изложение от четирите страни – изток, запад, север, юг, с послание „От всички краища на света, добре дошли в Кордопуловата къща”. Таванът е богато украсен, в средата е изобразено слънце, а дванайсетте геометрични фигури по края, означават дванайсетте Апостоли и дванайсетте месеца в годината. Над гардеробите с барокови бои са изобразени гроздове от различни сортове.

Средната стая, по-малка, са я наричали кьошка. В нея са отсядали, когато са имали по-малко гости, на чашка кафе. Там са били и музикантите. В нея нееднократно е свирела част от Виенската филхармония. По това време Мелник е бил добре развит търговски и културен център. Тук са се провеждали и малки вечеринки.

В спалнята витражните стъкла са в няколко стила, таванът е с български, гръцки, турски и ориенталски мотиви. Камината е във вид на минаре върху което има православен кръст.

„След това се отива в Зимната градина. Там са отсядали, когато са имали също повече гости”, каза Стоянка Паспалева. В средата е отсядал един от собствениците, а от двете страни – негови по-близки хора.

По вътрешните осветени стълби се качва на лятната тераса, където е изобразена картата на България във възрожденския период. В центъра се намира направен с камъни слънчев часовник. След това се слиза в избата, където е отлежавало виното.

Кордопуловата къща е обявена за паметник на културата. /БГНЕС