От Мелник до Рожен - пътят на виното

Пътят от Мелник до Рожен и едноименния манастир може да се определи като пътя на виното, провиращ се между мелнишките „мелове” - огромни пясъчни комини и стени, дело на ерозията.

В Мелник, някога наричан „Малкия Йерусалим” заради 77-те черкви и пет манастира, вино се продава и пие навсякъде. На открито, в изби, в механи, кой където свари. Предвидливите мелничани са приготвили бутилки с любовния еликсир за из път и за вкъщи. Най-малкият град в България има и музей на виното.

Клиенти се ловят с реклами, някои от които шеговити, като например:

„Любовно вино чупи легла” пред „Хубавата кръчма” на фамилията Гърчеви. Прави впечатление, че за последните десетина години всички хотелчета, винарни и тем подобни от Мелник до Рожен са обновени. Край провиращия се между меловете път има огромни стари бъчви, извадени от хладните изби, за да се превърнат в своеобразни рекламни билборди. В Кърланово върху една даже е качен „Трабант”, композицията е реклама на механа.

Друга атракция са свободно шетащите се по пътя крави, въпреки опънатите електро-пастири. В Рожен на малкото площадче се продава вино, чай, кратуни и много други сувенири. В мрачните следпразнични дни на януари обаче клиентите се броят на пръстите на едната ръка. От Рожен за селата Любча и Кашина се преминава през издълбан в жълтия скат тунел. Той е толкова нереален, все едно изкопан при детска игра в пясъка край морето. През него, въпреки черния път, се преминава бързо, имаш чувството, че всеки иден момент вкамененият пясъчник ще се срути върху теб. Покрай обновените къщи-превърнати в къщи за гости, бият на очи изоставените и саморушащи се от години домове на хваналите пътя към големите градове наследници на градилите ги някога за тях бащи и дядовци.

На път към Хотово, другото винарско село край Мелник, снопове от последните за деня слънчеви лъчи струят през високите и тъмни облаци, огрявайки потъналият в мъгла град Петрич. Светъл лъч в края на мрачния облачен ден. /БГНЕС