От днес България е част от Банковия съюз
На страницата на Банковия надзор на Европейската централна банка може да се види официално съобщение, което гласи: "България и Хърватия участват в Единния надзорен механизъм чрез тясно сътрудничество, започващо на 1 октомври 2020 г.
На 10 юли 2020 г. ЕЦБ реши да установи тясно сътрудничество с Българската народна банка (Българска народна банка) и Хърватска народна банка (Хърватска народна банка).
На страницата на самата ЕЦБ такова съобщение не може да видите. Не е заради недоглеждане, а защото не е събитие, тъй като де факто не касае пряко ЕЦБ. Причината е че България и Хърватия са първия случай, в който държави влизат в Банковия съюз на ЕС преди да са станали членки на самата Еврозона, пише news.bg.
По този начин двете страни приемат, че ЕЦБ, чрез Банковия надзор, ще определя правилата за поведение на банките в двете страни и ще налага санкции за нарушението им, без да има финансови ангажименти по отношение на двете държави, които да произтичат от нейните надзорни решения и политики, засягащи банковите им сектори.
С други думи в банковите системи на България и Хърватия, ЕЦБ или по-точно Европейския банков надзор, ще действа от свое име, но за сметка (репутационна, финансова и икономическа) на двете страни. И това е така, защото от днес банковите системи на България и Хърватска трябва да изпълняват всички регулативни препоръки, насоки и решения на ЕЦБ, без да имат достъп до механизмите ѝ за рефинансиране и количествени улеснения, където се раздават трилиони евро. До тях достъп ще получим, ако и когато влезем в Еврозоната, в чието предверие - валутно-обменния механизъм ERM II, ни допуснаха.
Всичко това звучи не особено оптимистично, но да не забравяме, че ние сами пожелахме, това да се случи по този начин. По-точно казано през 2018-а правителството ни прие офертата на ЕЦБ и на Еврогрупата да изминем точно този път, въпреки, че той не е разписан в Договора за ЕС, които урежда тези процедури. Така специално България прие да плаща (неясно колко време, но не по-малко от две години) таксата за клуба на богатите - Еврозоната, докато неговите членове решават по отношение на молбата ѝ да стане негов член. А те могат да дебатират по темата много дълго.
Като говорим за плащания те имат реално финансово и регулативно отражение. Финансовото са годишните вноски в Единния фонд за преструктуриране на банки и таксите за банков надзор. Те се правят от всички банки без значение дали са под прекия надзор на ЕЦБ, защото са определени като системни, или са оставени под надзора на БНБ, а ЕЦБ оказва през националния регулатор косвен контрол върху дейността им.
Тук е добре да припомним, че независимо от очакванията и дори надеждите на някои среди у нас, ЕЦБ реши да вземе под прекия си надзор само банки с чуждестранен капитал, които са част от значими международни финансови групи. Това са трите най-големи банки у нас - "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", ОББ, както и "Юробанк България" по-известна като Пощенска банка и "Райфайзенбанк България".
Върху тях ЕЦБ ще осъществява пряк надзор - както дистанционен така и с инспекции на място, от съвместни с БНБ надзорни екипи. За останалите банки прекия и дистанционен контрол ще е в ръцете на БНБ, но ЕЦБ ще има правомощия по отношение на всички кредитни институции по отношение на предоставянето на и отнемането на лицензии и одобрения, в това число и когато става дума за промяна на квалифицирани дялови участия в капитала на отделните банки. Ако например акционер иска да увеличи дела си в една банка у нас от 20 на 25 или 30% да кажем, това няма да може да става без санкцията на ЕЦБ.
В регулативно отношение банковият сектор ще трябва да изпълнява всички решения на ЕЦБ, отнасящи се до капиталови буфери, капиталови съотношения, насоки за третиране на рискови активи, ограничения или облекчения по отношение на различни класове вземания или по отношение на разпореждане с печалбата и други подобни. При това не е задължително тези решения да носят полза или изгода на българския банков сектор. С националните специфики ЕЦБ рядко се съобразява, ако те не са в съзвучие с някоя от по-стратегическите цели, които тя си е поставила.
Националния интерес в това отношение трябва да се защитава от подуправителя на БНБ Радослав Миленков, който от днес е нашия представител в Надзора на ЕЦБ. Като пише в официалното съобщение на БНБ по този повод: " за целите на директния надзор върху системните банки БНБ определя подкоординатори, както и свои представители в съвместните надзорни екипи за значимите институции. По отношение на въпросите на политиката, свързани с пруденциалния надзор, представители на БНБ участват в други комитети и подструктури, които подпомагат работата на ЕЦБ във връзка със задачите, които са ѝ възложени с Регламент (ЕС) № 1024/2013.
ЕЦБ също така ще отговаря за наблюдението над по-малко значимите институции, които остават обект на директен надзор от БНБ, и за общите процедури за всички поднадзорни лица. Наблюдението над по-малко значимите банки от страна на ЕЦБ ще включва контрол по прилагането на общите надзорни стандарти на Единния надзорен механизъм.
ЕЦБ ще разполага с определени директни правомощия по отношение на по-малко значими институции, свързани с процеса на издаване на лицензии и одобрения, издаването на общи препоръки, указания и инструкции, планиране и осъществяване на инспекции, включително и поемане на директен надзор над по-малко значими институции.
За целите на надзора над по-малко значимите банки към Единния надзорен механизъм на ЕЦБ е създадена структура, в която Българската народна банка ще участва. В рамките на структурата се обсъждат въпросите на надзора над по-малко значимите институции на страните от Единния надзорен механизъм".