Oрлето Ал. Дюлгеров между народните танци и футбола: На 18 г. пред ансамбъл "Пирин" избрах ФК "Пирин"

Ключовият футболист на ОФК "Пирин" Александър Дюлгеров е на 26 г., от Благоевград. В три поредни дни през месец април семейството му празнува рождените дни на дядо му, на него и на по-малката му сестра Елена. Започва да се занимава с футбол още в първи клас и в продължение на 11 години съчетава тренировките с репетициите и участието по концерти със състава за народни танци "Пиринска китка" в родния град.

Повратният момент в живота му идва, когато на 18 г. е повикан в мъжкия отбор на ФК "Пирин" и подписва професионален договор, което слага край на кариерата му на танцьор в момент, в който е харесан за попълнение на културната емблема на Благоевград по света ансамбъл "Пирин". Наскоро влезе в топ 100 по брой изиграни мачове в "А" група.

- Сашо, едва ли има друг подобен аналог на съчетание на народните хора с футбола. При теб как се случи?

- Записах се да тренирам 7-годишен в подготвителната група, водена от легендарната десетка на "Пирин" Методи Стоянов-Мечо. От него се запалих по футбола. А с народните танци започнах още по-рано - в предучилищна възраст, под ръководството на Георги Чопов и Илиян Данчев. В репетиционната зала на ансамбъл "Пиринска китка" ме отведоха моите родители. В началото се дърпах, беше ме срам, че приятелите ще ме подиграват. С течение на времето обаче заобичах танците и съчетаването на тренировките и репетициите продължи цели 11 години. Често се налагаше да пропускам тренировки заради концерт или репетиции заради мач. Когато станах на 18 г., ме качиха в мъжкия отбор на "Пирин", тогава беше изхвърлен от "А" група, треньор беше Борис Николов. Предложиха ми договор и трябваше да избирам между хората и футбола, защото вече нямах физическата възможност да ги съчетавам. Избрах футбола и така се разминах с ансамбъл "Пи- рин", откъдето, впоследствие разбрах, че са ме били харесали. Оттогава танците ми останаха като хоби.

- Още ли поддържаш това хоби?

- Не съм преставал. При всеки удобен случай танцувам - на сватби на приятели, на други празници. Миналата година дори се включих в концерта по случай 50-ата годишнина на "Пиринска китка". Бях един от инициаторите по организацията на юбилея, въпреки че тогава играех в Румъния. Свързахме се в интернет с някогашни танцьори, с ръководителите на ансамбъла и така се получи. Мислехме, че на нас, бившите, ще ни отпуснат 5 минути на сцената, а всъщност останахме доста повече и изиграхме не един, а три-четири танца от едно време.

- Кога успяхте да репетирате - ти в Румъния, останалите в България?

- Другите се събираха и репетираха в залата, а аз репетирах пред лаптопа в квартирата в Букурещ. Не беше много сложно, защото ние тези танци ги бяхме играли и аз продължавам да ги помня до ден-днешен, не мога да ги забравя. Една седмица преди концерта се прибрах в Благоевград и направихме спойката.

- Помогнаха ли танците във футболната ти кариера?

- Естествено. Както във футбола, при танците също се изисква спазване на дисциплина, режим, старание да научиш повече, работа в колектив. И при двете физическото натоварване е голямо. Хората спомогнаха да стана по-пъргав, по-отскоклив, придадоха специфичност на бягането ми почти на пръсти и развиха способността ми за по-бърза реакция.

- Сега, доколкото знам, съчетаваш футбола с учението?

- Има нещо вярно, но съм свикнал от малък. Средното си образование завърших в Икономиката, където изискванията са високи. Майка ми е учила там и тя ме насочи. Сега и сестра ми Елена е в това училище. В момента съм студент втори курс треньорски профил в Националната спортна академия. Доста ми е натоварена програмата. С оценките съм добре, но ми е трудно да посещавам лекциите, въпреки че съм на индивидуален план. Тези три седмици трябваше непрекъснато да съм в академията, но няма как да отсъствам от тренировки. Пътувам до София само когато имам свободен полуден и не толкова редовно, защото и това е уморително, а ни предстоят все важни мачове. Преподавателите по спортните дисциплини проявяват разбиране за отсъствията ми, но тези по биохимия, анатомия и биомеханика са по-взискателни и строги. Те са прави, защото утре, като станем треньори, трябва да сме подготвени за всички предизвикателства на професията.

- Как се озова в Румъния?

- Имам мениджър, който ми намери отбор от тяхната висша лига - "Конкордия", от едно предградие на столицата Букурещ. Изкарах там една година, която определено беше ползотворна във футболно естество. По-трудна ми беше адаптацията, все пак чужда страна, по-различни нрави, непознат език. Добре че имаше момчета от Македония и Сърбия, с които се разбирахме. Със съжаление ще кажа, че румънците са по-добре от нас във футбола. Гледат по-професионално на нещата, условията са по-добри, водещите им отбори са с бюджет като на "Лудогорец". Всеки един клуб там разполага със стадион с осветление, нещо, което у нас чак сега се опитват да наложат. Всеки мач се предава по телевизията, интересът от страна на феновете е по-голям в сравнение с България.

- Разбрах, че владееш няколко езика?

- Толкова, колкото да си изкарам боя /смее се/. В началото в Румъния ми дадоха списък със специфичните футболни термини, които задължително трябва да науча. Навън се оправях дотолкова, че да си поръчам ядене в ресторанта, да комуникирам за по-елементарни неща с хората. Справям се и с английския, но не мога да твърдя, че го владея перфектно.

- Като стана въпрос за трансфери, имаш ли идея накъде ще потеглиш през лятото?
- Нямам никаква представа, честно. Нека да приключи първенството, да си свършим работата с "Пирин" и да се спасим, после животът ще си покаже. Като на всеки футболист в България, целта е чужбина. Засега парите ми стигат, но тръгна ли да създавам семейство, ситуацията става съвсем различна. Не трябва да забравяме, че нашата професия е до време и не можем да я караме ден за ден до пенсия. Каквото и да си говорим, парите са важни.

- Имаш ли предпочитано първенство в Европа?

- Харесвам първенствата в Англия, Испания, Германия, по мое мнение те са най-силните. Но не мога да кажа - искам да играя там или там. Каквото ми предостави съдбата, това ще стане. Не обичам много да чертая планове за далечното бъдеще, защото много често това, което планираш, не се получава.

- Кой е любимият ти отбор в чужбина?

- Като малък имах любими отбори - "Манчестър Юнайтед", "Барселона". Сега, като по-голям и като човек, който се занимава с този спорт, нямам конкретни предпочитания и не се вълнувам толкова, а гледам на нещата професионално. Като изключим "Пирин", който винаги ще ми е на сърцето, нямам други пристрастия.

- Повечето футболисти от суеверие спазват някакъв ритуал преди мач. Твоят какъв е?

- Нямам някакъв специален ритуал. По-скоро не обичам в деня, в който имам мач, да ми се обаждат и да си говорим какво ще се случи или какво ще правим след това. Даже родителите ми не ми звънят да ми пожелят успех. Предпочитам да съм сам и да се концентрирам за предстоящия двубой.

- А как релаксираш след мач?

- Обикновено вкъщи. Трудно ми е да заспя, независимо дали съм победил или загубил. Самата умора не ти дава да заспиш. На следващия ден, особено ако ни дадат почивка, обичам да излизам с приятели. Не се лишавам от приятните за всеки млад човек неща, няма нищо лошо в това да отпразнуваш победа или рожден ден например. Емоцията трябва да се изживее, разбира се, без да се прекалява, поне аз така съм възпитан в моето семейство. Напоследък обаче почти не ми остава свободно време от лекции и упражнения. Иначе спазвам стриктно режим преди мач, независимо дали е важен или не. Не знам защо обаче всички гледат какво правят футболистите извън терена и коментират. Аз съм виждал и други спортисти да излизат или да ходят по дискотеки, но не съм чул някой да ги обсъжда.

- Какво се промени в "Пирин" с идването на треньора Наджи Шенсой?

- Първо, искам да кажа, че според мен, предвид нивото на футбола в България, не е толкова важно един отбор да разполага с изявени индивидуалисти, било технични или силови. По-важен е колективът и духът на отбора, всеки да е готов да помогне на другия. Това Шенсой очевидно го разбра и мисля, че успя да го постигне с "Пирин". След като дойде есента, първоначално загубихме случайно два мача, но после срещу най-силните взехме най-много точки.

- Какво ви говори в съблекалнята, как ви освобождава от напрежението?

- Набляга на положителните неща, казва ни да не се притесняваме, дава ни увере- ност, че можем да се справим, да си помагаме. Много добър тактик и мотиватор е. Страшно много харесвам това събиране на целия отбор в центъра на терена, което въведе непосредствено преди началото на мачовете. Така нагласата ни става съвсем различна.

- Ти започна като нападател кариерата си, как стана преквалифицирането ти в защитник?

- Дължа го на Шенсой в предишния му период начело на "Пирин". Прецени, че по-добрата позиция за мен е на поста десен защитник, и оттогава играя отзад. В "Локомотив" /София/ Емил Велев ме ползваше като централен бранител, сега съм ляв бек. За мен няма проблем. Надявам се натрупаният опит на повече постове да ми е от полза за вбъдеще.

- Не може да отминем темата за черното тото - има ли го, или е мит?

- Аз в такова нещо не съм участвал, просто при мен няма как да се случи. Но не мога да кажа на черното бяло и че не съществуват наредени мачове. Това важи не само за България, а за целия свят. Дори на ниво Шампионска лига, когато се получи някаква изненада, излиза на преден план черното тото. За да се говори непрекъснато, явно че съществува. Но не може зад всеки изненадващ резултат да се търси нещо гнило.

- "Пирин" също бе поставен под подозрение за победата срещу "Славия"?

- Ето, това вече не го приемам. Ние толкова я чакахме тази победа, още от декември, толкова се борихме и се трудихме да я постигнем, а когато го направихме, тръгнаха всякакви приказки, което доста ни разочарова. Смея да твърдя, че спечелихме честно. На някого като толкова му се иска да търси нередности, да вземе да го докаже, а не да говори без факти. Ние вътрешно си знаем какво ни е коствало да бием и се радваме, но не ни е приятно да омаловажават труда ни и да ни обвиняват в нещо, което не сме направили.

- Заслужава ли отборът мястото си в групата на майсторите?

- Абсолютно. Най-малкото го показаха последните двубои. Взехме точка срещу "Черно море", но секунди не ни стигнаха за три, после победихме третия "Славия", направихме равен с борещия се за Лига Европа "Берое" в един от най-добрите ни мачове тази пролет.Струма