Опашки за саниране се извиха пред кметствата на областните градове

Дълги опашки от желаещи да участват в програмата на правителството за безплатно саниране на апартаменти се извиха пред кметствата в цяла България. В община Благоевград вече има създадени 15 сдружения, които ще кандидатстват, а в момента се обработват данните на още 30 кооперации. 8 заявления вече са подадени и в Монтана, където само на първата разяснителна среща са дошли над 150 души. А в Добрич, например, всеки ден на гишетата има по 15-20 запитвания за програмата.

От няколко седмици народни представители от ГЕРБ, както и кметове активно разясняват програмата, както и нужните документи и действия, които собствениците на апартаменти трябва да предприемат, за да се възползват от безплатното саниране, пише "Стандарт".

Пред тях обаче седят няколко проблема, жалват се те. Единият от тях е процедурата, по която се кандидатства, и нужната документация. Затова от Брезник например са си наели адвокат, който да им движи делата. Жителите там прочели, че първите подали документи ще са и първи по право за ремонтите. И затова наели юриста, който бързо да се справи с документацията. Самата процедура се обяснява непрекъснато по места от кметовете и депутатите. В Благоевград обаче се опитват да решат проблема и по друг начин - образец на заявлението ще бъде на разположение на гражданите в Културно-информационния център, в Областния информационен център, на табло в общината и дори и на страницата на Благоевград във Фейсбук.

Кметове от цяла България пък се ангажират да помагат с намирането на собственици на апартаменти, които обаче в момента са в чужбина или в някой друг град в страната. Това става по съвет на регионалния министър Лиляна Павлова. С тази задача са се наели и домоуправителите, които собственоръчно издирват бившите си съседи и звънят из Франция, Германия и Америка. Трудно се навивали и пенсионери, които не вярвали, че ще им излезе безплатно.
Хората във Велико Търново посочват, че голям плюс при събирането на съгласие е фактът, че държавата реши да издаде безплатно и паспорта за панелните жилища. Тези които са се колебаели дали да се включат в програмата, склонявали едва когато разберат, че ако сега не се възползват от това, ще се наложи след няколко години да направят за своя сметка паспорта, който излиза между 1000 и 2000 лева.

Освен разяснителните срещи кметовете по места вече са пуснали и безплатни "горещи" телефони, на които гражданите ще могат да получават информация за цялата процедура. В някои общини като Благоевград, например, срещи с експерти се правят по 3-4 дни в седмицата.

Засега обаче хората от бранша отказват коментари, като основно дори изразяват притеснения, че проектът няма да стимулира бизнеса по места. Собственици на строителни фирми от Добрич изразяват опасения, че чрез обществените поръчки отново ще бъдат наети мастити фирми, а местните биха се уредили с обекти единствено като подизпълнители на ниски цени, което пък ще доведе до понижаване на качеството на работа, защото на практика изпълнителите на обектите ще бъдат принудени да купуват по-нискокачествени материали.