Омикрон се крие между празниците, плъзва за Богоявление, носи петата вълна за Свети Валентин

Новият вариант на коронавируса – Омикрон, се крие между празниците. Това прогнозираха експерти пред „Телеграф“. Ако не бъде доказан до Коледа, щамът вероятно ще се разпространява тайно, защото през почивните дни много по-малко хора ще се изследват и лабораториите няма да изпращат достатъчно проби за целогеномно секвениране. Освен това се очаква много българи, които работят и живеят в чужбина, да се завърнат за празниците, което значително повишава риска от внос. Опитът до момента показва, че когато се събират повече неработни дни, новорегистрираните случаи значително намаляват, а причината затова е и по-бавното им регистриране в Националната здравноинформационна система. Така в периода от 24 до 28 декември е малко вероятно вариантът да бъде засечен. „Системата за ранно предупреждение на Витанов показва, че Омикрон все още не е в България или ако го има, е скрит. До Коледа остават десетина дни. Дори и да влезе по празниците или между тях, най-вероятно ще засечем новия вариант през януари, след Йордановден. Дотогава той вече ще е плъзнал, но още няма да се е усетило осезаемо“, коментира пред „Телеграф“ математикът от БАН проф. Николай Витанов.

На база данните от Южна Африка проф. Витанов е направил изчисления, като е отчел и възрастовата структура на нашето население. „Все още обаче е рано за точни прогнози. Това, което знаем до момента, е, че новият вариант е бързак. Настоящият доминиращ вариант Делта измести предшественика си Алфа за около 5-6 седмици. Сега очакваме Омикрон да измести Делта за 3-4 седмици. Това означава, че след като се появи около Богоявление, до края на януари или първата седмица на февруари, вече ще е доминантен и ще започне дифузното разпространение“, обясни още проф. Николай Витанов. Очакванията са, че в средата на февруари, около Свети Валентин, ще се надигне петата епидемична вълна у нас. Това време обаче може да се окаже недостатъчно за „почивка“ на здравната система. „Колкото и да се разтовари системата, няма да стигнем нивата от края на юли и началото на август, когато активните случаи бяха 7-8 хиляди, а хоспитализираните около 800. В момента активните случаи са над 90 000, в болници са над 5000. До края на годината случаите може да паднат още и да станат около 80 хил., януари може да стигнат и до 60 хил. Но това е далеч от разтоварването преди четвъртата вълна, така че Омикрон ще го посрещнем с много по-натоварена здравна система, отколкото при Делта“, коментира математикът от БАН.

По отношение на смъртните случаи данните до момента показват, че Омикрон е много по-заразен, но протича по-леко. Според проф. Витанов обаче това не означава, че ще има по-малко жертви на новия вариант. „Винаги казвам, че 4% смъртност от 1000 заразени е по-малко от 3% смъртност на 2000 заразени или 1% на 5000 заразени“, обяснява експертът. Според него около Нова година дневният брой на жертвите у нас ще падне до 50-60. Спадът може да продължи и в първите дни на януари, след което ще започне нов ръст.

Експертите обаче предупреждават, че до момента информацията за Омикрон е крайно недостатъчна. „Знаем, че има голяма заразност, знаем, че ваксинирани и преболедували го хващат, знаем, че бустерът намалява вероятно риска от заразяване и тежко протичане, но не знаем нищо за клиничната картина и епидемиологията (засягане на възрастови групи, рискови, статистика за преболедували и техните съпътстващи заболявания). Тази информация е много важна, за да се планират точно следващите стъпки“, обяснява ръководителят на лаборатория в Берн д-р Аспарух Илиев. По думите му в момента Европа е в позиция на изчакване по повод на Омикрон, но основен приоритет е поставянето на трета – бустерна доза, защото това е единственото, което осигурява известна защита срещу новия вариант.

В България подсилваща ваксина са си поставили под 169 000 души. Освен това у нас бустерната доза е позволена 180 дни след втората, докато в много други страни този период беше съкратен и желаещите могат да се имунизират с интервал от три месеца между втора и трета игла. От Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) също потвърдиха, че бустерът, приложен 3 месеца след последната доза, е напълно безопасен и много ефективен. Ето защо много експерти настояват срокът и в България да бъде променен. На този етап обаче системата отхвърля желаещите да си поставят подсилващата доза по-рано. За онези пък, които са се ваксинирали с еднодозовата „Янсен“, разликата в чужбина е още по-кратка – само четири седмици, докато у нас отново е шест месеца. Друг проблем, за който алармират родители, е, че системата отказва да регистрира и непълнолетни за бустер. „Дъщеря ми е на 17 години. Искахме да й поставим трета доза, за да може спокойно да ходи на училище, да се готви за матури, да пътува, тъй като ще кандидатства и в чужди университети. Но от пункта ни върнаха. Нямала право на подсилваща ваксина, защото не е навършила 18 години“, разказа пред „Телеграф“ Катя Петкова.

Макар информацията за Омикрон все още да не е достатъчна, данните показват, че той предизвиква по-ранни симптоми, отколкото предишните варианти. Към 7 декември 2021 г. новият щам на коронавируса е потвърден в 57 държави. Основно обаче се разчита на данните от ЮАР, където Омикрон бе доказан за първи път. Според д-р Анжелик Кутзи, председател на Южноафриканската медицинска асоциация, хората търсят по-късно лекарска помощ, защото симптомите, които предизвика варианта, са много обичайни. Главоболие, силна умора и болки в мускулите били основните оплаквания на пациентите. Към момента при Омикрон не се наблюдават загуба на вкус и мирис, нито пък понижаване на сатурацията.

Експертите от Националния център по заразни и паразитни болести търсят варианта Омикрон в средно 200 проби на ден. Според заповед на здравния министър лабораториите в страната са длъжни да изпращат 10% от положителните проби за целогеномно секвениране. В Националната референтна лаборатория пробите се поставят в машина, а след като резултатите са готови, те се анализират и от специална компютърна програма. Проблемът е, че на секвениране подлежат само положителните проби от PCR тестове, но не и от бързите антигенни тестове, които са много по-често използвани у нас. Така например само в денонощието от петък до събота с писиар са се изследвали 3124 души, от които 457 са заразени. С антигенни тестове обаче са изследвани 26 827 души, от които 616 заразени