Окончателно! Парламентът реши - без реклама на хазарт във всички медии!
Окончателно!
Рекламата на хазарт в медиите, включително телевизии, новинарски сайтове и печатни медии, се забранява.
Това реши парламентът днес на извънредно заседание, след като приеха на второ четене с промени в Закона са хазарта.
Забраната беше предложена миналата седмица от Теменужка Петкова от ГЕРБ и председателя на бюджетната комисията Йордан Цонев от ДПС. Приетият днес закон влиза в сила 3 дни след обнародването си.
Изключение от всичко прието ще има само за игрите на Българския спортен тотализатор, защото то задължително разпределя печалбите си за спорт и култура, а не разполага с тях по своя преценка като частните оператори.
Срещу закона се обявиха медийни и браншови организации на хазартните оператори, които твърдяха, че ограничаването на рекламата на хазарта ще доведе до увеличаването на активността на нелицензирани сайтове, което респективно намалява възможността на държавата да събира данъци и такси от хазартна дейност, както и да осигури защита на тези потребители. Против промените се обявиха и спортни федерации, с мотива, че така ще загубят спонсори и финансиране за спорта.
По-рано днес депутатите от Бюджетната комисия на второ четене решиха, че реклама на хазарт не може да има в никакви медии - печатни, онлайн, радиа и телевизии. В допълнение, рекламирането на хазарт на билбордове не може да става на по-малко от 300 м от учебни заведения, в тях не може да се посочват никакви числа и също 10% от площта им трябва да е заета с надписи, предупреждаващи, че хазартът може да доведе до зависимост.
Ограничението за рекламиране не важи единствено за държавното тото, което бе аргументирано с мотива, че компанията е длъжна да разпределя печалбата си за разходи за спорт и здраве, което не е валидно за частните оператори.
Друго изключение е спортната екипировка и съоръжения, с изключение на тези за деца.
Депутатите решиха още, че Съветът за електронни медии ще следи за забранена реклама на хазарт в медиите и ще подава сигнал до Националната агенция за приходите. Тя на свой ред, позовавайки се на европейски регламент по въпроса, може да ги спре за нарушението, но спирането трябва да е разрешено от съда.
Вносителите на проекта бяха предвидили всякакъв вид хазартни зали да не може да действат в населени места с до 5 000 души население. При второто четене прагът бе вдигнат на 10 000 души, като действащите оператори ще имат 3 години да се съобразят със забраната. Йордан Цонев, ДПС, обясни, че това е така, защото инвестициите в такива места са големи и ако се налага веднага да затворят, държавата ще бъде успешно осъдена да плати за това. Подчерта, че това важи особено в случаите, в които остават повече години до изтичането на действащия лиценз.
Ограничението за брой население не важи за националните курорти и за селищата, намиращи се до 30 км от граничните пунктове.
Достъпът на непълнолетни до покупката на предплатени ваучери за онлайн залагания и захранването на сметки за целта чрез пощенски запис е записано също като ограничение. Депутатите решиха и че в списъка към НАП, в който хазартно зависими сами се вписват, за да не могат да играят, ако влязат в игрална зала, служебно ще бъдат вписвани и хора, получаващи социални помощи, както и такива под запрещение. Самовписалите се пък ще могат не по-рано от месец по-късно писмено да заявят желание да се отпишат. Не бе прието предложението този срок да е 2 години, което Цонев обясни с това, че отказването от хазарт със забрани не става и няма смисъл да е толкова дълъг срокът. Сравни и това предложение с това, че е все едно да се забрани на магазините и заведенията да продават алкохол на алкохолиците.
По предложение на депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България" бе прието, че лицензираните хазартни оператори ще трябва да поддържат 750 хил. лв. инвестиции в регионите, в които са, за целия период на лиценза. Йордан Цонев обясни, че когато тези вложения не са в сгради, а в капитал, често след получаване на лиценза се пренасочвали, а с този текст тази възможност се премахва. Беше прието и че приходите от бонуси няма да се признават за разходи при данъчното облагане на фирмите.
С други текстове се предлага хазартните оператори, без БСТ, да изплащат печалби до 10 хил. лв. незабавно, а ако са над тази сума - в първия работен ден след печалбата. Аргументът за този текст бе обяснен с това, че сега игралните зали изплащали до 5 хил. лв., като принуждавали играчите да идват още няколко пъти, за да си получат останалите суми, при което често те били проигравани и до изплащане не се стигало.
Приетите поправки трябва да бъдат гласуване в пленарната зала днес.
В началото на заседането депутатите гласуваха размяна на точките в дневния ред.
Като първа точка парламентът реши да разгледа на второ гласуване промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с които се отменя алтернативният данък за доходи от събиране на диворастящи гъби и плодове, включително и на лечебни растения. Законопроектът е внесен от Йордан Цонев (ДПС) и Теменужка Петкова (ГЕРБ - СДС).
Втора точка остава второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от Теменужка Петкова (ГЕРБ - СДС) и Йордан Цонев (ДПС).
След това са предвидени първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица и второ гласуване на Законопроект за ратифициране на международен договор за Изменение и допълнение № 2 на международен договор (LOA) BU-D-SAB „Самолети F-16 Block 70 и свързана с тях поддръжка“ (F-16 Block 70 aircraft and associated support) по програмата на САЩ за чуждестранни военни продажби (Foreign Military Sales-FMS).
В началото на заседанието в процедура по начина на водене Явор Божанков от "Продължаваме промяната - Демократична България" поиска в дневния ред да бъде включена декларация във връзка с това, че на територията на страни членки се извършват диверсионни действия, зад които по думите му стои руската страна.
В наалото на заседанието бяха изчетени декларации от името на парламентарни групи.
Очаквайте подробности!