Окончателно: Благоевградският прокурор Райна Бачева е освободена от съдебната система заради врачката Гюлшен
02 Май 2024 | 10:00
0 коментара
Общество
Благоевград
Благоевградският прокурор Райна Бачева, осъдена за склоняване на своя колежка да прекрати дело срещу врачката Гюлшен, вече окончателно е освободена от съдебната система. Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отхвърли жалбата на обвинителката срещу решението на Прокурорската колегия, с което е уволнена поради осъждането ѝ, независимо от факта, че е поискала възобновяване на наказателното дело срещу нея, пише lex.bg.
На 6 юли 2023 г. Върховният касационен съд (ВКС) остави в сила присъдата на апелативните съдии, с която Бачева е осъдена условно на 6 месеца затвор с 3-годишен изпитателен срок заради това, че е склонявала своя колежка да прекрати дело срещу врачка, както и за осуетено разследване за инцидент на пътя.
Пет дни по-късно – на 11 юли, Бачева внася в Прокурорската колегия искане да бъде освободена от съдебната система. На 21 юли с.г. тя подава още една молба за напускане като посочва, че от медиите научила за влязлото в сила осъдително решение срещу нея.
След три дни – на 24 юли, следва трета молба от Бачева, този път вече не иска да напуска, а моли Прокурорската колегия да отложи освобождаването ѝ, защото е поискала възобновяване на наказателното дело срещу нея, както и искане за спиране на изпълнението на присъдата. На 25 юли Комисията за атестирането и конкурсите е разгледала първите две молби – за напускане, като взема решение да предложи на Прокурорската колегия да ги остави без уважение.
На следващия ден – 26 юли, се провежда заседание на ПК, на което се вземат няколко решения във връзка с Райна Бачева. Най-напред колегията оставя без уважение подадените от нея две оставки, както и молбата за отлагане на решението за освобождаването ѝ заради искането за възобновяване на делото, а след това единодушно решава да я уволни заради влязлата в сила осъдителна присъда.
Бачева обжалва решенията пред ВАС, където са образувани две дела. Едното е за двете оставки, а другото е за освобождаването ѝ и отказа този въпрос да бъде отложен. Първото е спряно, докато не приключи второто, по което сега тричленен състав с председател Сибила Симеонова и членове Юлия Тодорова (докладчик) и Росица Чиркалева, отхвърля жалбата на Бачева.
ВАС посочва, че с влизането в сила на 6 юли 2023 г. осъдителна присъда са налице предпоставките на чл. 165, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), според който магистрат се освобождава от длъжност с влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление.
В конкретния казус към датата на решението на Прокурорската колегия са изпълнени предпоставките на чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, посочва ВАС и допълва, че въпросното решение е прието в условията на обвързана компетентност. Това е така, защото след влизане в сила на осъдителната присъда, за Райна Бачева не съществува правна възможност да продължи да осъществява правомощията си като прокурор, казва тричленният състав.
Що се отнася до подадените от нея оставки преди решението на ПК за освобождаването ѝ, ВАС пояснява: „Осъдителната присъда на Апелативен съд София е влязла в сила преди подадените молби на Бачева на основание чл. 166, ал. 1 ЗСВ, поради което към дата 11 юли 2023 г. за жалбоподателката вече е бил осъществен съставът на чл. 165, ал. 1, т. 3 ЗСВ. Кадровият орган не е имал правомощие да избира на кое от двете основания – чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ или чл. 165, ал. 1, т. 3 ЗСВ да освободи от длъжност „прокурор“ жалбоподателката Бачева. Установените в темпорален аспект фактически обстоятелства, касаещи последователното настъпване на различни основания за освобождаване от длъжност на магистрата, обосновават и приетото от административния орган решение за освобождаването ѝ в условията на обвързана компетентност“.
ВАС приема, че решението на колегията е законосъобразно, в съответствие с материалния закон и без данни за превратно упражнена оперативна самостоятелност.
Правните последици от приетото решение на ПК на ВСС, които са потестативни, настъпват автоматично в правната сфера на лицето. В подкрепа на изложените вече съображения за материална законосъобразност на оспореното решение и предвиденото в чл. 129, ал. 3, т. 3 от Конституцията. В последно посочения текст е въведено същото изискване като в чл. 165, ал. 1, т. 3 ЗСВ, касаещо едно от задължителните условия за освобождаване от длъжност на магистратите. Настъпването на визирания в чл. 165, ал. 1, т. 3 ЗСВ юридически факт с правно значение, свързан с наложеното на магистрата наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление по смисъла на НК, е абсолютна материалноправна пречка за заемането на магистратска длъжност“, казва още ВАС.
Върховните съдии допълват, че колегията законосъобразно не е отложила решението за освобождаването на Бачева заради искането ѝ наказателното дело да бъде възобновено. ВАС казва, че чл. 422 и сл. от НПК предвижда извънреден способ, след като присъдата вече е влязла в сила.
„При съобразяване с мотивите на Решение № 10 от 15 ноември 2011 г. на КС по к.д. № 6 от 2011 г. съдът счита, че с приетото решение на ПК на ВСС в най-висока степен ще бъде защитим общественият интерес, доколкото лицето ще преустанови изпълнението на магистратска длъжност, тъй като постановената осъдителна присъда е в противоречие с императивните изисквания на чл. 162, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗСВ, където е посочено, че магистратът следва да притежава необходимите нравствени и професионални качества. Посочените съображения обосновават и съответствието на акт с целта на закона“, пояснява ВАС.
Съдът посочва, че е недопустима жалбата на Бачева срещу решението, с което е отказано отлагане на освобождаването ѝ от длъжност. Това е така, защото то не носи белезите на индивидуален административен акт и с този акт не се създават права или задължения, нито непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на Бачева, заявява ВАС.
Процесуалното право на осъдения с влязла в сила присъда да иска възобновяване на наказателното дело по реда на чл. 422 и сл. НПК е свързано с неговото право на защита. Но, тази хипотеза, не е предвидена нито в Конституцията, нито в специалния ЗСВ, като изключващо правно основание магистратът да не се освобождава от длъжност на основание чл. 165, ал. 1, т. 3 ЗСВ. С решението против отлагането следователно не се засягат права и законни интереси на жалбоподателката, извън тези във връзка с настъпване на конститутивните правни последици от взетото решение, с което тя е освободена от длъжност „прокурор“, казва тричленният състав.
В тази част решението на ВАС може да бъде обжалвано, в останалата е окончателно.
На 6 юли 2023 г. Върховният касационен съд (ВКС) остави в сила присъдата на апелативните съдии, с която Бачева е осъдена условно на 6 месеца затвор с 3-годишен изпитателен срок заради това, че е склонявала своя колежка да прекрати дело срещу врачка, както и за осуетено разследване за инцидент на пътя.
Пет дни по-късно – на 11 юли, Бачева внася в Прокурорската колегия искане да бъде освободена от съдебната система. На 21 юли с.г. тя подава още една молба за напускане като посочва, че от медиите научила за влязлото в сила осъдително решение срещу нея.
След три дни – на 24 юли, следва трета молба от Бачева, този път вече не иска да напуска, а моли Прокурорската колегия да отложи освобождаването ѝ, защото е поискала възобновяване на наказателното дело срещу нея, както и искане за спиране на изпълнението на присъдата. На 25 юли Комисията за атестирането и конкурсите е разгледала първите две молби – за напускане, като взема решение да предложи на Прокурорската колегия да ги остави без уважение.
На следващия ден – 26 юли, се провежда заседание на ПК, на което се вземат няколко решения във връзка с Райна Бачева. Най-напред колегията оставя без уважение подадените от нея две оставки, както и молбата за отлагане на решението за освобождаването ѝ заради искането за възобновяване на делото, а след това единодушно решава да я уволни заради влязлата в сила осъдителна присъда.
Бачева обжалва решенията пред ВАС, където са образувани две дела. Едното е за двете оставки, а другото е за освобождаването ѝ и отказа този въпрос да бъде отложен. Първото е спряно, докато не приключи второто, по което сега тричленен състав с председател Сибила Симеонова и членове Юлия Тодорова (докладчик) и Росица Чиркалева, отхвърля жалбата на Бачева.
ВАС посочва, че с влизането в сила на 6 юли 2023 г. осъдителна присъда са налице предпоставките на чл. 165, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), според който магистрат се освобождава от длъжност с влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление.
В конкретния казус към датата на решението на Прокурорската колегия са изпълнени предпоставките на чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, посочва ВАС и допълва, че въпросното решение е прието в условията на обвързана компетентност. Това е така, защото след влизане в сила на осъдителната присъда, за Райна Бачева не съществува правна възможност да продължи да осъществява правомощията си като прокурор, казва тричленният състав.
Що се отнася до подадените от нея оставки преди решението на ПК за освобождаването ѝ, ВАС пояснява: „Осъдителната присъда на Апелативен съд София е влязла в сила преди подадените молби на Бачева на основание чл. 166, ал. 1 ЗСВ, поради което към дата 11 юли 2023 г. за жалбоподателката вече е бил осъществен съставът на чл. 165, ал. 1, т. 3 ЗСВ. Кадровият орган не е имал правомощие да избира на кое от двете основания – чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ или чл. 165, ал. 1, т. 3 ЗСВ да освободи от длъжност „прокурор“ жалбоподателката Бачева. Установените в темпорален аспект фактически обстоятелства, касаещи последователното настъпване на различни основания за освобождаване от длъжност на магистрата, обосновават и приетото от административния орган решение за освобождаването ѝ в условията на обвързана компетентност“.
ВАС приема, че решението на колегията е законосъобразно, в съответствие с материалния закон и без данни за превратно упражнена оперативна самостоятелност.
Правните последици от приетото решение на ПК на ВСС, които са потестативни, настъпват автоматично в правната сфера на лицето. В подкрепа на изложените вече съображения за материална законосъобразност на оспореното решение и предвиденото в чл. 129, ал. 3, т. 3 от Конституцията. В последно посочения текст е въведено същото изискване като в чл. 165, ал. 1, т. 3 ЗСВ, касаещо едно от задължителните условия за освобождаване от длъжност на магистратите. Настъпването на визирания в чл. 165, ал. 1, т. 3 ЗСВ юридически факт с правно значение, свързан с наложеното на магистрата наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление по смисъла на НК, е абсолютна материалноправна пречка за заемането на магистратска длъжност“, казва още ВАС.
Върховните съдии допълват, че колегията законосъобразно не е отложила решението за освобождаването на Бачева заради искането ѝ наказателното дело да бъде възобновено. ВАС казва, че чл. 422 и сл. от НПК предвижда извънреден способ, след като присъдата вече е влязла в сила.
„При съобразяване с мотивите на Решение № 10 от 15 ноември 2011 г. на КС по к.д. № 6 от 2011 г. съдът счита, че с приетото решение на ПК на ВСС в най-висока степен ще бъде защитим общественият интерес, доколкото лицето ще преустанови изпълнението на магистратска длъжност, тъй като постановената осъдителна присъда е в противоречие с императивните изисквания на чл. 162, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗСВ, където е посочено, че магистратът следва да притежава необходимите нравствени и професионални качества. Посочените съображения обосновават и съответствието на акт с целта на закона“, пояснява ВАС.
Съдът посочва, че е недопустима жалбата на Бачева срещу решението, с което е отказано отлагане на освобождаването ѝ от длъжност. Това е така, защото то не носи белезите на индивидуален административен акт и с този акт не се създават права или задължения, нито непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на Бачева, заявява ВАС.
Процесуалното право на осъдения с влязла в сила присъда да иска възобновяване на наказателното дело по реда на чл. 422 и сл. НПК е свързано с неговото право на защита. Но, тази хипотеза, не е предвидена нито в Конституцията, нито в специалния ЗСВ, като изключващо правно основание магистратът да не се освобождава от длъжност на основание чл. 165, ал. 1, т. 3 ЗСВ. С решението против отлагането следователно не се засягат права и законни интереси на жалбоподателката, извън тези във връзка с настъпване на конститутивните правни последици от взетото решение, с което тя е освободена от длъжност „прокурор“, казва тричленният състав.
В тази част решението на ВАС може да бъде обжалвано, в останалата е окончателно.