Огромен астероид преминава покрай Земята
На 21 март покрай Земята ще премине най-големият астероид, който ще се доближи до планетата за годината, съобщи преди дни НАСА. Той ще се движи със скорост от 124 000 километра в час и на разстояние, равняващо се на пет пъти това между Земята и Луната.
Астероидът 2001 FO32 е с размери около половин километър и ще премине около 18:03 ч. българско време, уточни пред БТА Пенчо Маркишки от катедра “Астрономия” във Физическия факултет на Софийски университет “Св.Климент Охридски” и физик от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория на БАН. Скоростта му спрямо Земята е 34.4 км в секунда, като обикновено повечето близко преминаващи астероиди са с относителни скорости 7 – 13 км/секунда.
“Космическа скала с размери половин километър, от разстояние 2 млн. км, няма как да се види с невъоръжено око”, уточнява Маркишки. Той пояснява, че обикновено тези обекти се наблюдават от фотографи, като с добър любителски телескоп биха могли да бъде заснети във вид на преместваща се малка точица на фона на звездите. “Но това общо взето не е атрактивна снимка – като например монтажите от холивудските филми”, казва Маркишки.
Много по-близо до Земята в 06:47 ч. българско време на 16 март премина друг астероид – 2021 EQ3 с размери между 16 и 36 метра, посочва физикът и уточнява, че близките преминавания на астероиди не са голяма рядкост.
През 2021 г. ще има четири затъмнения – две лунни и две слънчеви, но нито едно от тях няма да може да се наблюдава от България. Пълното лунно затъмнение на 26 май ще е видимо от Тихоокеанския регион, оттам ще може да се наблюдава и частичното лунно затъмнение на 19 ноември 2021 г. На 10 юни от Северна Канада – о. Елсмиър, от Гренландия и Източна Русия пък ще може да се види пръстеновидно слънчево затъмнение.
Българите в антарктическата база на СУ на остров Ливингстън обаче ще имат шанс да наблюдават на 4 декември пълно слънчево затъмнение, което ще е видимо само от Антарктика. “То ще се наблюдава като частично слънчево затъмнение с 95% покритие на слънчевия диск от Луната, от българската антарктическа база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън”, уточнява Маркишки.
От по-забележителните явления от България тази година ще можем “удобно да наблюдаваме” максимума на метеорния поток Персеиди в нощта на 12 срещу 13 август 2021 (около полунощ) – с активност около 100 метеора за час. Добри ще са условията за наблюдение и на максимума на втория най-активен метеорен поток в годината – Геминиди, на 14 декември преди разсъмване, чиято активност е от същия порядък”, казва физикът.
Той уточнява, че в ясните вечери до края на зимата и през пролетта ще може да се наблюдава планетата Марс, която сега е лесно видима в съзвездието Бик (Телец). През летните и есенните месеци ще могат да се наблюдават удобно планетите Венера (като Вечерница), Юпитер и Сатурн – веднага след свечеряване, в посока юг – югозапад.
Маркишки държи да обърне внимание не само на любителите астрономи, че планетите от Меркурий до Сатурн включително са достъпни за наблюдение с невъоръжено око, във вид на ярки звездоподобни обекти. “Тъкмо затова тези планети са известни още от древността. Телескоп с увеличение поне 80-100 пъти ни е нужен, когато искаме да направим детайлни наблюдения на планетите – например да разгледаме ивиците на облачните системи в атмосферата на Юпитер и неговите 4 най-ярки Галилееви спътника, или пръстенът на Сатурн, фазите на Венера, материците и белите полярни шапки на Марс, или кратерите по Луната”, съветва астрономът.