Обидимският манастир пази спомена за убийството на поп!

Обидимският манастир „Рождество на Пресвета Богородица, св. Пантелеймон и св. Атанасий“ или както народът го нарича „Св. Пантелеймон“ или „Св. Пантелей“ пази спомена за жестоко убийство на свещеник по време на разкола в Българската православна църква.

Разколът започва през 1992 г., когато е създаден алтернативен синод, за чийто наместник е избран митрополит Пимен. През 1996 г. алтернативният синод свиква църковно-народен събор, който избира дядо Пимен за патриарх. Духовенството се разделя на две – едни поддържат патриарх Максим, а останалите – Пимен. Започва дългогодишна война за всичко – за имотите, за манастирите и църквите, за свещоливницата, дори за Синодалната палата. Формално духовенството е разделено на „червено“ и „синьо“, зад които неофициално стоят основните партии в страната, но политиците само подтикват служителите на Бог да водят икономическа война помежду си.

Такава е обстановката, такъв е фонът, на който край женския манастир „Св. Пантелеймон“ е извършено жестоко убийство с поругаване на свещеник. Причината – борба между двата синода кой да владее манастира и земите му.

Духовната обител се намира в местността Панчовица, наричана в по-ново време още Долния орел, на малко повече от 4 км от с. Обидим и на 3,5 км от Добринище.

Престъплението

До 2001 г. “Свети Пантелеймон” и имотите му се стопанисват от алтернативния синод. Със своите над 370 дка земя манастирът е апетитен залък за всички. В края на юли 2001 г. по време на църковния празник на манастира представители на двата синода едва не се сблъскват в спор за собствеността и ползването на манастирските имоти.

На 15 юли 2002 г. хора на Неврокопския митрополит Натанаил нахлуват в манастира и сменят бравите на вратите, за да настанят монахиня и болната й сестра. Към 18 ч. на 21 юли 76-годишният отец Стефан Камберов от алтернативния синод уведомява дежурния офицер в полицията в Банско, че в знак на протест срещу насилственото превземане на светата обител обявява гладна стачка, която ще проведе в двора на манастира. Към 22 ч. той пристига там, но противниковите свещеници го гонят навън. Те веднага търсят помощ от други от околностите, тъй като решават, че хората на алтернативния синод се готвят да атакуват манастира.

Към 23,30 ч. пристигнат десетина души от Добринище, Банско и Якоруда. Те опитват да убедят отец Стефан да си иде, но той отказва. Оставят го с три одеяла на портала и сякаш нещата се успокояват. След около два часа на мотор пристига отец Малин Сакарев от Добринище. Според свидетели той е бил пиян и носел със себе си и бутилка мастика. Сяда да си допие заедно с клисаря Борис Еринин, баща на свещеник. Уплашен от нашествието, отец Стефан си събира багажа и потегля към Добринище. След него обаче тръгват Борис Еринин и Малин Сакарев. По средата на пътя между манастира и селото те го настигат, пребиват го до смърт с тояги, свалят му расото, събуват му панталоните и го зарязват окървавен и гол в крайпътната канавка. След това Еринин се връща в манастира, а Малин Сакарев – в Добринище.

Отец Малин Сакарев от Добринище.

Свидетели

Призори тялото на отец Камберов е открито. Край манастира има катун и по-късно роми дават показания, че са чули виковете на насилвания и убиван свещеник Стефан: “Не ме бий! Недей!”. Според свидетелите и аутопсията свещеникът е бил мъчен и насилван жестоко.

Арест

На 23 юли 2002 г. са арестувани отец Малин Сакарев и клисаря Борис Еринин. Започват брожения за отнемане на духовния сан на митрополит Натанаил и за разпопване на хората му. След продължително мълчание патриарх Максим публично порицава убийството на отец Стефан, но Светият синод категорично отказва да отлъчи от редовете си Натанаил и “воините” му.

Процесът

Според обвинителния акт отец Малин Сакарев и клисарят Борис Еринин трябва да бъдат съдени за умишлено убийство, извършено с особена жестокост. Отец Стефан Камберов е починал бавно и мъчително от тежки наранявания, сред които и 5 счупени ребра. Благоевградската окръжна прокуратура иска по 17 г. затвор за тях. Оказва се, че по време на разследването са изчезнали важни веществени доказателства, сред които и ДНК експертизи. На 10 юли 2006 г. Окръжен съд – Благоевград, признава за виновни двамата подсъдими, но обявява, че не са искали да убиват свещеника, а само да го накажат, обаче му нанесли фатална телесна повреда. Клисарят получава 5,5 г. затвор, а свещеникът – 4,5 г. затвор за убийство по непредпазливост.

Присъдата взривява обществото, но решението на съда е факт. Твърди се, че при произнасянето на присъдата съдия от петчленния състав казва: „Истинският съдник е друг – Този, който е над нас и вижда това, което правим. Ние подходихме със смирение и боязън към делата на свещениците“.

Двамата изтърпяват наказанията си в затворническото общежитие в Казичене при лек режим, защото нямат предишни осъждания и характеристиките им са добри.

След като излиза от затвора, Борис Еринин разказва своята версия пред „Топпреса“, като твърди, че не е убиец, а отец Стефан Камберов бил изпратен в манастира от „своите“, за да бъде пожертван.

Краят

На 21 юли 2004 г. е проведена полицейска акция „Расо“, която връща на Светия синод храмовете, отнети от разколниците. През 2010 г. алтернативният синод праща писмо до Светия синод, в което се обявява за помирение и единство с каноничната Църква. На 26 ноември 2012 г. главата на алтернативния синод митрополит Инокентий прави изявление, че се връща в лоното на БПЦ като епископ Крупнишки. На 11 декември 2012 г. Светият синод го приема в лоното на БПЦ. /Телеграф