Обединението в ляво е обречено да се случи и да представи своя разказ за бъдещето на България
Голямата новина за левицата е готвещото се обединение между БСП и АБВ на Георги Първанов, „Движение 21“ на Татяна Дончева и „Нормална държава“ на Георги Кадиев.
Опитни политици, с богата политическа биография, започнала от „голямата къща“ - социалистическата партия. После драматични житейските обрати ги завъртяха в тайфуна на противопоставянето и всеки тръшна зад гърба си вратите на общата къща. Тръгнаха си обидени, но и нанесоха обиди на партията-майка и години наред не поглеждаха към „Позитано“ 20.
Защо сега се обединяват?
Отговорът е лесен – защото за левицата ножът опря до кокал. Защото никой от тях не успя да надскочи ръста на партията, от която е произлязъл, а в същото време късаше от нея избиратели. На последните избори БСП се срина до трето място и под 500 000 гласа, АБВ взе едва 15 000 гласа, Георги Кадиев не участва във вота, а обединението „Изправи се! Мутри вън!“, в което участваше „Д21“ влезе в парламента почти на ръба – с 4,72% и близо 151 000 гласа.
Оттук нататък безконтролното свличане в бездната можеше да продължи. Лидерите го видяха и взеха мерки.
Но не просто да оцелеят, а да излъчат отново управление на държавата, а след това и президент. С други думи – да повторят успехите на „Коалиция за България“ от началото на хилядолетието. Тогава лидерът на БСП Георги Първанов стана президент през 2001 г., а БСП бе водеща сила в тройната коалиция, която през 2007 г. вкара България в Европейския съюз.
Този успех левицата иска да повтори. Защото, ако продължи да стои извън властта, ще продължи да се свива. Властта привлича като магнит младите и амбициозните и ако левицата не е такъв магнит, те няма да идват при нея. Което на свой ред ще задълбочава кризата. Избирателят все по-малко ще се решава да повери управлението на хора, които все „загряват край пистата“, но не са участвали във властта от десет години.
Обединение. Лесно е да се каже, трудно е да се постигне.
Дори и най-добронамерени в желанието си да обединят лявото, всеки един от преговарящите лидери има собствена съдба и помни своите обиди.
Това разделение в ляво (защото столетната БСП е преживяла много раздели) започва през 2013 г., когато от социалистическата партия си тръгва Татяна Дончева. След скандал с лидера тогава Сергей Станишев. Дончева е основала „Д 21“ две години по-рано, но като обединение на младите интелектуалци в БСП. После става отделна политическа формация. Когато БСП бе съуправляваща сила в тройната коалиция Дончева бе едно от най-изявените й остриета. Бе в основата на написването на не един закон.
Георги Първанов и Румен Петков бяха изключени от БСП през 2014 г., заради създаването на конкурентната политическа сила АБВ. Същата година от партията си тръгва и Георги Кадиев.
Всичките те имаха своята кариера в БСП, която в един момент бе прекъсната. И Кадиев, и Дончева бяха кандидати за кмет на София.
А за мястото, което имаше преди 15-тина години в БСП Румен Петков говори прякора му от онова време – Регента. Днес Петков казва, че не иска да е депутат. Разбираемо е, той беше министър на вътрешните работи, депутатството е ниска топка за него. Кадиев пък бе зам.-министър на финансите по време на тройната коалиция. След това бе общински съветник в София и депутат.
И всичките си направиха партии, в които занесоха опита и популярността, която бяха постигнали, докато бяха в БСП. Но многото леви партии не донесоха много леви гласове, напротив.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова също не е застрахована от удари. От една страна я атакува вътрешнопартийната опозиция - „Социалисти ХХI век“, от друга - активът на самата партия, който трябва да се „посмести“, за да отстъпи избираеми места в листите за новите – стари другари.
Но всички явно са преценили, че ситуацията в държавата е такава, че личните им кахъри нямат значение.
Най-добре момента е преценил Кадиев, който написа поетично във Фейсбук: „Време е да разкажем нашата приказка за бъдещето на България, и нека избирателят реши нея ли избира или друга.“
Кадиев е прав, ако България десет години има дясно управление, вина има левицата, която не може да представи на избирателите „своята приказка“. И те избираха ГЕРБ, които им обещаваше стабилност и предвидимост. До такава степен, че днес Бойко Борисов твърди, че само ГЕРБ може и знае как да управлява.
А БСП винаги е била партията, мислеща за държавата и държавността. И следователно, партията, която ще носи основна вина пред историята, че е допуснала срива в държавността, причинен от десетилетното управление на ГЕРБ.
Обикновеният гласоподавател не вижда това, което виждат политиците – на каква цена се изковава новият съюз в ляво.
Заради общата история и незарасналите рани, които са си нанесли преговарящите Нинова, Дончева, Петков и Кадиев, създаването на лявото обединение няма да е лесно. Но още по-трудно ще бъде това да убедят избирателя, който гласува в ляво и в център – ляво, че са искрени и си заслужава да заложи на тях. Много трудно е да си върнат онзи милион и сто хиляди гласа, които имаше „Коалиция за България“ през 2005 г.
При всички случаи обаче сигналът към избирателя и към обществото е позитивен. Към левия избирател – ето, ние се събираме, не се делим. Това е особено важно на фона на случващите се разединения в левицата. Бившият лидер на БСП и премиер Жан Виденов ще прави партия - Лява алтернатива, вътрешната опозиция в социалистическата партия не спира да иска оставката на Нинова, а платформата "Социализъм ХХI век" я атакува от идейни позиции.
На тези разделения Нинова отвърна със съюза на най-популярните лица, напуснали БСП през последните 15 години. Това дава кураж и импулс на левия избирател да повярва, че нашите могат да бият, не са абонирани за второто място.
Обединението винаги излъчва сила. А моментът е такъв, че то е обречено да се случи.