Обединената левица иска да възкръсне отново и Първанов си спомни как спаси БСП през 1999 г.

Когато има историческа необходимост от една партия, когато нейните идеи срещат симпатии, колкото и тежко изборно поражение да понесе, може да възкръсне като Феникс от пепелта.

Пример за това в най-новата история на България е БСП, партията наследник на БКП, която всички през 90-те чакаха да изчезне или да се маргинализира напълно, защото точно такава бе съдбата на повечето бивши комунистически партии от Източна Европа.

 

БСП тогава не изчезна, но днес е в незавидно състояние с 260 хиляди гласа на последните избори. И пето място.

И, естествено, зачестиха идеите "как да се спаси лявото, за да победи отново".

 

България е лява страна, в нея има над милион и половина леви избиратели, но те не са представени.

 

Това се чу на кръглата маса "Лява България - идеи, политики, единение", на която участваха знакови имена на левицата, повечето напуснали БСП или изключени през годините. Като президента (2002 - 2012 г.) Георги Първанов, който сега е в АБВ, лидера на АБВ Румен Петков, на "Движение 21" - Татяна Дончева, на "Изправи се" - Мая Манолова, на "Нормална държава" - Георги Кадиев, бивши министри и депутати от левицата, двама нейни кметове.

 

Залата за форума бе избрана символично - на същото място, в зала №7 на НДК, през януари 2001 г. четири леви партии - БСП, БСДП, ОБТ и Евролевицата, подписват декларация за съюз - Нова левица.

 

В изказването си Първанов припомни обединението на левите партии, тръгнало от 1999 г., като подчерта, че тогава различията между БСП и БСДП са били много по-големи. "Преодоляхме стогодишна вражда", изтъкна Първанов, имайки предвид битките между комунисти и социалдемократи. Бившият лидер на БСП, когото и днес мнозина смятат за вдъхновител на бъдещето ляво обединение, припомни трудностите, с което са се сблъскали преди повече от 20 години. Днес вече забравени.

 

В края на 90-те години, когато повечето анализатори бяха единодушни, че след Жан-виденовата зима столетницата отива на политическото гробище, партията на Димитър Благоев най-неочаквано възкръсна, побеждавайки в половината областни центрове на местните избори през 1999 г. и почти в половината български общини.

 

Човекът, който тогава реанимира столетницата бе именно Георги Първанов. Но за него, а и за БСП под негово ръководство, всичко започна на 4 февруари 1997 г. На тази дата, станала историческа, лидерът на БСП Георги Първанов и излъченият от Висшия съвет на партията за кандидат-министър-председател Кирил Добрев връщат мандата за съставяне на правителство. Така Първанов и Добрев се противопоставят на категоричното становище на Висшия съвет да се състави втори социалистически кабинет. Виденов вече е подал оставка, страната е блокирана от протести и стачки срещу социалистическо правителство. Площадите реват "БСП в Сибир!" и "Кой не скача, е червен".

 

Историкът Първанов оценява, както се оказва в последствие, правилно, ситуацията.

Малко след това започва процес на обединение на лявото, до този момент белязано от разпад. Към тази дата от БСП се е отделила Евролевицата, възстановена е БСДП на д-р Петър Дертлиев, социалисти са се присъединили към Обединения блок на труда на проф. Кръстьо Петков. Още по-рано от бившата БКП се е отделило тръгнало Алтернативното социалистическо обединение.

Някогашната управляваща партия не е в лидираща позиция, очакват я по-скоро да изчезне.

 

Но въпреки всичко историческото обединение между социалисти и социалдемократи в България се състоява. Не на последно място, заради посредничеството на Партията на европейските социалисти и тогавашния й международен секретар Фридрих Рол.

 

Първите опознавателни срещи са проведени в Лесидрен и планинското село става нарицателно в левицата. Д-р Дертлиев излиза от болницата, за да отиде на срещата, въпреки ясно изразеното недоволство на всички членове на ръководството на БСДП. Но той усеща историческия момент.

Усеща го и Първанов. Изпълнителното бюро на БСП също среща на нож своя председател.

 

Първанов се сблъсква с недоверие и откровен опортюнизъм от страна на привържениците на Виденов, несъгласни с, както тогава я наричат - "четвъртофевруарската линия". Критиците на Първанов го обвиняват, че иска да превърне БСП в донор на гласове за други партии, произлезли от старата БКП. Да я "опакова" така, че да не се вижда и да я обезличат.

 

В онези години западните издания пишат за БСП само като за нереформирана бивша комунистическа партия.

БСП се стреми съм Социалистическия интернационал и ПЕС от 1994 г., когато сменя програмата си и възприема девизите на социалдемокрацията "Свобода, справедливост, солидарност", но в края на 90-те това членство изглежда невъзможно. Очите на интересуващите се от лявото в България са вперени в Евролевицата, получила парламентарно представителство.

 

От лятото на 1997 г. страната е управлявана от Обединените демократични сили, спечелили категорично мнозинство на предсрочните избори по-рано през пролетта. Министър-председател е енергичният Иван Костов, който не крие амбициите си да натика бившите комунисти в ъгъла. Знаково в централата на БСП на "Позитано" 20 е студено и мрачно - партията няма пари за парно, токът се пести.

По онова време парламентарно представените партии още не получават държавна субсидия, спонсорите гледат към победителя и безпаричието е направило почти невъзможна политическата дейност на левицата.

 

Първанов обаче продължава линията си на отваряне на БСП към гражданското общество. И след историческото помирение с БСДП на д-р Дертлиев, постига помирение и с ДПС, извинявайки се от името на БСП за Възродителния процес.

 

В такава обстановка през октомври 1999 г. се провеждат поредните местни избори. На предишните през 1995 г. БСП е тържествувала, а депутатът Клара Маринова е показала пред телевизионните екрани една напълно червена карта, в която градове като София и Пловдив са малки сини островчета. Сега обаче анализатори и наблюдатели очакват "картата на Клара" да посинее.

 

Вместо на знакови лица от партийните редици, Първанов залага на популярни обществени фигури като кандидати за кметове, разчита и на широки местни обединения.

 

И чудото става. България не посинява, нито Евролевицата изтласква БСП от политическия терен.

Напротив, бившите комунисти тържествуват в сините дотогава Варна и Бургас, печелят Русе и Стара Загора - общо в половината областни центрове.

От 262 общини в България БСП печели 115, СДС - 85, ДПС - 23, Евролевицата - 7.

"Бургас е моята болка" - с тези думи Костов признава поражението на своите в морския град, за който лично той е отговарял.

 

Резултатът позволява на БСП "да се окопае" в общините, да запази структурите си по места и да ги развива.

След този категоричен успех на социалистите престават да гледат като на "умиращ" политически субект и БСП става желан партньор.

 

"Солунската четворка" прераства в Нова левица и "Коалиция за България", в която се вливат и други леви партии.

 

Широкото отваряне на лявото ветрило заедно с прокламираните от левицата социални ценности правят възможно немислимото до този момент - победа на президентските избори през 2001 г.

 

Държавен глава става Георги Първанов, а "Една българска роза" цяла нощ оглася НДК, където е щабът на червения кандидат-президент.

 

Новият лидер на БСП Сергей Станишев продължава курса на консолидиране на левицата. Идва и международното признание - БСП е приета за член на Социалистическия интернационал през октомври 2003 г. и на Партията на европейските социалисти от 24 април 2004 г.

 

Така левицата се разписва като главно действащо лице в осъществяването на най-важната цел на българия след 1989 г. - приемането в Европейския съюз.

Това става на 1 януари 2007 г., когато президент и премиер на страната са двама лидери на БСП Георги Първанов и Сергей Станишев.

 

Тези събития припомни на форума в НДК Първанов, за да призове: "Дайте да направим силна коалиция и да заложим на взаимното доверие!" 

Автор:

Красина Кръстева/Епицентър.бг