НОВО 20! Развеждаме се по френски - пред нотариус за месец

Пламен Ранчев е адвокат с дългогодишна практика, специалист по гражданско право, депутат в 40-то Народно събрание. От 1992 година работи като адвокат в Софийска адвокатска колегия, както и в кантора "Ранчев, Тавар и партньори". Потърсихме го във връзка с предложени промени, засягащи разводите у нас. 

- Г-н Ранчев, бързите разводи по френски образец са на път да се случат, ако депутатите постигнат консенсус за поправки в Семейния кодекс и ГПК, с която разтрогването на брака по взаимно съгласие да се случва при нотариус. Какво мислите за предложената промяна?

- Предложението е все още много общо, но трябва да се отбележи, че във френския образец има съществени разлики от това, което е предложено тук, а именно участието на адвокат е задължително и той има основната роля в процеса, а не нотариусът. Това е съобразено с необходимостта от получаване на професионално съдействие при намиране на най-добрия интерес на страните.

- Подобна реформа ще бъде ли от полза за хората и ще облекчи ли работата на съдилищата?

- Такава е идеята, да бъде от полза на хората, и когато са постигнали съгласие, участието на държава да бъде сведено до минимум при решаване на проблема им. Трябва да се вземе предвид обаче, че ролята на нотариуса е да се убеди във волята на страните, а не да търси балансирано споразумение за развода или да следи дали е защитен най-добрият интерес на страните. 

- Разводите пред нотариус вече са практика в редица държави от Европейския съюз, а водеща страна в инициативата е Франция. Там промените са в сила от 2017 г. като част от реформата “Правосъдие 21 век”. Френският опит сочи, че разводите по взаимно съгласие пред нотариус могат да се случват в рамките на максимум 40 дни. Как би изглеждала ситуацията у нас, ако промяната се приеме в България?

- Смятам, че промяната ще доведе до по-малко дела в съда, но тези, които отидат там, в последствие имат потенциал да бъдат много по проблематични, ако в производството не участват адвокати. 

- Във Франция при производството участват и адвокати, а ако семейството има непълнолетни деца, се взема становище и на социалните служби. И при нас ли трябва да има подобен паралел?

- Да, защото най-важното е да се осигури баланс на споразумението и да се зачете интереса на всяка страна, и съответно на общите деца.

- В момента у нас дори и със споразумение, съпрузи, които искат да разтрогнат брака си, трябва да се явят в насроченото открито съдебно заседание и да заявят в съдебна зала, че желаят да се разведат. В противен случай, при отсъствие на един от съпрузите без уважителна причина, производството се прекратява. Няма ли опасност по този начин разводът да се протака до безкрайност, което е в ущърб поне на един от двамата съпрузи?

- Не мисля, че това е основното, което забавя процеса, а липсана на гъвкавост. В производството при нотариуса има възможност за избиране на дата, спестяват се връчвания на книжа и други подобни формалности, които оказват влияние върху бързината на порцеса. А самото явяване пред съда, такова може да липсва и пред нотариуса, ако страната не желае да се споразумява.

- Споразумението при развод урежда въпроси като родителските права, местоживеенето на децата, имотните отношения, ползването на семейно жилище и издръжка на съпруг при необходимост, както и промяната във фамилното име. Могат ли сериозни въпроси да се уредят при нотариус за месец?

- Технически не виждам пречка да не се случи бързо, но нотариусът няма такава компетентност да следи за най-добрия интерес на децата, както и да балансира интересите на страните по имуществените въпроси. Идеята е да се сведе до минимум формализирането на процедурата когато има взаимно съгласие, така че когато то е постигнато, гъвкавостта и достъпът до комуникация с нотариус биха произвели такъв ефект като бързина на развода със споразумение.

Много важен е въросът обаче с международното признаване на такива споразумение именно поради несигурността как е спазен най-добрия интерес на детето, дали органът е имал международна компетентност да се произнесе, и в тази насока трябва да мисли за добра законодателна промяна, за да няма проблеми при движението на такива споразумения в международен план.

- Една такава промяна в ГПК, ако бъде приета, как трябва да се прилага при т.нар. "съвместно съжителство" у нас, което беше официално регламентирано в Семейния кодекс?

- При съвместно съжителство няма сключен граждански брак и следователно няма и развод, тоест промяната в СК и ГПК не влияе и няма никакво отношение, освен в случаите, когато има от съжителството малолетни и/или непълнолетни деца - относно тяхната издръжка. В такива случаи обаче с тези промени не се предвижда да се отнася въпроса пред нотариус за определяне на реда и размера на дължимата издръжка , а ще се ползва действащия до сега ред, тоест съдебния. 

- Развежда ли се българинът по-често и по-лесно днес? Или изобщо не се стига до брак?

- По-рядко се развежда, тъй като последните години по-рядко и се сключват граждански бракове. Много хора живеят заедно без да са сключили брак. Но това е мое лично виждане, тъй като нямам статистика за бракоразводните дела през годините. 

- Какви са най-честите причини за развод?

- Могат да бъдат личностна непоносимост, могат да бъдат и материално-финансови, изчерпване на взаимоотношенията и изпразването от съдържание на връзката и т.н., но не бих могъл да кажа конкретно и точно, тъй като не съществува официална статистика по този проблем.Кмета.бг