Новият треньор на орлетата Иван Стойчев: Не съм парашутист, спуснат отгоре по партийна линия, а истински пиринец

Новият треньор на орлетата Иван Стойчев е роден на 4 декември 1971 г. в Белица. Железният халф е един от емблематичните играчи на благоевградския клуб в близкото минало. Започва да се занимава с футбол в родния си град, след което се калява в школата на ФК „Пирин“. В състезателната си кариера има над 200 мача в професионалните групи, най-значимите успехи записва с отбора на „Велбъжд“ – три пъти бронзови медали в първенството и два пъти финал за купата на България. В треньорската професия влиза като играещ помощник на Йордан Самоковлийски на стадион „Христо Ботев“, после води дублиращия отбор на зелено-белите и е асистент в представителния тим на Петър Цветков-Бел. Най-дълъг стаж като наставник има в „Пирин“ /Рз/ – 5 сезона, до 2015 г. Оттогава до офертата на ОФК „Пирин“ преди няколко дни е далеч от любимата игра. Вече близо 7 г. е лидер на общинската структура на ГЕРБ в Белица.

 – Иване, как се стигна до назначението ти в „Пирин“?

 – С няколко обаждания на управителя Венко Попов. Последното беше миналия четвъртък. Каза ми, че са разговаряли с кмета Атанас Камбитов и са се спрели на моята особа. Доколкото разбрах, не съм бил първи избор, но това е без значение за мен.

 – Лесно ли се нави да вадиш горещите кестени от огъня?

 – Някои хора биха ме нарекли луд за това ми решение, но аз не съм страхливец. Ако някой ми беше казал предния ден, че отново ще започна да се занимавам с футбол, щях да му кажа, че говори празни приказки. Но моето виждане е, че точно в такъв тежък момент, в който се намира „Пирин“, човек трябва да помогне. А и аз съм истински пиринец.

 – Заговори се, че си парашутист, спуснат отгоре по партийна линия?

 – Това са такива интерпретации и измишльотини, които не си заслужава да се коментират. Няма нищо вярно в такива твърдения. Решението е лично мое и само мое. За всеки един треньор, уважаващ себе си, е чест да води „Пирин“ от Благоевград.

 – Как ще съчетаваш футбола с политиката?

 – Ясно е как – като ставам по-рано и си лягам по-късно, или въобще не си лягам /смее се/.  Време има достатъчно, стига да знаеш как да го разпределиш правилно.

 – Защо те нямаше толкова дълго време на треньорския небосклон?

 – В интерес на истината, след 10 години в професията и постоянен цикъл тренировки-лагери-мачове на човек малко или много започва да му писва. Имало е случаи, когато се прибирам с дублиращия отбор от Варна, слизам на София и оттам тръгвам нанякъде с представителната формация. Въпреки това не съжалявам. Беше време, в което чувството за взаимопомощ, колегиалност, приятелство, ако щеш, преобладаваше. Сега като че ли всичко това липсва.

 – Дългото отсъствие от професията не те ли отдалечи от съвременните изисквания и промени във футбола?

 – Не смятам, че се е отразило, защото в днешното време на съвременни технологии можеш да намериш всичко, което те интересува, с едно натискане на бутона на компютъра. Не съм спирал да се интересувам какво и как се случва във футбола и не мисля, че съм изостанал. Най-важното за мен е един човек, тук визирам и футболистите, да върши своята работа със сърце. И също толкова важно е да бъдеш щастлив в работата си. Ако се чувстваш нещастен, ако съзнанието ти е заето с нещо друго, значи не ставаш. Това се опитвам да предам на играчите.

 – Смяташ ли за реално оцеляването на „Пирин“ във Втора лига?

 – Ще отговоря с две думи – изключително трудно, но реално.

 – Защо се стигна до това фиаско най-популярният клуб в Югозапада да падне толкова ниско и да се боричка да не изпадне в селската група, което се случва за първи път в историята му по спортно-технически показатели?

 – Имам своето обяснение. В годините назад е била прекъсната нишката между детско-юношеската школа и първия отбор. Навремето, колкото и да сме били зле, имам предвид в „А“ група, винаги е имало футболисти, които са излизали от школата в готовност да помогнат при мъжете. Ходя често на мачовете на юношите, виждам потенциал, но ми прави впечатление и друго – фиксидеята на родителите да пратят децата си в „Левски“, ЦСКА, „Лудогорец“. И след година какво – хайде обратно вкъщи, защото виждат, че детето им страда. То е  щастливо, когато е със семейството си, със своите приятели и съученици. Адаптацията в детска възраст в чужда среда е трудна. Моето мнение е категорично – най-краткият път на един юноша до професионалния футбол е в школата на „Пирин“. Още повече, че клубът вече разполага с добра база – два терена в Рилци, един в Падеш, доколкото знам предстои изграждане на изкуствено игрище в големи размери, официалният е в отлично състояние.

 – Вече видя наличните футболисти срещу реален съперник в контролата с „Беласица“ /Струмица/, кои са най-големите проблеми на отбора?

 – Няма непреодолими проблеми, най-трудното ще е да изчистим главите на момчетата, които трябва да проумеят вътре в себе си в какъв голям отбор с традиции са попаднали и да се влагат максимално. Не знам на какво се дължи това затормозяване у играчите. Финансовата ситуация вече е наред и занапред това не може да служи като оправдание. А и ще дам един пример с нашето поколение. Имаше един период в „Пирин“, преди да влезе Цигарената като спонсор, ние шест месеца бяхме без заплати, и въпреки това същата година влязохме в „А“ група. Но тогава бяхме невероятно задружен колектив, всичките бяхме мъжкари. Един ден се събирахме на вечеря у нас, на следващия при Иво Иваников, после при Саша Тодоровски, при Динко Герганчев, при Стойне Илиев, при Юрката Иваников… Дойдеше ли самият мач, всичко друго извън футболно оставаше на заден план, забравяхме неприятностите, хвърляхме се като един и карахме съперниците да треперят.

 – Доволен ли си от наследството, което ти оставя твоят предшественик Петър Златинов?

 – Никога няма да кажа лоша дума срещу колега. Каквото било – било. Всеки си има своите виждания и методи на работа. Сигурен съм в едно – Пепи е работил с цялата си душа и сърце за „Пирин“, но в нашата професия е така, не върви ли отборът, тръгва си треньорът.

 – Още в първите си стъпки начело на „Пирин“ се прояви като новатор с условието да ти назначат консултант в лицето на Петър Цветков?

 – Хората с по-голям опит и рутина винаги може да ти бъдат полезни, особено в тежка обстановка, в която да ти дадат правилния съвет, когато се двоумиш. Точно от такъв човек като Петър Цветков има нужда, който да е от полза като цяло за „Пирин“. Той е видял много във футбола, попадал е в какви ли не ситуации. Познаваме се отдавна, бил ми е треньор и е оказал голямо влияние за цялостното ми развитие. Намери подход към мен, тъй като бях доста темпераментен, водили сме безкрайни разговори за това кое е правилно и кое не е, така че на много неща ме е научил.

 – Разрешили се проблемът с треньорския ти лиценз?

 – Искам да успокоя всички, които ги интересува, че аз имам лиценз „УЕФА – „А“. Миналата година трябваше да го подновя, но по една или друга причина не го направих, но сега това ще стане скоро. Процедурата вече е задействана, просто трябва да мине технологичният срок за разглеждане на молбата ми. Дотогава ще се ползва лицензът на Васил Петров. С него си имаме пълно доверие и гледаме в една посока – спасението на „Пирин“ и приобщаването на юношите към първия отбор. В крайна сметка работи в школата от 24 г. и нещата са му ясни.

Интервю на СТОЙЧО СТОИЦОВ, в.Струма