Само 37 страници – това представлява проектът за промени в Конституцията дело на партията на Бойко Борисов – ГЕРБ.
Конституцията на ГЕРБ, с която премиерът Бойко Борисов обяви, че ще даде рестарт на държавата и ще отговори на протестите, всъщност съдържа близо 80% от старите разпоредби, като основните промени са премахването на Великото Народно събрание, намаляването на депутатите и по-къси мандати на тримата големи в съдебната система - председателите на върховните съдилища и главния прокурор.
Ключово в промените е премахването на участието на президента при изборите в съдебната система - той вече няма да има право да ревизира или одобрява изборите. Така те ще са еднократни и без право на обжалване.
Проектът, за който правосъдният министър Данаил Кирилов обяви, че се пише от всички юристи от ГЕРБ от четири години насам, прилича на проект, писан на крак, в който са разместени основни части, а на моменти има забравени и текстове.
КРАЙ НА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНЕ
Може би най-важната предлагана промяна е в чл. 169 - отпадане на институцията Веллико народно събрание.
Според текста, Народното събрание приема нова Конституция - обикновен парламент, а не Велико народно събрание. Това може да стане само с мнозинство от 4/5 от депутатите, на три различни гласувания в различни дни. Може обаче да стане и с 3/4 мнозинство, ако бъде събрано при две поредни гласувания.
А за да се стигне до обсъждане, трябва поне 50% от депутатите и президентът да го поискат, като предвид написаното "и" остава отворен въпросът дали трябва да са половината депутати плюс президентът или може да са само половината депутати и само президентът, поотделно.
В чл. 33, който касае Народното събрание, изрично пише, че мандатът му може да продължи и повече от 4 години, ако сме във война, военно или друго извънредно положение. Припомняме, че извънредно положение беше въведено заради пандемията от коронавирус, а то реално продължава и сега под формата на извънредна епидемична обстановка.
ДЕПУТАТИТЕ - НАПОЛОВИНА
Съгласно предложенията, депутатите в обикновен парламент са 120, а всеки на 21 години и нямащ друго гражданство, както и неосъждан заради престъпление от общ характер, може да стане народен представител.
А според чл. 40 депутатите взимат заплата, която се определя от Народното събрание – сега заплатата им е равна на три средни брутни заплати за страната, като за основа се взема средното брутно възнаграждение за последния месец от тримесечието, за което НСИ официално е обявило данни.
На всичкото отгоре Народното събрание може да реши и да гласува тайно без нужда това да е специално разписано в Конституцията (чл. 50, ал. 3).
Учудващо или не, но в чл. 53 пише, че Народното събрание установява данъците и определя размера на държавните данъци.
ПРЕЗИДЕНТЪТ БЕЗ УКАЗИ ЗА ТРИМАТА ГОЛЕМИ В СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
В главата "президент" са повторени всичките 13 разпоредби на сегашната конституция. Не са предвидени нови правомощия на държавния глава. Отнето е, обаче правомощието му да издава укази за назначаването на тримата големи в съдебната власт - председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор.
СЪДЕБНАТА ВЛАСТ СЪС ЗАКОНОДАТЕЛНА ИНИЦИАТИВА
В сила остава правомощието на главния прокурор да осъществява методическо ръководство върху дейността на всички прокурори (чл. 96, ал. 2). Точно това е ябълка на раздора по отношение на правомощията на обвинител номер едно години наред.
Според новите предложения, главният прокурор може да бъде избран за срок от 5 години и няма право на нов мандат, както и председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС).
В чл. 53 е записано и, че на всеки 6 месеца главният прокурор представя доклад за дейността си, а парламентът го изслушва и по конкретни дела, ако реши. Не е ясно каква е санкцията при нарушение от страна на главния прокурор.
И още – предвижда се законодателна инициатива да имат Съдебния съвет на съдиите и Съдебния съвет на прокурорите. Тези нови органи на съдебната власт ще заменят сегашния Висш съдебен съвет (ВСС). Органът на съдиите е от 15 членове – 7 се избират от системата, 6 от парламента, а председателите на ВКС и ВАС са по право членове.
При прокурорите съветът е от 11 души, 5 са избор на парламента, 5 се избират от прокурорите и следователите, а главният прокурор е член по право.
Политическите квоти от парламента влизат в двата съвета с подкрепа на поне две трети от народните представители.
В чл. 124, ал. 1, т.9 е предвиден и статутът на т.нар. индивидуална конституционна жалба - т.е. жалба, която всеки български гражданин да може да внесе. Предвидено е жалбите да са за противоконституционност на закон, с който се нарушават граждански права и свободи. Що се отнася до президента, има тънкост в избора – там пише, че може да бъде избран кандидат, който е взел повече от половината гласове при избирателна активност над 50%. Ако не са изпълнени тези условия, следва балотаж.
Първият текст, който със сигурност ще предизвика спорове, е този на чл. 18. В него се казва, че гражданските сдружения, включително синдикалните, не може да си поставят политически цели и да вършат политическа дейност, „присъща само на партиите”. Дали това значи, че не може гражданска организация да поиска промяна на закон или дори на самата Конституция?
Интересна е и алинея 5 на чл. 23: Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.
Чл. 28 пък дава право на чужденци да стават собственици на българска земя, при условия на подписан и ратифициран от страната международен договор.
Изпълнено е желанието на "Обединени патриоти" - според чл. 149, бракът е "доброволен съюз между мъж и жена".
МИНИСТЪРЪТ НА ПРАВОСЪДИЕТО
Министърът на правосъдието, освен че ще предлага проекти на бюджети на съответните органи на съдебната власт, ще управлява недвижимите имоти на съдебната власт. Той ще може да участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, но отпада правото му да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, както гласи настоящият конституционен текст.
Предвижда се създаването на инспекторати към съветите на съдиите и на прокурорите, всеки от които се състои от главен инспектор и петима инспектори. Изборът на главните инспектори също ще се определя с мнозинство от две трети в Народното събрание за срок от пет години.
Без промяна остава назначаването и продължителността на мандата на членовете на Конституционния съд, чиито състав се определя от парламент, президент и членовете на общите събрания на Върховния административен съд и Върховния касационен съд. В правомощията му обаче се включва и произнасяне по индивидуална конституционна жалба за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.
СБЪРКАН ГЕРБ
В бързината авторите на проекта на ГЕРБ за нова конституция машинално са преписали описанието на герба на България от сегашната конституция. Той обаче бе променен през 1997 г., а преди това бе поискано становище на КС по темата.
В новия проект за конституция е записано следното:
Чл. 4 Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит.
Всъщност в герба има три лъва, а описанието е следното:
Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата".Епицентър
