Новата eвропрограма за селата тръгва през март

Интервю на ДРАГОМИР НИКОЛОВ със земеделския министър Десислава Танева за евроглобите, за старта на новите европари от Брюксел и за ваксинацията срещу болестта син език

Спасихме 96,88 млн. евро глоба за земеделието
 

- Госпожо Танева, животновъдите протестират, страхуват се, че животните им отново ще измират от син език, защото Министерството на земеделието няма да осигури ваксина срещу болестта, преди времето да се затопли...

- Наистина огнищата на син език бяха много тежък удар върху българското животновъдство. Когато епидемията избухна, ГЕРБ бе в опозиция. През миналата година държавата допусна болестта да стигне невиждани мащаби. Умряха около 37 000 животни. Имам доклад от изп. директор на Българската агенция за безопасност на храните проф. Пламен Моллов, в който се посочва, че ваксинацията срещу болестта син език ще стартира на 1 март. В този доклад Моллов казва, че има производители с налична ваксина, която ще бъде доставена до този срок, и има възможност доставката да е съгласно процедурите на Закона за обществените поръчки.

- От кой производител ще е ваксината и с пряко договаряне ли ще се избира?

- В доклада няма такава информация.

- Агенцията по храните вече отвори офертите на две фирми за доставка на ваксина, а след това спря процедурата с мотива, че не могат да осигурят ваксината до 10 март. Една от фирмите пред медиите обвини агенцията в лъжа. Вие като министър наясно ли сте какво става? Ще изискате ли допълнителна проверка?

- Да, аз изисках от изпълнителния директор информация по процедурата и ми бе изпратен докладът, за който споменах. В случая има две страни - фирми и агенция, с коренно различни тези. Има закони, нека всяка от двете страни съгласно закона си отстоява позицията.

Възложител на поръчката за ваксините за син език е Агенцията по храните. В сряда Министерският съвет прие решение, по искане на министерството на земеделието, да се отпуснат 4,625 млн. лв. за закупуване на ваксината. Така че проблем от страна на МС и на министерството за средствата, нужни за ваксината, няма. Всички държавни органи трябва да носят своята отговорност. С осигуряването на средствата за ваксините МС и Министерството на земеделието изпълниха поетите от тях ангажименти.

Надявам се, че изп. директор на агенцията по храните проф. Пламен Моллов ще спази сроковете, с които се ангажира в доклада до мен. След като парите са осигурени, осъществяването на ваксинацията е изцяло в отговорността на Агенцията по храните.

- Времето минава, а не изпращате преработен вариант на Програмата за развитие на селските райони за одобрение в Брюксел. Защо?

- Преработеният вариант на програмата не е изпратен официално. Но неофициално вече сме изпратили коментарите си по направените от Европейската комисия забележки и те неофициално са одобрени. Многократно експерти от министерството чрез видеоконферентна връзка с експерти от Брюксел изчистваха над 400-те забележки, с които ЕК ни върна първия вариант на програмата.

- А защо МС не прие до края на месеца преработения вариант?

- Вариантът на програмата се съгласува в Министерството на финансите и след това ще се приеме от МС.

- Кои ще са първите мерки по новата Програма за развитие на селските райони, които планирате да отворите със средства от бюджета?

- Ще отворим през март мярка 4.1 „Инвестиции в материални активи“, или казано по-ясно, за модернизация на земеделските стопанства. Ще дадем достатъчно дълъг срок за прием на проектите, за да могат земеделските производители да се подготвят. Още следващата седмица ще качим наредбата по тази мярка за обществено обсъждане. Бюджетът на мярката ще е 150 млн. евро.

Другата мярка, която ще отворим, е „Млад фермер“. Ще направим така, че изработването на проектите на млади фермери да е безплатно.

- Как ще стане това?

- Предвиждаме да стартира мярка, с която Националната служба за съвети в земеделието да изработва безвъзмездно бизнес плановете им. Така сме заложили изискванията, че със сигурност калифорнийският червей да не е инвестицията, която предпочитат 80% от младите фермери, както се случи в стария програмен период. Това беше един порок на старата мярка.

- Всъщност младите фермери се оплакват, че в новата програма изискванията са доста завишени. Дайте конкретни примери колко животни или земя трябва вече да имат хората до 40 г., за да могат да кандидатстват?

- Да, има увеличени изисквания, но по отношение например на насажденията от орехи. В старата програма са били необходими 13 дка орехи, за да кандидатстваш за млад фермер, а занапред ще се изисква да притежаваш 37 дка. Но пък при ябълките декарите са намалени. И още - за млечни крави по старата програма се е изисквало да имаш поне 14 броя, за новия програмен период са 8. За свинете майки началният брой се променя от 21 на 10, при пчелните семейства вече ще се изискват 126 вместо 131 броя и т.н.

При кандидатстване повече точки ще получават проекти за плодове, зеленчуци, животновъдство, биологично производство, образование на младия фермер, защото те са приоритетни. Отпадат и някои допълнителни изисквания - например вече няма да се изисква от младите фермери да се осигуряват на 4-часов работен ден, да плащат само по банков път за дейности, свързани с проекта. Субсидията си остава 12 500 евро веднага след одобрение и още толкова, ако до 5 години се разшири стопанството, както е по проект. Бюджетът за прием по мярката за т.г. ще е 35 млн. евро.

- Какво променихте в преработената програма след бележките на Брюксел?

- Увеличихме значително средствата за инвестиционните фермерски мерки, а за сметка на това намалихме парите за техническа помощ и за консултантски услуги до 2020 г. Например за мярката „Инвестиции в материалните активи“ (модернизиране на земеделските стопанства) в старата програма 2007-2013 г. е имало 720 млн. евро. Сумата нарасна на 760 млн. евро в първата версия на новата програма, изпратена от кабинета „Орешарски“, и сега в преработения вариант ние предвиждаме над 776 млн. евро.

За биологично земеделие в старата програма имаше 32 млн. евро, в първата версия на новата - 102 млн. евро, сега залагаме над 151 млн. евро. За плащанията по НАТУРА 2000 в старата програма имаше 39 млн. евро, в първата версия на новата - 62 млн.евро, а сега залагаме над 139 млн. евро. За малки стопанства, която е нова мярка, в първия вариант на програмата кабинетът „Орешарски“ я е изпратил с бюджет от 90 млн. евро, сега я изпращаме с над 110 млн. евро.

- Появи се информация, че Министерството на земеделието се готви да изземе от фонд „Земеделие“ одобрението на проекти по някои мерки на новата програма. По кои и защо?

- Започнахме дебат одобрението на проекти на общини по новата програма да се извършва от Министерството на земеделието, а не от фонд „Земеделие“. Основният мотив са одитните доклади на Главна дирекция „Земеделие“ на ЕК, в които се съдържат заплахи за налагане на финансови корекции главно по общинските мерки. Брюксел не ни признава критериите, по които са правени обществените поръчки по тези мерки, авансите по тях и т.н.

- С какво ще се промени ситуацията, ако чиновниците в министерството сменят чиновниците от фонда за одобрението на кметските проекти?

- Би се променила, защото се наблюдава насложен с времето манталитет по одобряването на проектите от страна на фонда. Но безспорно това само по себе си като инструмент няма как да реши проблема. Трябва доста сериозно да подготвим контролните механизми за наредбите, по които ще се прилагат общинските мерки.

- Обявихте, че Брюксел е заплашил България с глоби за общо 248 млн. евро по няколко процедури - за аванси по общински проекти, за залежаване на пари в Гаранционния фонд, за проекти на млади фермери, за двойно субсидиране на ВЕИ проекти. Какво се случва с тези глоби?

- Имаме добра новина. Успяхме да се преборим и Европейската комисия няма да ни наложи санкция по една от тези процедури. ЕК се отказа от първоначалните си намерения да ни глоби с 96,88 млн. евро заради бавното усвояване на средствата в Гаранционния фонд. Брюксел прие, че структурирането му е отнело време, а и е стартиран в края на програмата. Такъв гаранционен фонд ще има и в новата програма. По останалите процедури за глоби продължаваме да обжалваме.

- След като смаяхме Брюксел с яхтите, сега ЕК ни върна новата програма за рибарство заради заложен круизен туризъм в нея. Министерството на земеделието наистина ли смята, че рибарите ни могат да развиват круизен туризъм? Не ставаме ли за смях пред Брюксел?

- Ами как да не ставаме за смях? Не само това, но губим и доверието си на надежден партньор. Ставането за смях е малкият проблем. Рибарската програма бе върната с толкова много забележки, безспорно и круизният туризъм е една от тях. В момента сме направили организация за новото и написване на практика.

С преработвавето й ще се забавим няколко месеци. ЕК дори ни е препоръчал управляващият орган на програмата да е в министерството, а не в Агенцията по рибарство. Причината е, че Брюксел посочва, че има проблеми в комуникацията с Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.

- ЕК ще затвори ли пазара си за българско птиче месо и яйца след огнищата на птичи грип у нас?

- Огнищата на болестта са в Бургаско. Ветеринарите избиха по хуманен начин 2376 броя птици, отглеждани в 112 двора. Ще има обезщетения за стопаните по пазарни цени за животните. Но да, очаква се Европейската комисия да вземе решение за рестрикции за наши продукти от птиче месо. Но не за цяла България, а само в 10-километровата зона около село Константиново, Бургаско.