Нов парламент, но Държавна сигурност е пак в него

Макар и с най-ниско присъствие от началото на демократичните промени у нас Държавна сигурност има свои представители и в новото 47-мо Народно събрание.

Партиите „Има такъв народ“ начело със Слави Трифонов, БСП с лидер Корнелия Нинова и ДПС с лидер Мустафа Карадайъ успяха да вкарат сътрудници на тоталитарните комунистически служби в ДС в 47-то Народно събрание.

Това показа проверка на desebg.com сред избраните народни представители в новия парламент.

Преди изборите на 14 ноември 2021 г. Комисията по досиетата огласи общо 57 сътрудници сред кандидатите за депутати от 18 партии и коалиции, като БСП имаше 11 сътрудници в листите си (успяла е да вкара само двама).

От 57-те сътрудници сред кандидатите за народни представители в 47-то Народно събрание са влезли общо 4-ма сътрудници, издигнати от три партии – „Има такъв народ“, БСП и ДПС. Това са:

• Бойко Любомиров Клечков, народен представител в 10 МИР – Кюстендил, издигнат от коалиция „БСП за България“;
• Николай Стефанов Радулов, народен представител в 23 МИР – София, издигнат от партия „Има такъв народ“;
• Рамадан Байрам Аталай, народен представител в 17 МИР – Пловдив - област, издигнат от партия „Движение за права и свободи“;
• Румен Василев Гечев, народен представител в 15 МИР – Плевен, издигнат от коалиция „БСП за България“.

Единствено коалиция „Демократична България“ бе без сътрудници на тоталитарния режим в листите си.

След огласяването на имената на агентите – кандидати за депутати в 47-то Народно събрание от Комисията по досиетата коалицията „Продължаваме промяната“ реагира веднага и тримата агенти в листите ѝ бяха оттеглени.

В предходните два парламента БСП, ДПС и „Има такъв народ“ вкараха по 5 народни представители с принадлежност към тоталитарните комунистически служби.

В България не е прилагана лустрацията и агентите на ДС или разузнавателните служби на БНА нямат ограничения да заемат ръководни длъжности.

По силата на закона за досиетата от 2006 г. Комисията по досиетата огласява само принадлежността им към тоталитарните служби в различни сфери на политически и обществен живот, като целта е обществото да бъде информирано кой какви обвързаности е имал с репресивните органи по време на тоталитарния комунистически режим до 10 ноември 1989 г.