Николина Чакърдъкова: С внуците ми времето спира, аз съм в техния свят и ми е хубаво

- Николина, на 10 февруари ви предстои поредно голямо предизвикателство – заедно със своята дъщеря Мария ще изнесете концерт в столичната зала „Арена София“. Разкажете ни какво подготвяте...

- От лятото сме започнали подготовката, защото искаме да създадем един невероятен спектакъл, подчертавам - не концерт, а спектакъл на световно ниво. Това ще бъде моята трета поява в зала „Арена София“, а за дъщеря ми Мария ще бъде първа. Тя се вълнува много, аз вече съм минала по този път, но искам отново да надскочим себе си. Подготвяме много нови песни, работим усърдно с оркестъра, с танцьорите, с екипа, който ще изгради сцената, осветлението, декора... Сцената ще бъде много внушителна, а визуалните ефекти ще направят всяка една песен още по-красива. Иска ми се хората, които дойдат в залата и видят всичко, което сме сътворили, да почувстват всяка една песен и да бъдат горди, че и ние в България можем да направим толкова красив и качествен спектакъл. Разбира се, в нашите изяви винаги водещото е душевността, аз и Мария ще дадем цялата си любов на публиката, затова се готвим и мечтаем вече цяла година.

- Всички любители на красивите български хора ще имат възможността да се впуснат в неспирни народни танци заедно с Неврокопския танцов ансамбъл. Защо избрахте именно тях да се качат на сцената?

- С моите танцьори от Неврокопския танцов ансамбъл съм от самото начало, 25 години заедно градим пътя си. Аз нямам концерт без тях, ние сме едно цяло. Хората знаят, че ние пеем и танцуваме заедно. Сега в Арената съм много щастлива, защото ще има голямо пространство и всички наши почитатели ще имат много място за танцуване. Не мога да ви опиша гледката, когато видите хиляди хора, хванати ръка за ръка, танцуващи под ритъма на нашата народна музика. Залата буквално се тресе. Такава красота рядко се вижда, всички, които дойдат на 10.02, ще могат да й се насладят. Хората идват облечени с носии, с дрехи на своите клубове по танци, това е идеята на всеки един концерт. Аз, Мария, танцьорите, оркестърът и публиката в един момент ставаме едно цяло, става български празник. Преди той е бил на мегдана, тази зима ще бъде в „Арена София“.

- Празникът на българското народно творчество ще премине през цялата ви музикална биография. Има ли нещо, което е по-специално за вас, което ви е по-емоционално да изпълнявате?

- На този спектакъл ще представя много нови песни, които досега не сте чували. Смело мога да кажа, че това са моите любими песни, затова и в музиката съм вложила много емоция, сигурна съм, че хората ще я усетят. Някои от тях зная от много малка, други отразяват моята душевност, във всяка една от тях намирам частица от себе си. Те разказват моята история, на жена, изпитала много любов, устояла на много трудности, обичаща, вярваща, благодарна и осъзнала, че музиката е нейният свят. Ще видите една друга Николина Чакърдъкова – по-спокойна, по-улегнала. Разбира се, ще има и Часът на публиката, в който ще изпея най-популярните песни, без които празник не може! Ще има от всичко!

- Сигурна съм, че много пъти са ви питали за усещането да бъдеш на една сцена с дъщеря си. Спомняте ли си първата ви съвместна изява заедно? Коя от вас двете беше по-притеснена?

- Да бъда с дъщеря ми на една сцена е най-хубавото нещо, което може да ми се случи – като изпълнител и като родител. Човек гради, работи през годините и ако няма на кого да остави всичко, което е направил, ще е много жалко. Аз съм щастлива, че при нас я има тази приемственост и най-вече Мария беше тази, която искаше да бъде на сцената до мен, тя беше двигателят. Помня първия, втория концерт заедно, сърцето ми щеше да изскочи, аз съм много критична и безкомпромисна. Справи се и сега съм много спокойна, щастлива, когато сме заедно на сцената – тя със своята младост и усмивка ме заразява, подмладява, дава ми много стимул да творя, да работя. Мисля, че сме добър тандем, а когато имаме съвместни концерти, аплодисментите са двойно повече.

- В навечерието на най-светлите християнски празници сме – Бъдни вечер и Рождество Христово. Обзема ли ви вече празнично настроение?

- Декември е един от любимите ми месеци. Част сме от празничната програма на много фирмени партита и празнуваме цял месец, а в свободните дни съм с оркестъра и пеем по цял ден. Празнично ни е. Украсяваме вкъщи елхата, подготвям подаръците за моите внуци и чакам с нетърпение Коледа, за да си бъда вкъщи със семейството.

- Вие се радвате на голямо и задружно семейство. Как ще посрещнете празника и какво ще приготвите на софрата?

- Бъдни вечер не работя и винаги съм със семейството си. От години аз меся питката с късмети, подготвям само постни ястия, нечетен брой, и се събираме всички около трапезата. Аз и Мария правим вечерята, поделяме си работата и подготвяме двете всичко заедно. Мъжът ми запалва камината и по стара традиция оставяме бъдника да гори цяла вечер. Прекадяваме всички стаи, както традицията повелява. Говорим си много, в нашия край има коледари, от целия град идват и пеят песни, тази година се надявам и моите внуци да коледуват, учим песни, важно е да запазваме традицията, да я предаваме на децата, на внуците, за да усетят духа на празника.

- Готова ли сте вече с идеите за подаръци, купихте ли някои от тях?

- Аз обичам да правя подаръци през цялата година, не само на Коледа. Да си призная става ми все по-трудно, защото сме презадоволени от всичко, но искам да има някаква идея в подаръците, не просто вещи, на всеки според вкуса и характера. Децата, разбира, се най-много се радват и очакват с нетърпение, но и знаят, че трябва да са много послушни, за да има подаръци. Както ви казах, за мен е по-важна традицията, да се запази и пренесе духът на празника – с песните, с обичаите, да остане спомен в съзнанието на всеки, защото подаръците ги забравяме, но обстановката, музиката, това усещане за сплотеност остава през годините.

- Работите ли на Коледа?

- На Бъдни вечер почивам, на Коледа си позволявам да работя понякога. Много зависи каква година съм имала, колко сме били натоварени през последните месеци.

- Тази година станахте баба на пето внуче. Помагате ли в грижите на малкия Йоан?

- Внуците са най-голямата ми радост. Помагам, когато мога и с каквото мога. Йоан е много послушно дете, усмихнат. За съжаление тези месеци покрай концерта в „Арена София“ сме много ангажирани и ми остава малко време за семейството, но между Коледа и Нова година ще наваксаме. Едните внуци са в София, другите в Гоце Делчев, но по празниците всички се събираме и домът ни е пълен със смях.

- Каква баба е Николина Чакърдъкова и какво е най-важното, на което искате да ги научите?

- Като всяка баба – обичаща, раздаваща се. Обичам децата, да бъдем заедно, да пеем, да танцуваме, разказвам им приказки те слушат и много се радват. Понякога съм и много строга и се карам, когато нещата тръгнат да излизат извън контрол. Децата трябва да знаят кое е добро, кое е лошо. Говоря много с тях, но мисля, че те виждат, наблюдават нашите действия и всеки ден с нашия пример ние ги учим и те попиват всичко. Искам да ги науча да се трудят, да бъдат добри хора и да разберат с времето, че най-хубавото нещо е да се научиш да даваш, това те прави щастлив и удовлетворен. Животът е много кратък и трябва да му се наслаждаваме, с внуците ми времето спира, аз съм на 100% с тях, в техния свят и ми е много хубаво.

- Вие винаги сте усмихната и изключително позитивна. Какво може да ви разстрои или ядоса?

- Старая се да запазя позитивизма си, въпреки че понякога е много трудно. Много неща могат да ме разстроят, ядосат – несправедливостта, мързелът, липсата на спазване на законите, апатията, затова винаги се стремя да променям света около себе си, да намирам красивото и да го показвам на сцената, в общуването с хората. Аз съм си изградила мой свят – подреден, красив, и на всеки мой концерт се опитвам да потопя хората в него, да забравят проблемите и заедно да изживеем нещо красиво и мисля, че успявам, защото залите, площадите са пълни. Имаме нужда от позитивизъм, от нещо, което да събуди гордост, душевност - аз го правя с музиката, там съм най-добра, всеки може да опита в неговата област, току виж сме преобразили света!

- Народната носия е ваша запазена марка. Винаги сте на сцената с такъв костюм. Разкажете ни колко имате и кой е най-ценният от тях?

- Моите костюми и тези на танцьорите от Неврокопския танцов ансамбъл са вдъхновени от автентичните носии, но са доста осъвременени и пригодени за сцена, за да можем да се движим, да танцуваме, да се чувстваме по-свободна на сцената. Имам една невероятна бяла рокля, която се казва 1001 нощи. По прототип на автентична сватбарска носия от Родопския край е направен моя костюм. Историята е, че в селото 1001 нощи жените са изработвали тази рокля, за да може всяка мома в селото да се жени в тази премяна, най-хубавата, най-величествената, а по колана има 1001 възела олицетворяващи – любов, щастие, тревога... хилядите чувства, които всеки човек може да изпита в живота си. Повече от 100 години всяка мома в селото се е омъжвала в тази носия. Ето такъв костюм е безценен, който носи история, послание. Не мога да опиша емоцията, когато облечеш подобна рокля, колко горда се чувствам. Моите костюми са уникати, никой друг в света няма като тях. Сега ги предавам на Мария, тя един ден на нейните деца и така те ще живеят.

- Щастлива жена ли сте?

- Много, как да не съм. Минала съм през много тревоги, перипетии, оценявам всеки един ден, радвам му се. Щастлива съм, защото съм здрава, аз и близките ми хора са около мен. Имам любовта на публиката, за която всеки път, когато изляза на сцена, се боря. 25 години съм на сцената и когато се обърна назад, всичко, което сме изградили, е символ на красота, качество има вложена много любов и най – хубавото имам пламъка в себе си – работи ми се много, творя, а вечер си лягам и заспивам спокойна и удовлетворена.

- Ако можехте да промените нещо в живота си – бихте ли го направила и какво щеше да е то?

- Нищо не бих променила. Всяко препятствие, всяко стъпало в живота ме е направило такава, каквато съм, и съм благодарна, че имам толкова пъстър живот, изпълнен с много любов.

- Мечтаете ли все още и вярвате ли, че мечтите се сбъдват?

- Разбира се, всяка вечер мечтая, някои мечти се сбъдват, за други работим по-дълго. Тази вяра в чудото ни крепи, окрилява ни и ни дава стимул всеки ден да надскачаме себе си. Сега ще видите много от мечтите ми в „Арена София“, който има сетива ще надникне дълбоко в душата ми и ще ме опознае още повече.

- Какво ще пожелаете на читателите на „Телеграф“?

- Скъпи читатели на вестник „Телеграф“, от все сърце ви жела да бъдете здрави, да сте заобиколени от хората, които ви обичат и да вярваме, че по Коледа стават чудеса. Всеки един от нас може да сътвори чудо за друг! Светли, щастливи и усмихнати празници!!!

Това е тя:

• Родена е на 4 септември 1969 г. в град Гоце Делчев.
• Появява се на професионална сцена за пръв път едва на четиринадесетгодишна възраст.
• През 80-те се утвърждава като солистка в Неврокопския ансамбъл, с него пленява публиката в България, Западна Европа и Канад.
• Превръща се в най-известната народна певица у нас.
• Собственик е на Фолклор ТВ.
• Телеграф/Екатерина Томова