Николай Шушков: България не само по знамената, но и в сърцата
06 Септември 2023 | 10:34
0 коментара
Общество
Благоевград
Ако днешният ден трябва да има специален девиз, то той е категорично ясен: „Съединението прави силата”.
И това не са само думи, изписани върху сградата на парламента, а клетва положена пред пантеона на Българското Възраждане. Няма друга държава, в която думата Съединение да има точен исторически адрес и да е синоним на дързост и готовност за саможертва в името на единството. Нашата дата е 6-ти септември 1885-а година, когато в Пловдив патриотите от БТЦРК начело със Захари Стоянов, генерал Данаил Николаев и капитан Райчо Николов, след военен преврат, обявяват Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Два дни по-късно княз Александър Батенберг с манифест признава Съединението и поема управлението на нова България. Приемаме тоя акт днес като някаква даденост, като нещо, което е трябвало да се случи. И като че ли в тая логика сме готови да подценим порива на осъзнатата национална идентичност, тръгнала срещу лицемерието на Берлинския конгрес, разкъсал на парчета надеждата за обединена Българска държава. Само седем години след знаменитата 1878 година и Санстефанския мирен договор България е готова сама да защити своите национални идеали. Трагизмът в тия събития този път отстъпва пред патоса на победилата историческа правда. Но не минава без свидни жертви. В деня на преврата пада убит капитан Райчо Николов, обявен малко преди това за комендант на Пловдив.
Днес и в Благоевград се прекланяме пред героичното дело на хората, които записаха датата 6-ти септември 1885-а година в календара на българското безсмъртие. Няма специален паметник на Съединението, но неговият дух на национална дързост и достойнство е запечатан в десетки други паметници и паметни плочи на исторически събития и хора, които следвайки примера от 1885-та година дадоха на дързостта и достойнството Илинден 1903 година, септември 1908 година, октомври 1912 година.
Цветята на днешния ден са и за тях, за всички отрекли неправдата на Берлинския конгрес и дали живота си за това. Съединението остава самотен акт, а обединението – само илюзия. И все пак не можем да пренебрегнем особеното чувство на гордост, което и днес ни обзема, когато прочетем телеграмата изпратена от Пловдив до княз Александър Батенберг: “Днес Съединението прогласено по цяло Румелия в името на Ваше височество.”
Поклон и вечна памет.
И това не са само думи, изписани върху сградата на парламента, а клетва положена пред пантеона на Българското Възраждане. Няма друга държава, в която думата Съединение да има точен исторически адрес и да е синоним на дързост и готовност за саможертва в името на единството. Нашата дата е 6-ти септември 1885-а година, когато в Пловдив патриотите от БТЦРК начело със Захари Стоянов, генерал Данаил Николаев и капитан Райчо Николов, след военен преврат, обявяват Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Два дни по-късно княз Александър Батенберг с манифест признава Съединението и поема управлението на нова България. Приемаме тоя акт днес като някаква даденост, като нещо, което е трябвало да се случи. И като че ли в тая логика сме готови да подценим порива на осъзнатата национална идентичност, тръгнала срещу лицемерието на Берлинския конгрес, разкъсал на парчета надеждата за обединена Българска държава. Само седем години след знаменитата 1878 година и Санстефанския мирен договор България е готова сама да защити своите национални идеали. Трагизмът в тия събития този път отстъпва пред патоса на победилата историческа правда. Но не минава без свидни жертви. В деня на преврата пада убит капитан Райчо Николов, обявен малко преди това за комендант на Пловдив.
Днес и в Благоевград се прекланяме пред героичното дело на хората, които записаха датата 6-ти септември 1885-а година в календара на българското безсмъртие. Няма специален паметник на Съединението, но неговият дух на национална дързост и достойнство е запечатан в десетки други паметници и паметни плочи на исторически събития и хора, които следвайки примера от 1885-та година дадоха на дързостта и достойнството Илинден 1903 година, септември 1908 година, октомври 1912 година.
Цветята на днешния ден са и за тях, за всички отрекли неправдата на Берлинския конгрес и дали живота си за това. Съединението остава самотен акт, а обединението – само илюзия. И все пак не можем да пренебрегнем особеното чувство на гордост, което и днес ни обзема, когато прочетем телеграмата изпратена от Пловдив до княз Александър Батенберг: “Днес Съединението прогласено по цяло Румелия в името на Ваше височество.”
Поклон и вечна памет.