Николай Динков-Нинджата: Аз знам от къде съм започнал и какво мога да постигна
На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на Св. Вмчк Димитрий Мироточиви и Преп. Димитра Доростолска (Димитровден). Свети Димитър се смята за закрилник на строителите, затова на този ден се отбелязва и Денят на строителя. Празнуват всички строители, архитекти, проектанти, инженери и всички, които са ангажирани в сферата на строителството.
По повод професионалния празник на строителя, днес разговаряме със строителния предприемач Николай Динков, собственик на „Вип трейд енд билд“ ЕООД.
Фирмата скоро отбеляза своя 12 рожден ден. Името на компанията се свързва с най-високи стандарти в инженерната и техническата дейност. Компанията работи успешно с държавния, общинския и частния сектор. Има успешно реализирани обекти в цялата страна, а от година работи и в Гърция.
Здравейте, г-н Динков, за мен е чест да проведа този разговор с успешен строителен предприемач. Как решихте да се занимавате със строителство?
Баща ми беше строител и може би интересът ми към тази професия започна в съвсем ранна детска възраст. Още от много малък татко ме водеше с него по обекти и аз като всяко малко момче исках да приличам на своя родител. Като тийнейджър житейският ми път пое в друга посока. Избрах спорта. Тренирах професионално свободна борба и дълги години бях част от Националния отбор по борба. Започнах спортната си кариера от школата на „Пирин“. Спортът ме научи на много и ме изгради като характер. Научи ме да бъда дисциплиниран, да следвам мечтите си, да бъда амбициозен. Докато тренирах активно в София, бях вече състезател на „Левски“, моят баща почина. Тогава бях на 18 години. Това бяха времена, в които чувствах изключително много липсата на родителя ми. Време, в което знаех, че един ден ще се занимавам, с бизнеса започнат от баща ми и ще го надградя. Баща ми също е тренирал борба. Той е бил част от отбора „Славия“, а негови съотборници са били великите Исмаил Абилов и Мишо Дуков. Така става, че след отбиване на военната ми служба в „Левски“, станах част от отбора „Славия – Литекс“. В него бяха събрани всички най- добри български борци, а в националния отбор за мъже треньор ни беше именно Мишо Дуков.
Спортът обаче е до време. Имам прекрасни спомени с моите съотборници, най – вече от лагерите с националите на Белмекен, Тетевен и Дианабад. На 25 години се сбогувах с професионалния спорт, създадох семейство и трябваше да поема в нова посока. Опитах да се развивам в различни сфери, но ме влечеше строителството. Без никой зад гърба ми и с малко знания в тази сфера реших да опитам. Аз съм амбициозен човек, който работи винаги в посока да реализира това, което иска. Не чакам нищо от никой, реша ли нещо – следвам го до край. Вярващ съм и знам, че Господ ми помага. Лека, полека, година след година, воден от много хъс и желание успях да се реализирам в строителната сфера и ето, че 12 години по- късно фирмата, която управлявам има стотици успешно реализирани обекти в различни строителни сфери – сградно строителство, водопровод и канализация, асфалтиране на пътища, тротоарни настилки, подпорни стени, мостови съоръжения, изградени обществени паркове, спортни и детски площадки и т.н. От една година строим активно и в Гърция.
Г-н Динков, всички се оплакват от липса на кадри. При вас това усеща ли се?
Разбира се! Това в момента е най- големият проблем не само в България, но и в цяла Европа. Особено след пандемията. Аз имам много добре изграден екип, професионалисти, на които мога да разчитам. Но, липсата на квалифицирана работна ръка е осезаема. Трудно се намират нови кадри било то с опит или без. Къде са младите хора се чудя. С мои приятели чужденци, които се занимават със строителство в Европа често говорим на тази тема и те имат същите оплаквания. Затова и много фирми се наложи да вкарат работна ръка от други държави. Заплатите в строителния сектор са добри, но явно на хората не им се работи. Нямам друго обяснение. Аз самият съм в процес на вкарване на работна ръка от чужбина.
Вие кандидатствате и по обществени поръчки. Защо според вас всички, които се занимавате с обществени поръчки бивате заклеймени като да кажем лоши хора, даже като олигарси?
Това не го разбирам! Не трябва всички занимаващите се с обществени поръчки да бъдат квалифицирани по този начин. Знаете ли колко трудности срещаме от спечелването до реализацията на една обществена поръчка? Хората като цяло не се замислят върху това. На тях всичко им се струва лесно, но не е така. Ние строителите сме просто изпълнители. Имаме проект, който е одобрен от общината например, и ние трябва да го реализираме, т.е. изграждаме точно това, което е поставено в проекта. Не можем сами да решим как да го изпълним. Има и надзорна фирма, която стриктно следи за точното изпълнение на проекта, както и много други институции. Понякога проектите не са добре направени и тяхната корекция отнема време, което забавя и нашия работен процес. Понякога в течение на работата, се оказва, че трябва да се изпълнят дейности, които също не са залегнали в проекта и които отново спъват работния процес. Много често тези, които се занимаваме с обществени поръчки, получаваме парите си от даден обект, години след неговата реализация, а през това време ние сме се разплатили с доставчици, платили сме осигуровки и работни заплати, както и всички видове данъци. И остава да чакаме държавата или общината да ни платят. Много пъти работим по проекти, които са ценообразувани години преди тяхното изпълнение, т.е. заложената цена е в пъти по- ниска от реалната. Понякога хората негодуват и за срока на изпълнение. Те си мислят, че развяваме вълшебни пръчки. Представете си улица, на която трябва да се направи нова канализация, нов водопровод, сградни отклонения, шахти, след това да се асфалтира – било то частично или цялостно, зависи как е заложено в проекта. За колко време мислите че такова мащабно строителство трябва да се направи? Всичко отнема време. Замислете се един ремонт на баня във вашето жилище колко време отнема и колко нерви ви образува един майстор. А един голям обект е зависим от много работници и хора, свързани с изпълнението му. А знаете ли колко документи са необходими да бъдат изготвени през целия процес на работа? Така, че сами си направете извода.
Какви са следващите цели на компанията, която управлявате?
Ние не спираме да работим и не се предаваме пред трудности, а повярвайте ми, всеки ден се срещаме с такива. От страни всичко изглежда много лесно. Знаете, че българите сме свикнали да гледаме в чуждата чиния.
Аз знам от къде съм почнал – от нищото, и това ме амбицира! Вярвам в себе си, в екипа ми, нахъсан съм и тепърва ще покажа на какво съм способен!
Много хора ми завиждат и пишат какви ли не глупости и лъжи по мой адрес. Това ме радва! Когато си тръгнал от нулата и си постигнал доста без ничия помощ, това те мотивира да продължаваш да растеж!
Хорското мнение не ми пречи, а ме забавлява и амбицира! Щом пишат глупости срещу мен, значи разбират, че съм постигнал много.
Аз съм изряден данъкоплатец. Аз кредити нямам, нито неплатени данъци! Мен данъчни ревизии не ме плашат! През годините съм бил толкова много пъти проверяван от различни институциии по сигнали на „будни“ граждани, че ако има класация за най – проверявани хора в България, със сигурност ще заема едно от челните места. С гордост мога да кажа, че съм и политически необвързан.
Радвам се, че служа като пример за хора, които са по- малки от мен и които в момента се опитват да се реализират. Отдавна съм стигнал до извода, че съм „трън в очите“ единствено на нереализирани и коплексирани хора, доста по- възрастни от мен, които са потънали в дългове.
На Деня на строителя искам да пожелая на всичко колеги, архитекти, инженери, строителни работници, както и на целия ми екип много здраве, благоденствие и успешно реализирани обекти!