Неразказаните легенди за Куматинските скали над Симитли

На един малък връх над Симитли, край Българо-Северномакедонската граница се извисява един страховит каменен ръб, нарича се Куматински скали, около него битуват легенди за пещери, комити и златни съкровища, но за съжаление няма кой да ги разкаже.

Коматинските скали се намират на 20-на километра западно от общинския център Симитли, или край село Брестово. По отсрещния склон – западно от страховития скален ръб се вижда и село Сухострел. До ден-днешен в 21-ви век в селото електричество никога не е имало. Та затова и хора няма, или ако има се броят на пръстите на едната ръка.

Село Брестово е на махали – или всяка къща махала, разпръснати са по целия югоизточен склон на билото – свързващо скалите с края на асфалта. Той тръгва от с. Полена, минава през дефилето „Епрец“, след това и през с. Сушица. На два километра след него 50-годишният асфалт поема през м. Гюргево към Брестово, до скалите са 6 километра.

В селото навремето имаше два магазина – първият, където свършва поленският асфалт, а вторият под Коматиница. Първо пусна кепенци магазина под скалите, а след това и южния при първите къщи на Брестово. Хора не се мяркат, пуст е пътят, спускащ се към Сухострел.

А иначе Коматинските скали са един страховит ръб, в средата му има скала наподобяваща главата на праисторическо чудовище. Прилича на слонска или по-скоро на мамутска глава, но без хобот или рога. Скалите от двете й страни са като вкаменени крила.

И когато се изправиш тук, сред тази пустош, КОВИД-ситуацията остава някъде долу в мъглата, а тук виждаш разрухата, властваща от 30 години и убила живота в тези погранични райони. Виждаш само опънати електропастири, които ще ограждат стада крави. Те ще сменят изпарилите се хора, но те пасат, а не разказват легенди.

Преди няколко години скалите бяха преименувани на „Коматински“, може би защото държавата от десетилетие си е все в кома. А няма кой да разкаже легендите, защото тези, които ги знаеха, отидоха на едно друго място. Според срещнатия жител на Брестово, който не желае да говорят пред камера, бил чувал само за някакво злато в пещери и „орлите куматински“…

Край Коматиница има два храма, „Св. Панталеймон“ край Сухострел, е изграден в последното десетилетие, докато “Св. Архангел Михаил“ е почти на хиляда години. Той се намира също като първия на р. Железнишка, но от дясно на Коматинските скали в махала Поповска на с. Брестово.

По някакъв, почти иманярски начин, скалите се свързват с манастира. Най-вече заради легендата за царските деца, крили се в Тросковския манастир.

Наричат го “тросковски”, защото тази махала някога е била към село Тросково, намиращо се западно от Симитли.

Според църковните архиви, манастирът е граден през 1149 година, на три пъти е опожаряван по време на турското робство, след което остава само черквата. Тя пък е срината из основи от силния трус на 4 април 1904 г. край Крупник. Възстановена е в сегашния й вид със средства на жител на село Баня, както някога се наричал днешния град Симитли. През 2007 година тя е обновена със средства на общината.

Манастирът се намира в коритото на реката, на около 500 метра от североизточния край на скалния масив “Коматиница”. Строителите му са споявали камъните с хоросан, напоен с яйца. За манастира има много легенди – че тук са идвали Иван Рилски и дяконът на свободата Васил Левски. Малко известна и позната на малцина е легендата за укриваните тук синове на Иван Асен Първи.

През 1196 година той е убит от Иванко, съюзил се с византийците. Веднага след убийството на баща им, боляри от Търново вземат двете му деца – бъдещият цар Иван Асен Втори и брат му Севастократор Александър. След дълъг път те пристигат в манастира край Тросково.

В знак на признателност към манастирското братство, приютило го като дете, царят дарява на обителта плоча с надпис, която досега не е открита. В района на манастира са открити няколко много стари плочи, чийто надписи не са разчетени, въпреки че са носени чак във Велико Търново.

Цялата история за съществуването на манастира се пази в българския манастир “Св. Георги Зограф” в Света гора. Връзката с Атон до санирането на черквата през 2007 г., бе едно голямо рисувано пано на южната стена. На нея, край манастира беше изобразена кедрова гора, каквато има в района на Света гора, но не и тук. Днешната рисунка, правена преди 13 години е по-малка и е изглед на манастира.

От векове разбойници и иманяри търсят пещери под огромния и недостъпен от юг заради скалните отвеси каменен масив. Според легендите някъде в тези пещери, е скрито златото на Асеневци. До сега никой не е открил и следа от тези пещери, чийто входове и или вход са затрупани. Заради проклетото манастирско имане поп Гаврил, служил тук, е изгорен жив от разбойници, без да каже къде е скрито.

Според легендата тук някъде сред непристъпните от юг скали се е намирала монетарницата на цар Иван Асен. /БГНЕС