Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим: В днешния ден ни изпълва чувство на преклонение пред подвига на бележития наш съотечественик полковник Борис Дрангов

В днешния ден ни изпълва чувство на преклонение пред подвига на бележития наш съотечественик полковник Борис Дрангов, заради неговата саможертва. Това каза Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим, който се включи в отбелязването на 145 години от рождението на полковник Борис Дрангов и 100 години от гибелта му.

Митрополит Серафим отбеляза, че полковник Дрангов е насърчил подопечните си войници да имат същите чувства, за да имаме този резултат на, който днес се радваме.

По думите му на днешния ден почитаме и паметта на един от мъчениците на нашия народ и нашата православна вяра – Свети Георги Софийски Най-нови, който е убит именно заради това, че не е искал да измени на вярата си като православен християнин.

„Той не е искал да приеме исляма, към което е бил принуждаван и е предпочел в младата си възраст да положи живота си заради Христа и заради вярата си. Това са светиите, които ни дават примера, които ни вдъхновяват, както нас в 21 век, така и полковник Дрангов в началото на 20 век, така и всички наши предци, които са проявявали саможертва за постигането на свободата, независимостта и благополучието на нашето Отечество. Дай Боже тези чувства да имат нашите потомци след нас, а в не по-малка степен и ние днес”, каза още той.

Негово Високопреосвещенство заяви, че народът е виждал, че полковник Дрангов е обединител между армията, църквата и самите хора.

По думите му неговото дело е било пред очите им, те са участници пряко или косвено чрез своите близки, които са воювали заедно с него в битките и войните, и чрез всичко това хората са били съпричастни към това дело, а църквата е в основата, както на неговото дело, така и на освобождението, обединението и на развитието изобщо на нашият народ.

Митрополит Серафим каза още, че е важно да знаем и да помним това, което е било преди нас, защото ние стъпваме върху него и трябва да обръщаме внимание върху какво вървим, каква е нашата основа.

„Пътят по който вървим не започва от нас, той е започнал далеч преди нас и продължава напред пред нас. И ако помним и се вглеждаме в това, което е минало след нас, ние ще знаем какво да правим и занапред, и това е важно като наша отговорност, въобще на всеки един човек. Във времето, в което живеем е важна тази отговорност – да осъществяваме приемствеността от своите предци към своето потомство – поколенията след него”, подчерта той.Фокус