Назад във времето: Позабравените български традиции и обичаи

България има богато културно наследство, особено когато говорим за традиции и обичаи. Страната ни е толкова колоритна откъм подобни богатства, че едва ли има друга подобна в Европа, а защо не и в света?

Традициите и обичаите ни са нещо, което се предава от поколение на поколение, но понякога някои от тях се губят във времето или по-скоро се забравят. Палитрата от обичаи в България наистина е много богата, цветна и интригуваща. Те са в основата на нашата същност и са крепили народа ни стотици години.

Ще ви запозная с едни от най-интересните обичаи, някои сигурно знаете, други - не, но всички са много интересни и са част от нашата история и съзнание. Лично аз бяха доста изненадана от някои обичаи и традиции, свързани с познати празници.

Раждане на дете

Бих казала, че това трябва да се счита като най-големия празник в едно семейство. Безспорно това е най-хубавото нещо, което може да се случи на всеки човек. Днес знаем как се празнува – в повечето случаи бащата събира роднини и приятели, за да ги почерпи за здравето на бебето и майката.

И в миналото е имало подобна традиция. Раждането на дете се е чакало наистина с много голямо притеснение, както и днес, и е било задължително родилката да крие, докато не започне да ѝ личи. Освен това е трябвало да се пази от много неща, за да не урочаса бебето.

Относно веселбата, бабата (не е задължително да е тази на детето), която е акуширала, черпи роднини, съседи и кумове. Веднага след това се прави т.нар. „понуда“ – след раждането се носят храна и питиета в дома на родилката, като се отправят благословии и пожелания за успешен живот, здраве и късмет.

Кръщене

Кръщаването е сред най-важните църковни тайнства, защото църквата го смята за второ раждане – раждане на християнин. Някога е било почти задължително всяко дете да бъде кръстено, днес не е точно така и често виждаме как и възрастни могат да бъдат кръщавани. Както знаем това става в църква, с кръстник или кръстница, които някога са били кумовете на родителите, но днес изборът е много по-свободен. Дори е имало период, в който родителите не присъстват на кръщенето, ами чакат гостите вкъщи с богата трапеза. Тогава кръстниците водели детето в дома му и го предавали на майката с думите:“Дала си ми го еврейче, връщам ти го християнче!“

Изпращане на войник

Друг обичай, който вече не се практикува (защото вече няма и задължителна казарма), е изпращането на войник. След създаването на модерната българска държава започва и тази традиция, която продължава от 30-те до към 90-те години на XX век.

В българската възрожденска култура няма такъв празник, но за подобен се счита изпращането на гурбетчия. Обичаят беше (понеже и аз го помня) свързан с каненето на много, ама наистина много гости и опъването на едни дълги трапези. Често дори се е викал оркестър.

По-назад във времето е имало традиция родителите да подаряват чорапи и кърпи на гостите, а те от своя страна на бъдещия войник – дребни предмети и пари. Всички пожелават на момъка здраве и късмет в бъдещото му начинание.

Ивановден

На 7 януари (20 януари по стар стил) е християнският празник на Св. Йоан Кръстител. Близостта на празника с Богоявление и кръщаването с вода свързват ритуалите и на този празник с водата. Някога е имало обичай на този ден да се „къпят“ (тоест да се обливат с вода публично и навън) младите семейства, които са сключили брак през предшестващата година.

Традиция било да се къпят и всички Ивановци, Ивайловци и всеки който празнува имен ден на Ивановден.

Тодоровден

Първата седмица след началото на Великия пост е т.нар. Чиста седмица, в която всеки ден си има отделно име: Чисти понеделник, Черен вторник, Луда сряда, Въртоглав четвъртък, Черен петък, Тодоровден.

На Чисти понеделник се чистят домашните съдове от всяка следа от животински храни. Най-интересният ден от всички тези е съботата – Тодоровден. Този ден е посветен на великомъченик Св. Теодор Тирон. Освен с името Тодоровден, този празник и известен още като Тудорица и „Конски Великден“. Празнуването на този ден на здравето на конете не е случайно. Конят е бил почитан като едно от най-важните животни в семейството. Той е бил основно превозно средство, част от впряга на орача и много други.

Някога традицията била на този ден жените да пекат специален хляб с формата на кон или подкова, който раздавали на съседи и приятели, а част от него давали на конете. Основното и най-забавното обаче, което се практикува и днес, е т.нар. „кушия“ или още надбягване с коне. Все още има места, на които това може да се види.

Благовец

Дните около пролетното равноденствие (21-22 март) са били считани за време на щастие, радост и ново начало. В края на март зимата си отива окончателно и настава време за отваряне на прозорци, а и на души. В този период се пада и един много важен християнски празник – денят, в който Дева Мария научава „благата вест“, че именно тя е избрана да стане майка на Божия син. Тази дата е 25 март (някога се е падало и на 7 април).

В народните обичаи денят е известен като Благовец. Смята се, че на този ден птиците се връщат и всички спящи същества се пробуждат. Затова всички обичаи на този ден са свързани с почистване на дома и градината.

На много места по България е имало обичай да се блъска по тенджери и тави с думите :“Бягайте, змии и гущери, днес е Благовец!“.

Еньовден

Еньовден се празнува на 24 юни и се смята, че това е денят, в който се е родил Св. Йоан Кръстител. Името на празника идва от Еньо, което се е считало за по-фамилиарното наименование на Йоан). На този ден те силно почитали билките и вярвали в техните магически способности. За това още се нарича „Денят на билките“. В нощта срещу Еньовден излизат не само билкарите, които берат билки преди разсъмване, но и магьосници, които причиняват големи поразии на реколтата. Набраните през нощта билки се сплитали през деня на венец, в който се „заключвали“ различни защитни магии, заклинания за здраве и любов.автор:Елена Исаева