Наследството на кабинета Борисов 2: От отбрана до образование

Второто правителство на премиера Бойко Борисов дойде на власт в резултат на парламентарните избори от 5 октомври 2014 г. и остана на власт малко повече от 2 години до 13 ноември 2016 г.

БГНЕС предлага анализ на пет от ключовите сектори за изминалия период. Служебният кабинет да обзаведе къщичката в МО с яснота и предвидимост

Яснота, стабилност, прозрачност, предвидимост, анализи и решения - професионални, не толкова политически мотивирани се очаква да са приоритетите в работата на служебния министър на отбраната. Той ще работи в продължение на два месеца, без да има законодателна инициатива и с вече приет Бюджет 2017 г. Реалните и изпълними цели в рамките на тези ограничения и този мандат обаче може да се поставят.

Времето ще е достатъчно да се даде ясен отговор на въпросите, които останаха да висят в публичното пространство след управлението на Николай Ненчев. Сред тях безспорно е този за реалното състояние на трите вида въоръжени сили – хора, техника, в каква степен е преодоляна зависимостта от трети страни – един от приоритетите на Ненчев. Страната ни навакса ли изоставянето в изпълнението на целите на способности, което поставяше под въпрос доверието към нас като надежден съюзник.

Двете години, през които Николай Ненчев беше на един от най-горещите столове в правителството, бяха белязани с разнопосочното говорене, неразбрани действия и серии от обяснения след едно или друго политическо изказване. Дотолкова много, че в крайна сметка имаше анализатори, които определят като най-голям негов успех това, че успя да се задържи на поста. Затова и прозрачността и даване гласност на това в какво състояние са трите вида въоръжени сили безспорно е необходим. По наболелите въпроси имаше заседания и на Съвета по отбрана и на Комисията по отбрана в Народното събрание, така че анализи има и ясни отговори могат да се дадат, без да е необходим дълго провеждан преглед на структурите, например. Така обществото ще е наясно за какво се дават над 1 млрд. лв. за въоръжените сили и защо трябват бюджетът за отбрана да расте, както е записано в нормативните документи с хоризонт 2020.

Най-същественият въпрос, на който служебният кабинет може и трябва да отговори е какъв е реалният недостиг от военнослужещи. Официално към 31 декември 2015 г. окомплектоваността на военното министерство, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия с личен състав беше 87 %. Липсата на пари бе посочена като основна причина за попълването на некомплекта, социалния статус на хората в отбраната и тяхната мотивация. В началото на тази година специалисти изчисляват, че над 5000 човека е недостигът на хора за армията ни, както и че има военни подразделения, които не са попълнени до 50% от личния състав. Разчети показват неотложна необходимост от осигуряване на допълнителни средства за персонал за 2017 г. за назначаване поне на 500 военнослужещи на вакантни длъжности. Все пак в последните дни от управлението си от ведомството, ръководено от Николай Ненчев, разкриха процедура за заемане на 486 вакантни войнишки длъжности в Сухопътните войски. Конкурсът ще се проведе в периода 7 – 21 юни 2017 г. Вече имаше коментари и въпроси дали числеността на армията не е паднала под критичните 20 000 души. А и задачите пред нея растат, освен да участва в мисии, да поддържа и развива способности за отбрана на страната, да помага на хората в кризи и бедствия, за което се поддържат 98 формирования, тя се включи например и в охраната на границата.

Служебният кабинет трябва да осигури безпрепятствената работа по процедурите за изпълнение на двата инвестиционни проекта, които бяха приети от НС. Двата предстоящи месеца без парламент не би трябвало да забавят работата по тях, защото проекта за новия тип боен самолет например се очаква да бъде на вниманието на депутатите отново около средата на годината. Това, което не бе свършено от екипът на Ненчев е предвижването до Министерски съвет на проекта за бойна машина на пехотата. Така държавното ръководство продължава да бъде длъжник на най-големия вид въоръжени сили Сухопътни войски, които без този проект са на изчезване. Това предстои и може би ще бъде шанс за служебен министър да го предвижи, а след избиране на ново Народно събрание да бъде внесен за разглеждане и там. Още повече, че се демонстрира съгласие за този проект сред депутатите от различни парламентарни групи и не би трябвало такова действие да търпи политически критики.

И още един въпрос, който служебният министър може да изясни въпреки краткия си мандат. Има ли и къде е системният проблем в министерството с обществените поръчки, защото не една и две бяха тези, които бяха спирани без съществена необходимост. Разбира се, дължат се и отговори на въпроса имаше ли чистка в МО за последните две години или казано по друг начин колко от служителите бяха сменени и по какви причини?

Това са част от конкретните отговори, които ръководството на МО, макар и в служебен кабинет дължи. За приоритети като гарантиране стабилността в управлението, отчетност и стабилност една структура на субординация като армията не би трябвало да има необходимост от подчертаване. Така както и приоритет като този да се осигурят условия военнослужещите зад граница да могат да гласуват на изборите. Около 140 са българските бойци, които участват в различни операции и мисии извън територията на страната - български граждани с право на глас.

Вътрешният министър да изреже политическите метастази в МВР

В последните години вотът има все по-малко общо с истинската воля на хората, тъй като в повечето случаи е корпоративно зависим или финансово /разбирай купен/. Какъв ще бъде в сегашния случай зависи от служебното правителство и особено от вътрешния министър – дали ще успее да разбие схемите, по които органите на властта се използваха като предизборни щабове.

За целта служебният министър е добре да познава системата отвътре, да знае къде и как да пипа, за да изреже политическите й метастази.

МВР е силово министерство, не е партийна структура. Тук няма място за популизъм, още по-малко за подлизурковци. Няма място за политиканстване. Трябва човек, който със замах да подкоси мераците структурите на МВР да бъдат използвани в предизборните хватки или по схемите за купуване на гласове – чрез влияние, под натиск или просто срещу заплащане.

Принципно е трудно да се разчистят тези авгиеви обори – особено в регионалните структури. Там назначенията са на принципа – или си верен на партията /разбирай на ръководството/, или си извън играта. И може да работиш безкрайно, честно и достойно, но от това промяна в статуса ти няма да настъпи. То и затова стотици момчета напуснаха силовите институции и отидоха в частния сектор. Няма как да създаваш живот, да искаш да подреждаш собствения си и насреща в лицето на ръководството да имаш партийни мислители, заети с едно-единствено нещо – да останат на власт. А в МВР не би трябвало да се консумира власт, там би трябвало тя да се създава.

И кой, ако не някой необвързан, казано на жаргон, който е перде, но под шапката му сгрява за какво идва реч, може да нахлуе в деполитизираната на книга и политизирана в натура структура на силовите институции и да измете мераците на тези, които ползват вътрешното ведомство като обслужващ персонал на властимащите, както и на тези, които си осигуряват присъствие във властта чрез ведомството, задължено да пази държавността. За да се сложи край на тези, които мимикрират, че са държавници, а всъщност са държанки.

И всичко това е само за начало, което е изцяло във възможностите на един служебен министър. След това министърът в редовното правителство ще може на чисто да структурира властта, на която се държи не само националната, но и моралната сигурност на българите.

Вместо милиарди енергетиката донесе на България международни унижения

Едни от най-големите провали на втория кабинет „Борисов“ бяха инкасирани в някога цветущия сектор енергетика, който бе поверен в ръцете на Теменужка Петкова. Нейното управление ще бъде запомнено с пропускането на големи възможности на стойност милиарди евро и публични международни унижения.

През този период България загуби възможността да реализира проекта за газопровод „Южен поток“. Страната беше публично унижена от президента Владимир Путин по време на посещението му в Анкара на 1 декември 2014 г. Вместо него „Газпром“ ще изгради „Турски поток“, който на практика ще заличи България от мястото й на транзитен център на газ за страните от Балканите. Това има не само геополитически, но и икономически последици, защото ще губим приблизително по 200 млн. лв. на година. А това бяха единствените свежи пари в сектора, в който навремето бяхме регионален лидер.

В опит поне малко да си върнем позициите беше предложено изграждането на газов хъб „Балкан“, но за момента към него почти няма никакъв интерес от страна на главния доставчик - „Газпром“. Истинската причина е, че благодарение на това управление България загуби имиджа си на надежден партньор. От нея вече за всичко ще искат „железобетонни гаранции“, както образно се изрази Владимир Путин отново по време на среща с турския президент Реджеп Ердоган през лятото на 2016. В същото време абсолютно нищо не беше направено по посока на диверсификацията на газовите доставки. И в момента единственият доставчик на „синьо гориво“ за страната остава Русия. А през 2014 г. се тръбеше наляво и надясно как ще имаме газова връзка с Гърция и по нея ще тече азерски газ, който всъщност ще бъде добит едва през 2020 г.

Проектът за 7 блок на АЕЦ „Козлодуй“ по американска технология на „Уестингхаус“ също не отбеляза никакъв напредък по времето на Петкова. Въобще е трудно да се каже какво е бъдещето на този проект. Но със сигурност едва ли това може да бъде записано като някакъв успех.

За АЕЦ „Белене“, който беше спрян през март 2012 г. от първото правителство на Бойко Борисов, България бе осъдена на 16 юни 2016 г. от международния арбитраж. Това беше поредната шумна плесница върху авторитета на страната ни. Сумата бе 620 милиона евро. След три месеца колебания, като за всеки ден трябваше да плащаме 167 000 евро неустойка, правителството прие горчивата истина, че трябва да плати. На 8 декември НЕК преведе дължимата сума от 601 милиона евро на „Росатом“ и придоби оборудването с дълъг цикъл на производство. Тези пари дойдоха от държавата, която отпусна заем от 1,270 млрд. лева на НЕК. Приблизително милиард държавата извади от джобовете ни и за да плати за така наречените американски централи. Това не попречи на Теменужка Петкова да заяви, че най-голямата й заслуга била да стабилизира финансово сектора, който според доклад на изпълнителния директор на ЕСО от началото на 2017 г. се намира в състояние на „тревога“.

И докато Петкова „стабилизираше“ сектора, трима нейни предшественици Делян Добрев, Петър Димитров и Румен Овчаров станаха клиенти на прокуратурата.

Какво следва? Най-общо казано новият служебен министър ще трябва да разчисти авгиевите обори, завещани му от Петкова.

Здравеопазването трябва да се излекува от грешките на д-р Москов

Проблемите в здравеопазването не са един или два, за да се решат за краткото време, с което трябва да се съобрази служебното правителство, но има неща, които трябва да бъдат променени бързо.

С оглед на това, че служебният кабинет ще бъде в началото на годината, когато се сключва и договорът между Българския лекарски съюз и НЗОК трябва да се предотврати криза между касата и лекарите, както стана в началото на миналата година, когато лекарите бяха против подписването на Националния рамков договор. Лекарите трябва да бъдат чути и промените в здравеопазването трябва да се извършат с тяхното одобрение. Ако трябва да се каже в едно изречение какво е приоритетно да се извърши от служебното правителство, то е по-скоро да се премахне или неутрализира свършеното от бившия здравен министър Петър Москов.

Основно става дума за премахване на пръстовите отпечатъци, които от тази година ще касаят вече не само пациентите, които влизат за лечение в болниците, но и доболничната помощ - т.е. прегледите при лекар. ВАС веднъж вече спря въвеждането на пръстовите отпечатъци, но е необходимо МЗ да преустанови опитите за узаконяването им и да се премине към реализиране на т.нар. здравна карта.

Трябва да се търсят възможности и за по-добър контрол на финансирането на болниците от Касата.

От началото на тази година пръстовите отпечатъци вече ще касаят не само хоспитализираните пациенти, но и доболничната помощ, където ще се изискват пръстови отпечатъци. Това, което трябва да се направи приоритетно е тази система да се спре и да се продължи реализирането на здравна карта, както е навсякъде по света.

Трябва да се промени и една от последните промени на Москов или наредба 10, с която здравният министър лиши лекарите от задължението да определят с кои медикаменти да лекуват и позволи на фармацевтите да правят това. Така практически, когато лекарите изписват международното непатентно име на лекарството, аптекарите могат да предлагат конкретно търговско име. Това се отнася само за лекарствата, които са паднали от патент.

В момента един от най-големите проблеми на болниците в страната, са липсите на специалисти, защото условията в чужбина са по-добри от тези в България. Това е и причината да се помисли за вариант студентите ни по медицина да получават адекватна възможност за специализации в България. Към момента тези възможности са силно ограничени и младите лекари не си губят времето в изчакване чудото да се случи, а продължават живота си извън пределите на страната.

Като капак на всичко, което е направил в рамките на управлението си, д-р Москов е подписал и обществена поръчка за 1,2 млрд. лева. за доставка на лекарства за нуждите на болниците за период от 24 месеца, които ще бъдат закупувани след сключването на рамкови споразумение от Централния орган за покупки в сектор “Здравеопазване”. Тъй като поръчката е разписана от министъра в последния момент, вероятно няма да е лошо да се направи проверка.

Много важен акцент в работата на служебното правителство е и да се приложи т.нар. клинична онкологична комисия и да се следва комплексно лечение, защото онкоболните в момента са оставени да се оправят сами. Това показа и скандалът в пловдивския Комплексен онкологичен център, където са правени операции, вместо да се приложи лечение, а хората са ненужно инвалидизирани.

Трябва да се ускори усвояването на европарите за образование

Първата задача пред новия служебен министър на образованието е да ускори усвояването на европейските средства по ОП “Наука и образование за интелигентен растеж”, защото до момента са усвоени около една трета от парите, а срокът за сключването на договорите е до края на 2017 година.

Срокът за подаване в МОН на проектите за изграждане Центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, които ще бъдат финансирани с общо 350 млн. лв. от оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж беше до 23 януари.

Парите по тази програма са застрашени, защото МОН не е изпълнило две от предварителните условия от споразумението за партньорство с ЕС, които трябваше да са готови до края на 2016 г. Става дума за Националната стратегия за научните изследвания, която е одобрена само в МС и МОН не е актуализирало т.нар. пътна карта за научната инфраструктура. Заради това може да бъдат спрени парите по програмата. Това е и причината да се действа бързо, за да се спасят тези евросредства.

Освен това трябва да се преразгледат и критериите за прием на децата в детски градини и в първи клас, защото родителите масово са недоволни от промените, които екипът на министъра в оставка Меглена Кунева направи.

В момента по-голяма тежест за приемането на дете в градина или училище се прави по настоящ, а не по постоянен адрес. В този случай, ако има съвпадение на настоящия и постоянния адрес, детето ще има по-голям шанс да влезе в дадена градина или училище, нещо, което според родителите е проява на дискриминация. Родителите настояват децата от предучилищните групи в едно училище да бъдат приемни с предимство в първи клас в същото училище. Освен това искат критерият за обучаващи се брат или сестра в избраното от тях учебно заведение, трябва да бъде с по-голяма тежест.

С оглед на това, че окончателният вариант на проекта за прием трябва да бъде готов до средата на февруари, определянето на критериите за прием трябва да бъде първостепенна задача за новия служебен министър на образованието.

МОН определи 4 задължителни критерия за прием - постоянен адрес, настоящ адрес, с предимство ще се приемат братя и сестри, които се обучават в съответното училище и социален критерий за ученици сираци. /БГНЕС