Насилието между партньори е част от много тийнейджърски връзки
Европейско изследване сред 4500 младежи в 5 страни - България, Англия, Италия, Норвегия и Кипър сочи, че насилието и контролиращото поведение са част от половината връзки на младежите между 14 и 17 години в Европа.
Според британски експерти, цитирани от Guardian, тези резултати са ясно послание, че е крайно време сексуалното образование и здравословните взаимоотношения да станат задължителна част от учебното съдържание, а учителите и другите професионалисти, които работят с деца, да бъдат по-добре подготвени да посрещнат техните нужди и да ги консултират как да се справят в проблематични ситуации, както онлайн, така и на живо.
Според Националния център по безопасен Интернет Safenet.bg към Фондация "Приложни изследвания и комуникации", които провеждат изследването в България, приблизително половината от младежите (45%) са били жертва на онлайн насилие от страна на партньора. Това включва получаване на обиди и заплахи по телефона, публикуване на унизителни съобщения, които другите могат да видят, контрол и следене през социални мрежи и приложения. В половината от случаите това е имало негативно въздействие, но не са малко и младежите, които приемат такова отношения за позитивно, показващо интерес и загриженост от страна на партньора. По отношение на онлайн насилието Мария на 17 години има категорична позиция: "Ако ме обижда пред мен – може би ще ми стане неприятно, но ако ме обижда пред толкова много хора в Интернет пространството, когато даже майка ми може да попадне случайно дори на това, или баща ми, макар, че нямат Facebook – ще стане доста по-неприятно".
Изпращането на сексуални снимки е друг аспект на интимните връзки, който потенциално може да доведе до насилие. В България 28% от младежите са изпращали сексуални съобщения и 35% са получавали, като няма значими разлики между момичетата и момчетата. Изпращането на такива снимки е водено от желанието на младия човек да бъде възприеман като секси и атрактивен за другия пол и само по себе си не е свързано с негативни последствия. Но в 1 от 10 случая тези снимки се споделят с други хора извън връзката или се публикуват онлайн и това вече има негативни последствия, особено за момичетата. Според Краси на 17 години споделянето на такива снимки "би било пагубно", докато за момчетата това е "по-скоро като хвалба".
Макар че онлайн насилието е сравнително нов феномен, то е най-разпространената форма на насилие в младежките връзки, като в България е значително по-разпространено, отколкото в Англия и Норвегия. В тази връзка Соня на 17 години споделя "Мисля, че се е случвало на доста мои приятелки да пращат [голи снимки] и след това той да ги прати на някой друг. Но той ги е пращал евентуално на някои свой приятел, не ги е разпространявал. Момчетата са доста долни като цяло, повече от момичетата, според мен".
Онлайн насилието рядко се случва в изолация. Почти винаги то е свързано и с емоционално, физическо, а понякога и сексуално насилие. Например коментари и харесвания в социалните мрежи водят до конфликти между партньорите в реалния живот, включително и до скандали, обиди и удари. В България 38% от младежите споделят, че партньорът им ги е обиждал, заплашвал или е критикувал семейството им, начина, по който се обличат, външния им вид. Михаил на 18 разказва "Тя примерно ме обиждаше пред нейните приятели, отричаше, че ходим и такива неща...коментар под снимка във фейсбук "ужасен си на тази снимка" ... Не знам дали това е искреност, висша проява на искреност или обида – не знам."
Обект на физическо насилие като удряне, блъскане, побой са били 13 % от младежите в изследването. Много често тези инциденти се случват след употреба на алкохол и са съпроводени с някаква провокация, на която партньорът отговаря с насилие. "Но беше тъпо да я бия, въпреки че не се брои, ако си пиян...Така или иначе тя не се чувстваше зле, защото го направи напук [отказа да танцува с мен]", казва Петър на 19 години.
Данните за сексуално насилие са особено тревожни и сочат, че 23% от младежите са преживявали натиск или физическа принуда за сексуални действия в своите взаимоотношения. Момичетата споделят, че има натиск върху тях да започнат да водят сексуален живот. От друга страна, когато го направят, много често момчетата ги приемат за по-"леки". Милена на 17 споделя наблюденията си: "Щом знае, че е правила секс с предишния си приятел, и си мисли, че може после лесно и той да получи това". И в петте страни натискът върху момичетата да правят секс е толкова голям, че повечето го възприемат за нещо нормално до степен, че не разпознават къде е границата между взаимното желание и изнасилването.
Особеност на резултатите в България е, че насилието засяга почти по-равно момичета и момчета. Това се отнася дори за формите на насилие, които традиционно се свързват с мъже извършители като сексуално насилие. Макар че всички форми на насилие имат по-негативно въздействие върху момичетата, отколкото върху момчетата, резултатите подчертават нуждата от мерки и послания, които да се подходящи и за момчета.
В България, както и в Кипър и Италия, младежите докладват по-рядко емоционално, физическо и сексуално насилие отколкото в Норвегия и Англия. Едно възможно обяснение е малката степен, в която насилието между партньори се разпознава като проблем в по-традиционните общества. На кръгла маса проведена през 2013 година по тази тема стана ясно, че в България лисват политики и систематични практики за работа в тази област. Макар че много училища, местни комисии за БКПММ и НПО организации засягат темата за насилието в интернет и в реалния живот, специфичните прояви на насилие във връзката не са част от голямата част от тези програми. Бариера за това е и липсата на данни, специализирани обучения и ресурси, които да подпомагат работата с младежи на тази тема.
Допълнителен рисков фактор са и нагласите на самите младежи. В България в сравнение с другите страни най-голям процент момичета (14%) и момчета (41%) подкрепят твърдения като "Понякога е приемливо мъжът да удари жената, ако тя му е изневерила" и "Жените подвеждат мъжете сексуално, а после се оплакват от вниманието, което получават.". Младежите, които подкрепят тези твърдения, са по-склонни да упражняват насилие над партньорите си, но и да станат жертви на такова насилие. Тъй като го смятат за нормално, те са и по-малко склонни да потърсят помощ и да докладват за такива случаи.
Друг рисков фактор е употребата на порнографско съдържание. Макар че не може да се говори за причинно-следствена връзка редовното гледане на порнографско съдържание при момчетата е свързано с по-голяма вероятност да упражнят сексуално насилие върху партньора си. В България 44% от момчетата и 8% от момичетата споделят, че гледат порно редовно.
Голяма част от младежите споделят, че не се обръщат за помощ , когато имат проблем във връзката. Например, ако партньорът им е споделил снимката с други хора или я е качил в интернет, 51% не казват на никого, 40% се обръщат към приятелите си. Само 6% се обръщат към възрастни като родители, учители и други професионалисти. Тези наблюдение предполагат, че мерките за намаляване на насилието трябва да са насочени към повишаване на информираността на младежите, както и създаването на възможности за справяне, което не разчитат изцяло на помощ, предоставена от експерти.
По тази причина беше разработено специално мобилно приложение, което младежите могат да инсталират и да използват, за да оценят връзката си и своето отношение към другия. Приложението включва още съвети за подобряване на връзката, история-игра, кратка информация за проявите на насилие, както и информация за специализираните услуги. То е разработено съвместно с младежи от петте държави и може да се свали от Google Play: STIRitup или да се използва през браузер на: http://stiritapp.eu/ . Приложението и сайта са достъпни на 5 езика, включително и на български.
В рамките на проекта "Отношенията в тийнейджърска възраст: взаимосвързаност между онлайн и офлайн рискове и прояви", координиран от Университета в Бристол – Великобритания, Фондация ПИК, съвместно с партньори от Университета на Централен Ланкашир (University of Central Lancashire), Европейския център за изследвания и инициативи (European centre of studies and initiatives – Italy), Норвежкия център за изучаване на насилието и травматичния стрес (Norwegian center of violence and traumatic Stress Studies) и Средиземноморския институт по джендър изследвания (Mediterranean Institute of Gender Studies – Cyprus) изследваха ситуацията в своите държави и на европейско ниво с цел създаване на практики и развиване на политики, които се борят с проблема с насилието във връзките ефективно и ефикасно.
Изследването използва смесена методология, включваща проучване на политиките и практиките чрез провеждане на консултации с експерти, провеждане на анкета по метода на самостоятелното попълване сред 970 младежи в три града в страната: София, Пловдив и Варна и провеждане на 20 интервюта с младежи в София.
В България партньори по проекта са Националният център по безопасен Интернет Safenet.bg към Фондация "Приложни изследвания и комуникации". Центърът поддържа гореща линия за докладване на сигнали за незаконно и вредно поведение и съдържание онлайн Web112.net, както и консултативна телефонна линия 124 123, на която подготвени психолози консултират деца и младежи за справяне в трудни ситуации във виртуалното пространство. /БГНЕС