Нашенци обсаждат съда в Страсбург
Лошото правосъдие у нас струва скъпо на всички българи. В буквалния смисъл, пише "Стандарт". Защото всяка година държавата плаща солидни суми заради загубени дела в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Най-често България е осъждана заради недостатъчно качествено разследване на престъпления, полицейско насилие и лоши условия за живот в затворите. Парите за обезщетения на практика идват от джоба на всички данъкоплатци.
Само преди броени дни наследниците на убития през 2003 г. в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца спечелиха в Страсбург делото си срещу България за нарушено право на собственост. Държавата ще трябва да плати на вдовицата Ангелинка и нейният син Константин обезщетение от 3000 евро за неимуществени вреди и 12 150 евро за такси и разноски. Съдът обаче още не се е произнесъл каква ще е компенсацията на Димитрови за нанесените им имуществени вреди. Той дава 4 месеца на правителството да се споразумее с майката и сина за сумата. Вдовицата на Самоковеца иска държавата да й плати равностойността на няколко отнети имоти за общо над 852 000 лв. Ако човек се зачете в дневния ред на Министерския съвет, ако не всяка седмица, то поне всяка втора, ще види как държавата плаща на някои нашенец, осъдил страната ни в Европейския съд за правата на човека.
Така за 2014 г. обезщетенията, заплатени от хазната заради дела в Страсбург, са за 281 хил.лв. Едва ли тази година сумата ще бъде по-малка. Наскоро Страсбург осъди България да плати 27 хил. евро заради непълно разследване за изнасилване. Открити са груби нарушения по дело на тъжителка, съобщила, че е била държана противозаконно и изнасилвана, а следствието не е проучило част от показанията й, включително съмненията, че била жертва на организирана престъпна група за трафик на хора. През 1999 г. жертвата, представена с инициалите С. З. пътувала в кола с двама младежи от София за Благоевград, които решили да я продадат като проститутка. Жената била държана две денонощия в апартамент, била бита и изнасилвана, преди да успее да избяга, скачайки през прозорец. По-късно тя разпознала двама от насилниците си и двама полицаи, с които те разговаряли, преди да я отвлекат. Делото било връщано за доразследване 4 пъти. Цели 8 г. след инцидента то започнало на първа инстанция и 5 г. по-късно пет от седмината обвиняеми били осъдени на затвор. Двама от подсъдимите били освободени, единият оправдан, а за другия влезнал в сила казуса за изтекла давност. Петнадесет години след инцидента, през 2014 г., била произнесена присъда, като осъдителните срокове за лишаване от свобода били намалени, а един от подсъдимите бил освободен от отговорност заради изтекла давност.
Жалбата до ЕСПЧ е свързана с липсата на разследване срещу двамата полицаи, чиято самоличност била установена. Европейският съд критикува, че делото се е проточило твърде дълго, а някои от властите у нас са проявили липса на усърдие, довело до давностното отпадане на по-леките обвинения. В решението на Страсбург се отбелязва, че досега нашата страна е била призната за виновна по подобни поводи над 45 пъти, което показва систематичност на нарушенията.
В края на февруари стана ясно и това, че ще платим близо 8 хил. евро за инцидента пред столичната джамия Баня Башъ през май 2011 г. по делото, повдигнато от Вели Караахмед. Съдът в Страсбург определи 3 хил. евро обезщетение за неимуществени вреди и 4668 евро разноски по делото. През май 2011 г. активисти на "Атака" организираха протест заради звука от високоговорителите от минарето на джамията. Обявената за мирна демонстрация се проведе по време на обедната петъчна молитва, когато в и около храма се молеха множество мюсюлмани. Хората на Волен Сидеров тогава хвърляха яйца и камъни по събралите се вярващи.
Ситуацията ескалира до бой, завършил с ранени. Според подателите на жалбата в Страсбург, с пасивното си поведение по време на митинга полицията е нарушила задължението си да осигури ефективна защита на своите граждани. Твърдят също, че груповата политическа антимюсюлманска агресия, на която е жертва Караахмед, съставлява унизително отношение по смисъла на Европейската конвенция. Евросъдът е разгледал делото приоритетно, а в България разследването не е стигнало доникъде и е срещу неизвестен извършител.
Друг случай от тази година, в който България е осъдена, е заради убит от полицаи ром. Жалбата е подадена от малката дъщеря и партньорката на Борис Михайлов от Самоков. Двете жени осъждат държавата на 16 000 евро обезщетение с помощта на БХК. През 2004 г. полицай подгонва Борис Михайлов и двама негови съучастници, докато те се опитват да откраднат касетофон от паркиран автомобил. Полицаят настига Михайлов и след кратка борба го застрелва смъртоносно почти от упор в главата. Униформеният твърди, че се е защитавал, но разследването е прекратено прекалено бързо и без да установят ключови детайли. Следва дългогодишно прехвърляне на делото между Софийския военен съд и Софийския военно-апелативен съд от една страна и прокуратурата, която постоянно прекратява делото, от друга. Според решението на ЕСПЧ разследващите не са проверили версията, че Михайлов може да е убит вследствие прекомерна сила от страна на полицая.
За да се намалят случаите на прекомерно използване на сила от страна на полицаите, у нас бяха направени законодателни промени в съответствие с европейските изисквания. Това би следвало да намали броя на този тип дела в Страсбург, смятат адвокати.
България е на 12-о място в печалната класация за европейските държави, които най-често са осъждани в Страсбург за м.г., показва статистиката. Страната ни има 18 загубени дела. Цифрата обаче е направо обнадеждаваща спрямо 2010 г., когато страната ни е била осъдена 69 пъти. Оттогава започва устойчива тенденция на намаляване на осъдителните актове. Периодично у нас тръгват дебати как да се накажат персонално служителите, заради чиито гафове плаща държавата.
Съгласно член 131 от родната конституция, магистратите имат имунитет за издадените от тях актове. Когато обаче се установи, че има проблеми и нарушения в някоя част на съдебната система, от което са настъпили негативните последствия, те носят дисциплинарна отговорност.